Понеже съм завършен идиот, и от време на време в главата ми се въртят разни абсурдни идеи. Слава богу, никой не ми осигурява бюджет да ги реализирам, иначе току-виж съм пратил Наполеон ряпа да яде :)
Това, което сега ми се хойка из мислите, е следното нещо. Факаният 21-ви век се появи, а войните така и не спряха. Честно казано, не смятам впрочем, че някога така или иначе ще спрат. Хората са готови да воюват за какво ли не: заради различни религиозни или философски/морални принципи, заради расови различия. Но все пак основната причина си е само една - недостиг на пространство.
Сега очаквам да ме заклеймите заради източника на цитата - Хитлер и "Моята борба", но мустакатият австрийски дребосък с мания за величие е писал, че ресурсите не стигат за всички (което впрочем си е факт!), следователно той предпочита тези ресурси да принадлежат на неговата нация. И в началото на XX век, в условията на тогавашната криза тези мисли са се въртяли в главите на мнозина, така че нищо чудно, че първата половина на века е минала във войни с цел преразпределение на света.
Разширяването на територията на обитание на всяка нация се смята от много теоретици за естествен процес. Просто в наши дни най-често то се прави по други начини, а не с оръжие в ръка; дали това ще е културно влияние, или икономическа доминация, от това реалностите не стават кой знае колко по-различни. Да се върнем обаче на това как се е правило някога; в процеса на колонизация активно са участвали два типа граждани: отчаяни авантюристи и престъпници, което не изключва екземпляри, съчетаващи и двете в комплект :). Колкото и да не е политически коректно да се говори това, едва ли има някой, който да не е наясно, че 90% от населението на Австралия например се състои от потомци на английски затворници.
Е, в наши дни отново се говори за това как свършват ресурсите - и мястото за живот на всички. Поне засега, слава богу, не е започнала поредната борба за преразпределение на границите в глобален мащаб (макар че не е невъзможно и това да се случи - достатъчно е някоя голяма държава да бъде оглавена от харизматичен фанатик...). Доколкото нивото на въоръжение у основните световни сили е що-годе еднакво, една такава война би довела просто до това да се изпозастреляме едни други и да върнем човечеството с няколко века назад в развитието му.
Стига километрични въведения, ето и моят вариант за изход от ситуацията. Не че той е нещо радикално ново, дъвкан е от толкова много фантасти, но някак си никой не се сеща да го приложи на практика. Овладяването на космическите пространства е в стагнация. Е, мащабите на космоса така или иначе са огромни, така че логично е хората да ги е страх да навлязат в нещо толкова огромно, едно време е било същото с първите мореплаватели и океаните. Но като алтернатива за взаимното унищожение този вариант определено има смисъл да бъде разгледан - при това не само в фантастиката, но и в рамките на държавни или дори международни програми.
Ето ви малко статистика: не за България, понеже поне аз не успях да открия подобна информация, но за САЩ: там за издръжка на затворниците се харчат годишно над $50 млрд., и това при положение че бюджетът на NASA за 2009 е само $20 млрд. Хайде да прескочим дребните престъпници, които лежат годинка-две. Да се заемем със сериозните закононарушители, пребиваващи "на топло" над десет години, или изнасилвачите и убийците, които лежат до живот, а в някои държави дори ги осъждат на смърт. Защо да не пуснем такива хора да колонизират космоса? Поне аз виждам изгода от подобно решение и за двете страни. Първо, държавата снижава многократно разходите си за издръжка на затворниците, а за доживотните и смъртниците това си е отвсякъде вариант за спасение от клетката или смъртта.
С една дума, предложението ми е да се стартира глобална програма за изграждане на космически кораби със система за пълна самоподдръжка на живота в тях, предвидени за 150-200 души. Антропологът Джон Мур през 2002 г. беше обявил, че група с подобни размери без проблеми може да просъществува без външна подкрепа 6-8 поколения. Такива кораби да бъдат изстреляни към потенциални колонии - подобни на Земята планети, намиращи се достатъчно далеч в космоса. Естествено, за тази цел няма да са достатъчни само затворници, така че за такива космически кораби вероятно ще се намерят достатъчно доброволци, които да поемат офицерските длъжности - основно от авантюристите, които животът на Земята им се струва скучен и в момента се стараят да го разнообразяват с различни екстремни спортове и други занимания, излагащи на опасност живота им. В общи линии идеята не е нова, но технологичният й компонент вече е достатъчно развит, за да я направи реализуема. А, ако си спомняте, именно така са се колонизирали отвъдокеанските територии. Ако се съмнявате, питайте Великобритания, там са най-големите експерти по този въпрос :)
Очевидните плюсове на подобен проект са драстичното снижаване на разходите за издръжка на затворниците, изследването и разширяването на границите на обитание на човешката цивилизация, както и не на последно място възпиращият ефект от върху потенциалните престъпници, ако има вероятност да им бъде наложено подобно наказание. Плюс това разходите за подобен проект биха се избили тотално заради отпадането от бюджетите на перото за издръжка на лишените от свобода.
Ако някой се съмнява, моментално пояснявам: аз самият с най-голям кеф бих тръгнал да изследвам космоса, само че имам точно два проблема: финансиране и екипаж. Така че се налага да предлагам целеви програми. Току-виж и получа за тях някоя европара... :)
събота, юли 18, 2009
Разширяване на границите
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
4 коментара :
Горещо препоръчвам http://www.book.store.bg/p31022/predi-imperiata-marion-zimyr-bradli.html :)
Мерси, макар че вече съм го чел - тук. За съжаление повечето други книги от поредицата ги няма в електронен вид...
звучиш като Дъглас Адамс... :) нещо от рода на: хайде да разкараме цялата банда "безполезни идиоти" от земята като ги натирим в Космоса хахаха, лошото е, че ако следваме неговата логика, те ще се върнат в миналото и ще основат началото на човечеството ;)
Идеята има два недостатъка и те са фатални. Първо -проектирането, построяването и изстрелването на подобни кораби е в пъти по-скъпо от издръжката на не 200, а и 500 затворника. Дори и в Щатите.
Вторият, който според мен е по-важен е, че при пътуването в Космоса, освен физиологичните проблеми има и психологични. Трудно ми е да повярвам,че хора, които не могат да се приспособят към елементарните рамки на земното общество, ще успеят да се изтърпят в продължение на повече от шест месеца.
Публикуване на коментар