Носталгия

Понякога се случва така, че ти се иска да видиш или чуеш определен човек, направо нетърпимо ти се иска.

Обаждаш му се или просто се срещате случайно. И човекът ти казва "Здрасти!". Просто "здрасти" и това е. А ти си мислиш - ама че говедо, бахти негодника! На мен толкова ми се искаше да те видя или чуя, а ти просто ми казваш някакво си "Здравей"?! И тогава му отвръщаш: "Адски си ми залипсвал(а)!", а той вика: "Знаеш ли, сега нямам време, после ще ти звънна или ще ти пиша, мейлът ти нали е същия?".

И тогава разбираш, че цялата радост от обаждането или разговора е изчезнала безследно. И да си общуваш с този човек вече и не ти се иска толкова. Да, всъщност май не ти е залипсвал чак пък толкова. Макар че уж доскоро с този човек сте били близки приятели, а може би и нещо повече.

И си седиш и си мислиш, че той ще се обади, а той не се обажда и не пише, защото е адски зает и изобщо не се интересува от теб. А може би и за нещо конкретно да се интересува от теб, но просто няма време. Разбира се, не винаги няма време, а точно сега, в този конкретен момент.

А после някак си отново те всмуква кръговратът на живота, в който има толкова интересни неща: работа, жени, пийване с приятели и километри разстояние. И някак си просто забравяш за този човек, а по-нататък, след година, може би дори точно след година, отново ще му звъннеш и пак ще му кажеш: "Здравей!". Само че това вече няма да бъде приятелство или любов, а само носталгия по едни отдавна отминали времена, когато е имало повече блясък в погледа и повече тръпка в сърцето.