четвъртък, юли 02, 2009

Връзката е като дете


Отношенията се отглеждат
Хрумна ми една странна мисъл, че любовта в една връзка прилича на дете. В смисъл, че първоначално трябва да го заченете, в страст, романтика или каквото там правите заедно. Ако щете, може и в директния смисъл просто да се изчукате, макар че точно това не ми се вижда най-доброто начало, но както и да е. После известно време (всъщност доста дълго) за бременните с тази любов са нужни особени грижи. Обгрижване, хранене, глезене, такива неща. В този период те са особено чувствителни. А после е необходимо в кървища, викове и мъки да родите тази любов-бебе. И съответно да я отглеждате така, както се отглежда едно дете. Тоест някъле след 18 години тя вече ще може да се грижи и сама за себе си - тогава вече стига и само да не забравяте за съществуването й; а до тази възраст се налага да преживеете болести, кризи, ходене на училище, двойки, пушене и вулгарности.

При мен обикновено така се получава, че щом това незряло дете-любов се разболее, се юрвам да го лекувам с каквото ми падне, а жената насреща веднага прави скръбна физиономия и казва, че дотук беше — детето умря. Или ще умре в най-близко бъдеще. От такъв неспокоен живот в крайна сметка непорасналата любов се споминава.

5 коментара :

Събина каза...

Абсолютно подкрепям, че връзката е като дете... И в един момент става по-силно от родителите си и тогава те се носят от него, вместо да го направляват те...

Vera каза...

Интересно сравнение, добре звучи. Само дето според мен след като любовта стане на 18 години, напуска родителите си :) Така де, колко женени двойки с над 18-годишен брак сте виждали да се обичат все още?

Аспарух К. каза...

@CarreraGT: лично аз - само една. Но пък каква двойка бяха... и при тях годините заедно определено бяха повече. Той я обичаше все така - чак до смъртта й. Като се сетя за тях, ми става едновременно и мило, и много тъжно.

Любим цитат от любим филм: '"For June who loved this garden from Joseph who always sat beside her." Some people do spend their whole lives together.' © Notting Hill

Христина Чопарова каза...

Мдааа. Връзката не е даденост. Ако и двамата не полагат грижи, няма да се получи.
На мен ми става тъжно и странно, когато се избира по-лесния вариант: да смениш партньора. Полагането на усилие за някои е просто обричане на сизифовски мъки. И винаги другият е виновен, те - никога. Класика!

saty каза...

Да си призная, доста рядко съм в настроение да коментирам, дори ако харесвам онова, което чета. Но след като отпрах оня огромен коментар одеве, идвам и тук, понеже си бях набелязала.

Никога не съм правила тая метафора за връзките - а е толкова близко до ума всъщност:)). Браво ти, наистина!! А цитата от "Нотинг хил" и на мен ми е любим.

Събина: да, нали, така става:))...

Хриси: ...освен ако не се избере лесният вариант, както казваш; а той всъщност дори не е лесен, а буксуващ - защото като почваш все наново и наново, доникъде не стигаш. Даже може да се каже, че се отказват преди най-хубавото:)).

CarreraGT: и аз познавам 2ки, които се обичат дълго време - т.е. през цялото време. Щом си намерил когото трябва, то си е в реда на нещата. Това, че все повече се "изглезват" работите и никой няма търпение нито да чака, нито да общува качествено - то е отделен въпрос:)).

Публикуване на коментар