По принцип гледам да се въздържам от политически постове, но явно в навечерието на избори просто е заразно :) Поради това вадя от архивите една стара наброска и понеже ме мързи да я редактирам много-много, ще ме извинявате за неогладения й език...
По цял свят финансисти и правителства стигат до извода за краха на англосаксонския финансов модел - и все повече изпадам в недоумение от тези, които все още продължават упорито да се придържат към него.(Не, това не е политическа пропаганда за когото и да е. Само искрено мнение.)
Целта на държавната икономика е преди всичко що-годе справедливо разпределение на благата. Какво означава това на практика? Че трябва да има 99,9% средна класа, която има усреднени, приблизително равни доходи, а олигархичното малцинство, както и нищетата, би трябвало да бъдат сведени до минимум.
И защо трябва да е така? Ако не друго, ще цитирам по памет Аристотел и неговата "Политика":
"Ясно е, че най-добрата държавна уредба е тази, която се постига чрез средните, и тези държави имат добро управление, където средата е представена в по-голямо количество, където тя - в най-добрия случай - е по-силна от двете крайности или поне от всяка от тях поотделно. [...] Затова най-голямо благополучие за държавата е това гражданите й да притежават средно, но достатъчно имущество; а в тези случаи, когато едни притежават твърде много, а други нямат нищо, възниква или крайна демокрация, или олигархия в чистия й вид, или тирания - именно под влиянието на крайните противоположности.
Само там, където в състава на населениято средните имат превес или над двете крайности, или над едната от тях, държавният строй може да разчита на устойчивост; тогава няма да има опасения, че богатите, влизайки в съюз с бедните, ще се опълчат срещу средните: никога и едните, и другите няма да се съгласят да бъдат роби един на друг; ако те се стремят да създадат такова положение, което би удовлетворило и едните, и другите, то няма как да стигнат до което и да е друго държавно устройство, освен средното..."
Тълкувайте горните редове както намерите за добре.
Публикации
3 коментара :
И аз съм с 2 ръце и 2 крака 'за' преобладаващата средна класа, но вече ми е трудно да си представя съществуването й у нас...
Ами опитай се да обясниш тази си теза на фанатичните поддръжници на американския икономически модел, пропагандиращи минимална намеса на държавата. Във всяко преразпределение им се привижда комунизъм и уравниловка от соц-тип.
Аз вече се уморявам да споря къде трябва да е акцентът - върху максимални печалби за бизнеса, който "би трябвало да се грижи за работната ръка" или в грижата за служителите, заради която работодателите се чувстват "онеправдани".
Грабеж ли е преразпределението по данъчен път на печалбите над определена граница? Особено ако не се инвестират в бизнеса? Нашата позиция с теб е ясна, понеже ние сме от тази страна на палачинката. Дали обаче, ако бяхме от другата страна и въртяхме едър бизнес, щяхме да мислим по същия начин?
Аз в едно съм се убедил. За добро или лошо, от това да си нечий служител средна класа у нас не се става. Не че и от дребно предприемачество се става, де :)
Какво да ти кажа. Първо, и аз виждам 'комунизъм' в тази идея за равенството и максималния процент на средната класа. Но не го намирам за лошо, а за необходимо добро. Второ, одобрявам политиката на Франция и идеята на Саркози финансовата криза да се разрешава чрез етатизация (обратна приватизация). Частният бизнес създава конкуренция и развитие, но в нашия свят това създава огромен списък от проблеми и не бих мечтал за собствен бизнес (каквото опитвам да развивам в момента), ако мога да си позволя нормален живот в държавно предприятие. Не ламтя за пари, но в момента средната класа сякаш е най-малката група в страната и трябва да си или долу, или да драпаш нагоре.
Публикуване на коментар