събота, август 29, 2009

Чудо


Абе и вие сте егати хората...
Насред нервния, бесен ден, обилно подправен с късане на нерви с непредсказуеми колеги, е изключително лесно да видиш чудо. Малко. Топло. Трепетно. Живо. Чудо на съзерцание и разбиране. Чудото на живота сега. Тук. Не някъде там в сладката далечина. Не след отпуск на тропическите курорти. И даже не в портфейла на щедър меценат. Чудо ежедневно, обилно подправено с ежедневие. Чудо във всеки миг.

Чудото в това ти да вдигнеш глава и да прибереш с ръце търбуха, представяйки си се като строен красавец, а при това те гледат леко насмешливо, но ласкаво и с топлота. В това с каква невероятна тъжна нотка от клона пада пожълтял лист - и няма кой да стои отдолу, разпъвайки платнище и да крещи: "Не го прави, не скачай!". В това как ти хвърля поглед шофьорът на колата, скучаещ в съседната писта на булеварда, не сърдит, нетърпелив, раздразнителен, а като че ли някак извинителен. Какво да правим, такъв ни е трафикът, никой не е виновен. В това така простичко: "Е, как си? Нормално ли е всичко? Виртуално те прегръщам!", прочетено с изпитата набързо чаша чай по обяд, което може да те освободи от трупаното цяла седмица напрежение.

Чудото в това, че можем просто да спрем. Просто да погледнем на света наоколо и с всичките пори на душата си да попием удивителните, райски сокове на живота. И абсолютно потресаващ е самият факт, че понякога наистина го правим. Не с раздразнение, не бързайки и суетейки се, а изведнъж. По интуиция. По команда отвътре. Това е абсолютно невъзможно чудо, че зад грубата телесна обвивка се крие душа, а не сбръчкано, твърдо, плесенясало парче забравено сирене. И правилно изсвирената нота може лесно да изцеди от нея сълза. Тъжна, благодарна, щастлива. Щастие, че имаме това малко чудо на сегашния момент. Момент от живота.

2 коментара :

Таня Джекова каза...

Хареса ми много и постът ти и клипчето. Ама как ги намираш все такива интересни?

Публикуване на коментар