Напоследък все по-често в обсъждането на различни ситуации - по света и у нас - изскача въпросът за Оруел и "1984", където Големият Брат държи всички под око, Министерството на Истината е заето с преписването на историята, а хората живеят на практика в робство. Не че темата и преди не се повдигаше, но акцентът беше основно в анализа на ситуацията по време на "соца".
Ако обаче погледнем истината в очите, все пак май се оказва, че по-прав е бил Хъксли. Неговото "общество на идеалните потребители", масово дрогиращи се с наркотици, гледащи дебилни сериали и чукащи се безразборно, е доста по-близо до съвременната западна цивилизация от тоталитарната антиутопия на Оруел, обитателите на която едва ли някога са виждали нещо по-силно от джина "Победа".
Случайно попаднах на този прелестен комикс на Стюарт Макмилан, сравняващ идеите на Оруел и Хъксли. Естествено, намален е по размери, за да се побере в дизайна, така че цъкнете върху картинката, за да се зареди в цялата си прелест. Все си мисля, че ако повечко хора го видят, ще се размислят за житието и битието си и за това дали вървим в правилна посока. Съвети ми е омръзнало да давам, особено когато никой не ми ги е искал, така че всеки да си вади изводите сам.
Ако на някой е стигнало търпението да разгледа целия комикс (бре, и такива имало!), вероятно са забелязали упоменаването на книгата на Нийл Постман. Каквото и да кажа за нея, все е малко. Отдавна не съм попадал на толкова провокиращо размисъл четиво. За по-мързеливите, които не им се занимава да я търсят, ето я тук (PDF).
сряда, юни 03, 2009
И все пак Хъксли е бил прав...
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
Публикации
4 коментара :
Прав е Хъксли :) Това, от което си въобразяваме, че се нуждаем, ни убива. На хората им липсва смисъл, а на повечето от тях "смисълът" е зададен в детството. Така е по-удобно не само на бизнеса, но и на родителите :) Да търсиш смисъла изглежда съмнително на повечето от тях - подозрително е като секта :D Непрестанното търсене на удоволствия или трупането на средства за сдобиване с удоволствия са единствените легитимни цели. Кой не предпочита детето му да мисли за нов телефон вместо за смисъла?
Е,да - Хъксли.Но и Оруел.Сега се занимавам с търсене на този,който е предугадил какъв ще е светът когато китайското мислене ще властва.
Както и да е.
Радвам,се,Аспарух,че попаднах на теб.Значи,не всичко е загубено:))
Ако питаш мен(ама защо ли),то аз сякаш харесвам най-много Гея-идеята.Не защото е вярна.А защото ми харесва да си мисля,че един ден ще бъдем част от света.
Хе-хе,колко хъкслиевски линк за книгата....:))
Mного са вярните неща сбити в тоя комикс :). Хъксли приживе е критикувал Оруел, твърдейки че, човек е по-лесно да бъде дресиран със захарче, отколкото да бъде управляван с бич (или нещо такова - преразказвам думите му :D )
Ще го преведа на български тия дни; жалко че повечето ни връстници не са чували нито за Оруел, нито за Хъксли :|
Публикуване на коментар