Depresado

Наболели размисли без особени претенции.

1. Депресивните хора, такива като мен, по същината си са страшни егоисти. Елементарен факт - те смятат, че хората не им обръщат достатъчно внимание - или поне не толкова, колкото смятат, че са достойни да получават. Нещо повече, те смятат, че цялото внимание на хората трябва да бъде насочено към тях. Те ще го отричат до последно, ще казват, че няма нищо такова. Не им вярвайте - истината е, че те отчаяно се нуждаят от това внимание. Факт.

2. Депресивните хора, такива като мен, в голямата си част си падат мазохисти. Това особено важи за тези, които са пребивавали в такова униние твърде дълго. Толкова дълго, че просто забравят какво е да се радват - и вече не са в състояние без нечия помощ да се върнат към състоянието, когато животът им е бил в по-голяма степен позитивен и весел. Нека кажем просто, че са минали отвъд своя point of no return. Не ми противоречете, всеки има такава точка, след която връщане няма. Достатъчно е да си изпуснеш юздите за прекалено дълго време - и вече си в пропаст, от която не можеш да излезеш. А хората са такива кофти същества, които имат склонността да се приспособяват към всичко - по принцип. И човекът се приспособява към своето униние - и дори започва да изпитва удоволствие от него. Да се превръща в мазохист. Той ще се преструва, че силно иска да се измъкне от това униние и от всичко останало, но всъщност всичко това е част от самата игра. Част от процеса на изпитване на удоволствие от болката. Болката, предизвикана от осъзнаването на собственото състояние. Те ще казват (понякога дори и ще мислят), че искат да излязат от това състояние, но в голямата си част те просто не го искат. Те са мазохисти и за тях е удоволствие да страдат. Ще се дърпат, ще отричат и ще заявяват, че няма такова нещо. Не им вярвайте. Това просто е факт.

3. Депресивните хора могат наистина да търсят изход, но рядко за самите себе си. Виж, за някой друг или заради някой друг ще го сторят на сто процента. Те имат голямо желание да запушат амбразурата с тялото си заради нечие чуждо щастие. Те могат да се опитват да станат нормални и жизнерадостни - и даже могат действително да станат такива, ако човекът, заради който така се стараят, им помага. Но най-вероятно този човек просто няма да му се занимава да го прави. Най-вероятно ще му омръзне да чака момента, когато депресивният човек ще се измъкне от своето състояние - защото да се общува с депресивен човек не е лесна работа. Даже бих казал, че е свръх-тежко. Защото, намирайки някой близък, който като че ли има желание да го изслуша - депресивният човек започва да товари нещастника насреща, разказвайки му за своите проблеми. Не всеки е в състояние да изтърпи такова нещо. Още по-малко са тези, които биха издържали подобно нещо с месеци. За съжаление (или може би за щастие?), такива са фактите.

4. Депресивният човек може лесно да тръгне по пътя на себеразрушението. Тоест да реши окончателно да доунищожи живота си. Това се случва, когато вече всичко върви по нанадолнището и нещата се получават абсолютно противоположни на това, което се е планирало. При това той може даже да се смее и да злорадства над това как всичко се руши пред очите му. И да изпитва удоволствие, разбира се. Иначе защо би го правил? Ако в такъв момент не го спрете - той наистина ще разруши всичко докрай. Или, ако извади късмет, нещо в главата му може да просветне и той да осъзнае в каква каша може да се окаже - и каква каша вече е забъркал. В общи линии, хората на стадия на саморазрушението се смятат за кофти копелета - и на ваше място бих предпочел да се съглася с тях, защото иначе ще счетат за свой дълг да се заемат да доказват колко кофти копелета са всъщност. Факт.

5. Висшият етап на депресивния човек е спокойният и трезв гуру. Той най-вероятно успешно е преодолял всички досегашни стадии на депресията и е постигнал велики успехи в управлението на своите мисли и емоции. Той не изпуска юздите и не дава изява на болката си. Той се е отрекъл от миналото и живее в настоящето. Освен това той е мъдър. Достатъчно мъдър, за да избягва тези клопки, в които е попадал преди. Такива хора остават сами, но са способни да извличат полза от това. Вероятно те наистина са най-свободни… Но на практика такива хора не съществуват. Ако някой казва, че е такъв - не му вярвайте. Той лъже.