Амати

На кръстовището на "Раковска" и "Славянска" стоеше мъдрец и даваше съвети, а Вълчанов имаше огромна нужда да се посъветва. Жената беше дала сина в музикално училище и сега трябваше да се реши каква цигулка да се купи. Изслушвайки Вълчанов, дребният мургав мъж с разкошни мустаци даде прост, но смислен съвет:
- Вземи "Амати".

Окрилен, Вълчанов изтича до най-близкия музикален магазин. Продавачът дълго и смутено нещо мърмореше, извиняваше се, но все пак предложи най-добрия вариант:
- Знаете ли, вече три дни откакто изкупиха всички "Амати", а нови няма да докарат скоро. Пък и инструментът е доста скъп, вносен. Митница, такси, разбирате. Имаме цигулка, произведена от една от фабриките за музикални инструменти в Казанлък. Също нелош инструмент. Неотдавна един академик мина оттук. Купи две такива и много ги хвалеше. Все още за тях има промоция – калъф за цигулката като подарък. Ще вземете ли такава?

Зарадван от покупката, Вълчанов дотича вкъщи, връчи на сина цигулката и строго му нареди да репетира, а той самият излезе да се види с приятели. Още повече че в двора мъжете вече цъкаха белот.
- Браво на теб, че учиш сина си на музика, - похвали Вълчанов съседът по площадка Марто Пеев, - и добра цигулка си му купил.
- Правилно, - подхвана и вторият съсед, бай Стефчо, - италианците какво разбират от музика? Само в своите опери разни неразбираеми работи дрънкат. И цигулките им със сигурност са боклук!
- А ти момчето като го изучиш, - продължи Марто, - прати го на "Евровизия". Там обичат цигулари.

Връщайки се вкъщи, Вълчанов доволно се усмихваше: "Добър съвет ми даде онзи човек. Ех, къде беше той, когато се жених?"