петък, юли 10, 2009

Шестте не-значителни неща

ДоживЕх да ми дойде и това меме на главата. Още по-зачуден съм по каква линия...

Щастието дебне дори от чинията...
Аз типично съм лаконичен :) Шест недотам значими неща значи, дет' ма карат да бидем щастлив. Като се има предвид, че за мен щастието е пистолет в тиган, ще стрелям, преди да се е нагорещил прекалено:

1. Четенето. В мноооооооого големи количества, не пробирам кой знае колко. Язека си падам любопитен копелдак и обичам да поглъщам почти безразборно каквото ми се стори интересно. Е, някои така и не ги довършвам, особено ако са в електронен вид. Което иде да ми напомни, че предпочитам хартиените, но по финансови и други причини най-често чета на екрана на компа, най-често на чужд език (защото докато дочакам книгата да се появи в нашите онлайн библиотеки, брада ще ми порасне като на хасидски евреин). Най-хубаво четивото ми влиза с някое хубаво поотлежало питие, но то пък ми пречи на концентрацията, така че май в такива моменти се кара на основно на безалкохолно (виж т.2), освен ако книгата е примерно Лукяненко (ето на, признах си позора!), Перумов (тук вече се крия под масата от срам!) или Вербер. Но дори и да остана без нито една книга, едва ли вече някога ще отворя Коелю (имал съм и такива срамни 11 минути, чувствах се точно като манекенка :) или Пелевин. Абе... стига съм изреждал, стига да не е отвратно като съдържание, всяко книжле ми действа, макар че за някои после не си и спомням, че съм ги чел. Явно склерозата се обажда :)

2. Колата (изчервявам се). Не автомобила, хей, вие какво си помислихте? Нее, онова мехурчесто говно, което един скапан американски аптекар настойчиво пробутва на света от 100 години. Връзката ми с тази напитка датира от години, когато си умирах да я пия на халби (имаше и такова време, и на Ариана, и в едно тенеке в градинката на Иван Асен сервираха туй чудо сипано в голяма запотена, бирена, половинлитрова халба). Може и да е вредно, ама ми е trans penis. Услажда ми се. Особено в лятна жега. Обезателно трябва да е студена до степен да не можеш да я държиш в ръка, така че ако видите някакъв странен тип настойчиво да рови бутилките с червения дядка в хладилника в супермаркета, пробвайки старателно всяка от тях на температура, сигурно ще да съм аз. Количествата - зависи, напоследък съм понамалил темпото, но на младини съм отнасял 2-3 литра дневно като стой та гледай.

3. Солената вода. За предпочитане не осолена в битови условия. Или, ако е в битови условия, се налага да разпръсквам пясък, да слагам 150-ватова крушка и да викам девойки да се поразсъблекат наоколо. И пак съраунд саундът на врещящи чайки ми липсва в картинката. Естествено, че говоря за морето, за какво друго? Кой знае какъв плувец не съм, но не тръгвам към дъното като ютия, така че престоят в близост до плискащи се сини вълни се състои от настойчиво пържене в собствен сос (без чадър), плуване, докато ми се изчерпат силиците, отново сядане под пържещото слънце и яко бира (обикновено успявам да я привърша, преди да се е стоплила, което е целта на занятието :) Естествено, зяпането на девойки е част от програмата за деня, освен ако наоколо има някой да ме ошамари и изревнува (обикновено няма, така че радостта за окото е пълна). Само че какъвто съм ленив, никога не се занимавам да гоня женско по морето. Така де, откъде накъде да си давам зор?

4. Вкусна кльопачка. Претенциозен съм, така че малко са ресторантите, които правят нещата така, както ми харесват. Нямам обаче проблем да се вдигна и на 20 километра и повече, само и само да хапна нещо, което ми се е прияло - ако ме мързи аз да си го направя сам де. Готвя от време на време, пълна майна на всякакви рецепти - при мен доминират експериментите според настроението и това, с което разполагам в момента. Една позната нарича този маниер на готвене "ирландска яхния" - сгребваш каквото има, накълцваш, пъхаш подправки по вкус и накрая се опитваш да го ядеш. Странното е, че все пак в повечето случаи ми се получава (особено италианска кухня, макар че съм тотално скаран с понятието "ал денте", което за мен си значи "недоварено"). Но обикновено ме домързява, така че ако бюджетът позволява, да живеят ресторантите!

5. Птици. И песните им. Израснал съм с два кестена пред единия прозорец (да изсъхнат ръцете на оня съсед, който ми посече едното!) и огромно дърво пред другия, така че птичата песен ми е буквално необходимост. Внася ми едно лениво спокойствие и блаженство, което никое радио не може да ми осигури. Едно време имах и домашни пойни птички, но от няколко години не искам да държа птица в клетка. Не толкова от екологични съображения, колкото защото не мога да й отделя достатъчно време, а птица сама в клетка е нещо кофти, самотно, тъжно, абе с една дума не си е работа. Плюс това като мекушав тип още не съм прежалил едно канарче, което обичаше неописуемо да пее на всякаква музика, която му пуснеш, и да се старае всячески да я надвика. Въпреки че не е песен, врабешката глъч ми е абсолютна радост за ушите, същото се отнася и за ластовици и косове. И май споменах по-горе чайките, от крякането на които обожавам да се будя...

6. Двойки. Обичам да гледам щастливи заедно хора. Сигурно щастието им е заразно, от време на време се усещам, че зяпам по най-идиотския начин, все едно съм видял примерно Боно от U2 да върви по кварталната ми улица. Не е нужно непременно да са красиви, или да се натискат, или по някакъв начин да демонстрират привързаността си, но ме зарежда да виждам, че ги свързва емоция, по-силна от простото познанство. Такива хора са в състояние да ми оправят настроението от цял скапан ден, да ме накарат да забравя проблемите и да забравя на коя спирка щях да слизам :)

Колебая се дали да предавам нататък... не за друго, а защото никой от ръчнатите от мен в предишната щафета така и не си направи труда да отговори. Срам! То си говори и колко хора ме четат де, така че... Нищо, хайде този път да любопитствам за въпросните 6 неща при хора, които са ми интересни, но не им следя редовно писанията - Пентаграма, Крис Ванев, Бла, Siera, Хриси и Aria. Като се има предвид от колко време това меме обикаля из блогосферката, няма да се учудя някой от тях вече да го е забърсало, но както казах, не следя редовно, така че ако вече са ви питали за въпросните 6 неща... извинявайте в аванс за досаждането. Just curious :)

2 коментара :

Анонимен каза...

Моля, моля, вярно че мина доста време, но аз не съм забравила, че обещах да пиша за това. Ма не му е дошло момента, че или има друго за писане,когато има време или няма време...

Крис Ванев каза...

:)

http://kristian.vanev.info/?p=463
Прието и предадено с почести! : ))
УаХаДе! : )))

Публикуване на коментар