петък, юли 17, 2009

Brüno

Изродщината на чичо ви Саша Барън Коен достига нови висоти. След като имах известни затруднения да преглътна Борат, честно си признавам, че очаквах от Бруно... де да знам, нещо повече. Вместо това получавам залагаща на чистата провокация серия от гегове, зад които се крие известен социален подтекст, но така старателно маскиран, че да се налага да го търсиш със свещ в ръка. Маниерът на поднасяне на сюжета (ако това въобще може да се нарече сюжет) дублира добре познатия ни маниер от Борат, дори някои ситуации изглеждат пренесени буквално от единия филм в другия. Само че вместо да обиграва расизма и национализма, тук заигравката на Коен е с гей-тематиката, осиновяването на африканчета и системата как да се превърнеш в звезда в САЩ. Накратко - имаме пред себе си нещо като киноверсия на Перез Хилтън, само че тук степента на абсурдност преминава всякакви граници.


Предварително трябва да кажа, че отидох с ясното съзнание за какво става дума, така че не съм бил точно шокиран. Е, може би леко постреснат от съзнателното прекрачване на границите на приемливото за показване на киноекран, но ако бъда честен, получих точно това, което очаквах - макар и в някаква степен смекчено, очевидно с цел да се маркетира по-добре. В общи линии не е спестено почти нищо, като изключим добавянето на черни квадрати върху най-хард частите от някои кадри; в твърде много отношения очевидната идея е да се посее мисъл за нравите от другата страна на океана, но всичко това се поднася в стила на безбройни секс-клишета. За да стигнем накрая до повтаряща сцената с родеото от Борат ситуация, в която героят парадира с мъжественост на ринга сред тълпа реднекове, докато не се поддаде в ключовия момент на "изгубената любов", поднесена на фона на музиката от "Титаник" :)

Споделете сега, какво е отношението ви към благотворителността...
Съзнателно премълчавам повечето сюжетни елементи, за да не ви развалям изненадата да ги откриете сами. Ако обаче си говорим за аналогии, степените, в които се прекрачва допустимото, са очевидно заимствани от Бунюел и "Дискретният чар на буржоазията", но изведени до много по-висока степен на абсурдност. Самият Барън Коен толкова старателно се вживява в ролята на гей, че нито за миг няма да си помислите, че това е актьорска игра; като изпълнение и "влизане в кожата" постижението му е забележително. Остава обаче усещането за нещо... неудовлетворително. За сюжет тук е трудно да говорим, така че няма да има и спойлъри, но опитът да надминат степента на първоначалния шок, който предизвика преди три години Борат, е накарал сценаристите на моменти искрено да се престарават. На моменти откривах, че просто се чудя... колко по-далеч още може да стигне, преди да прекрачи съвсем границата?


Има някои просто уникални моменти, от рода на кастинга за деца за фотосесия с "осиновеното" от Бруно африканче, както и диалозите със специалистите по "връщане в правата вяра" на хомосексуалните, където сарказмът достига степени, в които спира да бъде смешен и директно навлиза в груб социален разрез на нравите на средната класа на Америка. Същевременно има и сериозно обиграване на културните различия с лафове от рода на "най-голямата австрийска суперзвезда след Хитлер" (цитирам по памет), както и уникалното преиначаване на имената на звездите в един прелестен миг, който ще ви накара да се превивате от смях. Под всичко това се крие един пласт на сериозна социална сатира, но трябва да преглътнете сериозни степени на неудобство - и да оставите видяното да поври в главата ви, докато изплува и старателно скритият подтекст.

Това, което - парадоксално - мога да ви посъветвам, е да го гледате. В кино. По възможност, с познати. За да изпитате особеното усещане на неудобство от хората до вас и гледката на екрана, което бях забравил сигурно от "Калигула" насам, както и за да имате сдържащ фактор, който да ви попречи да го спрете по средата - и да пропуснете блестящите моменти. Особено гениалния финал, който е в състояние да изкупи всичките прегрешения преди него. И не пропускайте да се насладите на великолепния саундтрак, който на свой ред е допълнителна гавра с някои киноклишета :)


Специален сияен лъч на анална любов за YouTube, които са забранили поставянето на трейлъра на други сайтове. Надявам се да ги сполетят ректалните радости от първите кадри на филма...

1 коментара :

Събина каза...

Което е така, така е - иска си на моменти да прозреш отвъд летящите дилдота, за да видиш доста по-сериозни теми. Непримен Gay Convertor-ите.

За неудобството, това е защото си хетеро мъж, както казах. Аз не е като да ми беше неудобно...:)

На мен ми хареса и Саша е гений, категорично. Като се има в предвид, че той има 3 персонажа - Бруно,Борат и Али Джи и май и трите вече са изчерпани, чакам да видя какво ще е следващото.

Публикуване на коментар