Басня, отпаднала от училищната програма

- Малко момиченце, разиграващо африкански страсти, а?
- Умееш да бъдеш мил. Уви, ти са само един скучен тип, който слюноотделя при вида на поредния апетитен задник. Прибирай се обратно при жена си, заемай се със скучния, делничен секс, в който няма място за истински страсти.
- И колко време траят твоите страсти? Колко дълго живеят твоите любовници? Ден, два, месец? Ти си същинска наркоманка, жадуваща единствено физическо удовлетворение. Всеки следващ път ти е необходима все по-голяма доза.
- Имах любовник, който правеше с мен секс всеки ден и всяка нощ, в продължение на десет години.
- И защо този неуморим мъж сега не е с теб? Изтъркал се е и е спрял да те удовлетворява?
- Истинската страст може да бъде само забранената. Той се върна при жена си.
- И какво ти попречи да станеш негова жена?
- Това е ужасно скучно занимание, вял сексуален интерес, стремително спадащ към нулата. За сметка на растящ апетит на масата в кухнята. Не, аз не съм готвачка.
- Ще станеш такава на старини, но за какво ще мислиш тогава, готвейки в самотната си кухня вечеря, която нямаш с кого да споделиш?
- За това, че съм живяла!
С тези думи пеперудата махна с крила и се устреми в небесата, оставяйки мъжката мравка озадачено да се почесва по темето.

Е, очевидно Лафонтен нещо не е доизкусурил в баснята...