Реалността, в която съм свикнал да живея, с всеки изминал ден отива все повече по дяволите. Все повече от местата, които съм харесвал, се затварят в рамките на по-малко от година, и ми става болезнено да гледам развалините им.
Аз съм си старо мрънкало, така че... сигурно ще кажете, че прекалявам. Но ето ви кратка ретроспекция какво съм констатирал в любимия ми квартал.
- Набиха ни колчета срещу паркиране, разбивайки плочките по тротоара.
- Асфалтираха платното на нашата улица. Може би за шофьорското съсловие това да е предимство, но аз си бях свикнал с паважа - и той ми липсва.
- Затвориха точно три заведения в квартала, в рамките на около три месеца. Включително любимото ми кафене в галерията на "Шипка" 6. Нито едно от тях не фалира, просто ги затвориха - с качване на наема или решение на собствениците на терена да правят друго на същото място.
- Махнаха решетките на Военното училище (твърдят, че щели да ги възстановят, ха дано)
- Последният удар: махнаха супер-удобната будка на спирката срещу Военното училище, където можеше да си вземеш кафе или да купиш цигари и в три през нощта. Признавам, че будката не беше красива, но по нощите си беше решение отвсякъде.
1 коментара :
Остаряваме,..това е един от признаците, май. Застояваме се повече в миналото, от колкото в настоящето..Вчера минах покрай "Макдоналдс"-а ,на ъгъла ,срещу хотел "Черно море"...(във Варна ,сещаш се вероятно къде е).Преди беше един от емблематичните варненски ресторанти "Севастопол"..
Като се сетих за всички изпълнения там, ми стана едно хубаво ,ухилих си и теглих наум една псувня на американската хранилка...
Публикуване на коментар