Нов комп - нови проблеми

Категорично не е добре за мен да работя на сносен компютър. Губя представа за време, за ангажименти, за познати. И всеки път, когато си имам работа с нова машина, се заемам да преконфигурирам всичко от А до Ю, за да бъде по мой кеф. Впрочем забелязвам доста позитивен ефект от появата на нов PC върху хранителните ми навици. Дори ако когато си поставя за цел да спазвам диета, не съм така дисциплиниран... :) Като цяло обаче в това време не е никак безопасно да бъда безпокоен - казвам го преди всичко за благото на тези, които им хрумва точно в този момент да ме молят за някоя услуга...

Е, разбира се, леко преувеличавам. Всъщност нещата не са толкова сериозни, още повече че за последните две години съм сменил толкова PC-та, че съм си изработил почти железен алгоритъм за настройката им. При нормални условия времето, необходимо ми да приведа един комп във вид, удобен за логаритмуване, е спаднало до половин час. И все пак понякога попадам на греда и наистина се налага да преминавам към няколкодневни шамански танци около огъня от запалването й...

Честно, пичовете от IBM/Lenovo ме хвърлят във висша степен на недоумение. Не че не съм наясно, че основната част от софтуера за лаптопите им е типичен безполезен bloatware, но с това бях почти готов да се примиря. Това, което ме потриса до степен да гледам като теле в железница, са инсталаторите им. Софтуерът, който инсталират, работи без проблем на vanilla XP без никакви екстри. Но... за да го инсталираш, ти трябва... .NET Framework 3.0! Пита се в загадката защо изобщо ми е да качвам това масивно и тъпо нещо, ако иначе няма да го използвам за нищо друго?

Следващата засада: на разумните хора им хрумва да проверят за по-стари версии без подобни извращения с .NET. Оказва се, че другарите господа китайци от Lenovo не предлагат официално такова животно като "по-стари версии" на драйверите и помощните програмки. Хайде отново ще ремонтираме като гинеколози жигула - всичко през ауспуха... не че е невъзможно, но напомня една ситуация преди години, в която седях на пейка във Варна и през VNC се бях вързал за служебния комп в София, от който през Remote Assistance се бях закачил за клиент в Пловдив, където през SSH бърниках нещо по сървъра му. Абе прави се при нужда, но защо трябва да се налага да стигаме до подобни извращения?

В напъните за инсталиране на нещото, наречено фирмен софтуер на IBM, успях да си ъпдейтна драйверите на wireless'а... и сега вече любимата ми мрежова диагностика отказва да работи. Въобще. Като връх на сладоледа: все още не успявам да подкарам клавиатурната комбинация, с която да изключвам безжичния нет, за да не ми смуче от батерията. Изобщо... да живеят затворените фирмени решения. Аргх. Накрая окончателно ще ми писне и ще му бучна един Slackware, та да ми е мирна главата.

Иначе се предполагаше това да бъде позитивен пост, с който да съобщя на света (hello world!), че вече съм недотам щастлив собственик на ThinkPad T43, но в крайна сметка какво го мислихме, какво се получи. Борбата с недоносените драйвери на IBM е безмилостно жестока, но за вярата ми бронебойни патрони няма открити, няма открити :)