Той си оправи папийонката и пристъпи към олтара. Пое булката от ръцете на възрастния стресиран джентълмен. Произнесе нужните думи ясно, сериозно и уверено. Нахлузи на запотения пръст на момичето златния пръстен и я целуна по разтрепераните устни.

После, докато булката плачеше в прегръдките на приятелките си, оплаквайки своята младост, се оттегли настрана, за да се обади в банката и да се убеди, че сумата е получена. Не че се безпокоеше, но така, за всеки случай. Потрепна, усещайки върху лакътя си нечие буквално неосезаемо докосване.

- Всичко е наред, нали? – майката на булката гледаше умолително.
- Не се вълнувайте, госпожо, - наведе се той и целуна дамата по набръчканата буза.
- Не я наранявайте. Тя е добро момиче, макар и със сложен характер…

С бърза уверена стъпка той се насочи към тази, която вече беше негова жена, подхвана я през талията и я отнесе в кръга на танцуващите, завъртя я във валс, приличащ на прекрасна пеперуда-махаон – изключително изящен, учтив, лек, но същевременно силен и надежден. За такива бленуват ученичките и мечтаят куртизанките. На такива се отдават домакините – без колебание и за цял живот. Кучките преследват такива, внезапно превръщайки се кристални ангели…

- Обожавам те! - шепнеше той в малкото ушенце, гъделичкайки с дъх перлата в розовата мида.
- Колко съм щастлива! Невероятно съм щастлива! Щастлива… Дочаках моя принц. - Младоженката грееше от гордост и победоносно гледаше групичката нейни приятелки. Най-накрая тя беше доказала на всички, не ненапразно е отхвърлила толкова кандидати. Ненапразно през всичките тези четиридесет години беше бягала от тъпи, бедни, грозни, несръчни, дефектни идиоти, които с натрапчивостта на лоша сватовница й беше пробутвала съдбата.

Ненапразно! Любовта беше дошла сама при нея. Не се бе изплашила от високия й интелект и изтънчен вкус. Не се беше стреснала от високите й изисквания. Беше се сляла с нейния духовен свят и нестандартния й поглед към живота. Беше прескочила изключително високия праг, беше паднала на колене и беше предложила диамантен пръстен, ръка, сърце и блестящо бъдеще. Булката ликуваше… Младоженецът я поглъщаше с възторжен поглед.

***

На сутринта, докато изтощената щастливка похъркваше в дантелената си възглавница, той слезе до лимузината и извади оттам куфара. Отвори го и се намръщи. Извади с два пръста дузина добре вмирисани чорапи и ги разположи колкото може по-живописно из президентския апартамент. След това щателно осра белоснежния кенеф, посипа с избръсната четина мивката и развинти всички капачки на кремове и шампоани. Въздъхна, поставяйки четката за зъби с засъхнала паста върху тоалетната масичка. Вземайки от бара бутилка скоч, отпи голяма глътка, изжабури си добре гърлото, извади от хумидора маркирана с червено пура, седна и пусна мощна струя дим направо в лицето на младоженката.

Тя се закашля. Скочи като опарена и се облещи към мъжа си.

- Ти? Ти? Ти…
- Къде е закуската? – изръмжа той и без да изчака отговор, изгаси пурата в редицата от порцеланови херувимчета. Обърна потресената девойка в удобна поза, след което бързо се възползва от нея и отново запали пурата. – Къде е закуската? Яйцата ги обичам бъркани, беконът - средно опечен, сокът го наливай така, че до края на чашата да остават два пръста и половина. Кафето да не е с температура над осемдесет или под седемдесет градуса по Целзий. И пепелник. Втори път няма да повтарям. Занапред… Погрижи се лично всичко да е както трябва, че знам ги аз тези петзвездни хотели.

Докато тя недоумяващо гледаше в осраната санитария, той пусна уредбата на мах, избирайки от десетината дискове Азис.

"Денят, в който ти реши да си тръгнеш и света да обърнеш…", - дереше се пискливият глас.

- Какво е това? Какво означава всичко това? – попита тя, след като си върна дар слово.

Той усили звука. Тогава тя се хвърли към плеъра и натисна бутона "OFF". "…без теб не мога ааз…", - високоговорителят се задави и млъкна. Той стана от леглото, на което се беше опънал, разбира се, с обувките. Спокойно събра от тоалетната масичка всичките й кремове и парфюми и ги изхвърли през отворения прозорец. Тряс, бум, прас… Кремчетата падаха върху плочките на терасата и се пръсваха с разнообразни, но приятни звуци.

- Къде е закуската? И пусни отново музиката.
- Така значи… - тя пламна и се хвана първо за сърцето, а после за лампиона.
- Искаш да се бием? – той се изправи и раздвижи мускули. – Ами хайде…
- Ти… Ти… Там в банята… - писна тя, дръпвайки се обаче леко назад. – И пушиш… И си пиян. И въобще…
- Не пиян, а пийнал. Да, пуша! И съм се изсрал в кенефа. И какво? Гнус ли те е? Гнус те е от собствения ти мъж?

Той тръгна към нея застрашително и неумолимо… Тя изписка и се хвърли вън от стаята, забравяйки за халата.

- Къде маааа? – закрещя той така, че да го чуе целият етаж. – Къде тръгна по нощница? Курвааааа! Я бързо да се облечеш…

Тя се върна, набързо си сложи дънки и тениска и слезе в кухнята. Там се канеше да поразмисли върху случилото се, но получи SMS "чакам те, липсваш ми, твоето коте" и отново изпадна в недоумение. През деня бе обсипана с нови кремчета, наругана за твърде късата пола, израдвана с великолепен кунилингус, наплашена от неочакван изблик на ярост за неправилно затоплената кърпа… Нищо така и не успя да разбере. Реши да го обмисли по-късно. Вечерта отидоха да танцуват в съседния клуб. Той беше безупречен. Всички ги гледаха, всички й завиждаха, всички се възхищаваха от любовта в сините му очи. "Щастливка съм", - мислеше си тя. "Извадих късмет", - си мислеше. "Извади късмет, че не те убих там", - й заяви той в стаята – "Какво зяпаше на всички страни като евтина курва?"

Тя около половин час се разкъсваше на части и не можеше да прецени дали да се радва на това, че мъжът й я ревнува (значи я обича) или да се обиди от "курва". Погледна намръщените му вежди, свитите му юмруци и кой знае защо избра варианта да се зарадва. В леглото той беше нежен и грижовен. На сутринта тя откри, че е обсипана с листенца от бели рози, скочи от леглото, за да се хвърли към припяващия под душа "с мойта болка ти ще бъдеш..." любим и попадна с босия си крак в локвата от полупреварената вчерашна вечеря. От вечерята осезаемо лъхаше и на полупреварен скоч.

Тя отиде да си измие петата, разкъсвайки се между благодарността за лалетата във вазата до леглото и отвращението от "вечерята". Погледна стегнатия му задник, възбудения му член и безупречния строг профил. И избра благодарността.

След седмица лалетата повяхнаха. Нови цветя така и никой не купи. Вечерните светски изяви се замениха с редки отскачания до McDonalds, където тя гледаше упорито в стената, за да не провокира пристъп на ярост у любимия (веднъж той само дето не преби един твърде старателен сервитьор, така че сега тя се стараеше да бъде колкото може по-"незабележима"). На сутринта тичаше да му носи закуската, защото закъснението й гарантираше скандал, изхвърляне през прозореца на предмети от тоалетката (включително интимни) и лоши погледи от другите обитатели. Денем тя се мъкнеше с него по евтини барове, където се стараеше да не обръща внимание на свалките му с момичета и да се усмихва, когато той кимаше към нея и поясняваше "това е моята… духа чудесно". Нощем с опасение очакваше дали той ще бъде твърде лигаво-нежен или прекалено прямо-груб.

Би могла да си тръгне, разбира се. Да си вземе чантичката и да се разкара. Но, кой знае защо, боеше се да го стори. Донякъде от мъжа си, защото той поясни, че към брака се отнася отговорно и че между тях нещата са завинаги. "И само смъртта ще ни раздели. Твоята…", - пошегува се той веднъж. Но доста повече се боеше да си признае, че е сбъркала. Срам я беше. Срам. И за да се оправдае, се научи да оправдава него. "Той ме обича, но просто е такъв… яростен, неукротим", - убеждаваше тя отражението си в огледалото. И на честите му настоявания "Кажи,че ме обичаш", отговаряше веднага и страстно "Да! Обичам те!".

В края на медения месец тя вече добре знаеше как трябва да сгъва чорапите и гащите му, какъв цвят тоалетна хартия трябва да взима - и как да не обръща внимание на естествените реакции на мъжкия организъм. Знаеше, че е необходимо основно да мълчи и понякога да припява на "Знаеш ли как обичал съм те ден и нощ?". Дори смени гардероба си, подарявайки на камериерката всички твърде отворени блузки и миниполи (от тези, които останаха, след като той наряза на малки парченца с кухненския нож някои най-откровени дрешки).

От време на време се обаждаха родителите и приятелките й. Питаха я: "Е, как е?". "Великолепно!" – отговаряше тя. Пък и какво друго можеше да отговори всъщност? Първо, налагаше се да не се излага, а второ…

Второ, тя стремително и стабилно поумняваше.

***

- Според вас нашето момиче вече готово ли е за брак?
- Абсолютно. Забележително. Невероятно момиче!

Срещнаха се през нощта в кафене срещу хотела. Тя спеше, затова не чу как звънна венчалният пръстен върху стъклото на масата, нито как щракнаха ключалките на куфара, нито как се завъртя ключът на вратата. Дори не почувства докосването на неговите устни върху челото й. Той излезе през задния изход и веднага се насочи към кафенето, където го очакваха тъстът и тъщата, уморени от дългия път.

- Това е последният превод, нали?
- Една година след сватбата, както се споразумяхме. – той уморено се усмихна и стисна ръката на възрастния господин. Наведе се над малката тревожна дама и докосна с устни ръката й. Постави на масата заверените от нотариус документи: съгласие за развод и отказ от каквито и да е имуществени претенции.

- Тя ще страда ли? - старецът гледаше в земята, като че ли дори гласът му трепна… - Вие няма ли да останете?
- Отговорът и на двата въпроса е не. И въпросът не е в това, че тя не ми харесва...
- Да. Разбира се. - засуети се старецът, - вие със сигурност сте ангажирани за следващата година. За вас това е само работа.
- За две години занапред… И не е работа! Това не е работа, а мисия. Велика самоотвержена мисия. Когато целият ти живот е жертва върху олтара на истинската любов.

Жрецът говореше това вече на самия себе си. Стоеше с лице под дъжда и повтаряше изпълнените с патос глупави думи… Думите не го спасяваха – напротив, предизвикваха смях. От смеха му ставаше по-леко. Смеейки се на глас, жрецът спря такси и му заръча да кара към летището.

***

Тя плака точно една седмица. После въздъхна с облекчение. След два месеца забеляза приятния вдовец от съседния квартал (странно защо преди той й се виждаше плешив скучен тип без никакво чувство за хумор). След половин година се омъжи. "Вторият" брак се оказа щастлив и стабилен. За първия си мъж си спомняше рядко, винаги с топлота и благодарност.