Мързелът

Проблемът на моя живот е мързелът ми. Класически проблем впрочем. Изглежда като в главата да идват интересни идеи, но да ги развиваш откровено те мързи - това изисква време, усилия, средства. Затова и вероятно част от тях излизат пълни недоносчета; тези, които засядат в този блог, в общи линии не са чак толкова отчайващи - може да са посредствени и смотани, но поне са родни. Ако можехте да видите тези откъслечни изрази, коментари в полетата, бележки, мисли, вкарани спешно в телефона, хвърчащи листчета и море от чернови! Изглежда така, сякаш се е родила чудесна мисъл, понякога даже нощем нещо те избутва от съня и те тласка към компютъра. Спешно нахвърляш в Word основата на изложението, лягаш да спиш абсолютно удовлетворен от обхваналото те творческо вдъхновение, а на сутринта осъзнаваш: "господи, що за дивотии съм наплодил снощи?"

Да вземем например отношенията. Някога, някога, толкова някога, колкото девет лета, имах планове за една доста очарователна госпойца. Тя не изглеждаше да има нещо против, но някак си много се шашкаше от показната ми репутация на женкар. Впрочем прославянето като женкар също произлиза от баналния мързел. По-лесно е малко да пофлиртуваш с жената, да я провокираш за нещо повече и накрая да се измъкнеш, отколкото да се трудиш в леглото една нощ, а после половин година да се криеш от нея. В конкретния случай сякаш всичко при нас се получаваше изключително искрено, трогателно и нежно, но в крайна сметка не се получи. После аз на няколко пъти се решавах отново да започна отношения и всичко някак си отлагах за по-нататък. Доста ме мързеше да я къндърдисвам - това ми хабеше много сили и време, че и някак си толкова дълго да се опитваш да постигнеш симпатиите на едно момиче ми изглеждаше нелепо. В крайна сметка предостатъчно съгласни има още сега, без усилия. После съжалявах дълго, че не съм отделил примерно още половин час, може би тогава пъзелът би се подредил правилно и всичко би си дошло на мястото. Но ме домързя.

Или да вземем чистенето вкъщи. Когато известно време живях сам, чистенето беше за мен нещо толкова невероятно сложно, че можех да напъхвам боклука по ъглите, да се ядосвам от наличието му в кухнята или антрето, но да се заставя да го изчистя?! Не, по-добре да повикам някое момиче, да постоя до печката четири-пет часа, да й направя една хубава вечеря, а после да я помоля да поразчисти. Парадоксалното беше, че не ми отказваха. Ами парите? Понякога заработването на пари ми изглеждаше напразно усилие. Че за кого, ако нямам до себе си тази, заради която да си заслужава да се напъвам? По-лесно ми беше да спя на пода. Да живея на квартира с едно кресло, една табуретка и компютър. Да събирам бельото на купчинка в ъгъла на стаята. Да се храня само с макарони и евтини колбаси, от време на време гарнирайки го с менте водка и кола. Това е лесно и за това почти винаги могат да се съберат пари.

Или примерно този текст - бих могъл да го запълня с умни мисли, с цитати, да ви шашна с задълбоченост, да изследвам проблема, да го обявя за общенационален или да извърша аналитични изследвания в областта на теософията в контекста на смъртния грях. А аз...