Обичам и вярвам

Заради нея съм готов на всичко. Правя дивотии, държа се като безумен. Пристигам при нея от стотици километри, за да се видим само за ден. Тичам от един град в друг. Правя й изненади. Сутрин посипвам пътя до дома й с листенца от рози. Боря се за своята любов. Вече не съм на двадесет, но не спя цели нощи, все едно съм хлапе. Нужна ми е само тя. Въпреки че съм далеч от моята любима, не й изневерявам. Не мечтая и даже не мисля за други жени. Тя е изключителна, тя не е като всички други. Тя ми вярва. Тя иска аз да бъда щастлив, не изисква нищо от мен.

В началото не можех да разбера как жена може да не иска нищо от един мъж. Че жената може да бъде щастлива, ако е щастлив мъжът й. Сега вярвам и знам, че това е възможно. Нейната любов не са въпросите "къде си бил", "липсвах ли ти". Нейната любов е въпросът дали на мен ми е добре. Аз за нея винаги съм прав. Всичко ни е ясно без излишни думи, не са ни нужни клетви и обещания. Ние обичаме - и вярваме. Никога не съм мислил, че мога да бъда обичан така. Да ме обичат не заради нещо, а да ме обичат, защото съществувам.



Далеч сме един от друг. Не можем да преодолеем обстоятелствата, но нашата любов ни помага. От нея ни става топло на душата в най-тъжните моменти. Когато ми е тъжно, мисля за нея. Тя е далеч. Иска ми се да се докосна до нея, иска ми се в такива минути да ме прегърне и да забравя за всичките си неприятности. Чакам следващата среща с нея. Мечтая за този миг, когато ще мога да я обхвана в прегръдките си и да забравя за всичко на света.

С нея ми е хубаво навсякъде. Няма значение, когато съм с нея, дали навън грее слънце или се лее пороен дъжд. Потъвам в очите й, потъвам в любовта й. Всички проблеми изчезват…



Помня всеки миг, прекаран редом с любимата. Зная, че тя всеки път се бои, че тази среща ще бъде последната, че обстоятелствата ще се окажат по-силни от нас и няма да можем да "разбием стената". Зная за какво мисли тя, гледайки моите очи. Изпитвам към нея море от различни чувства.

Не мисля за това колко дълго може да трае една любов от разстояние. Вярвам, че тя трае цяла вечност. Вярвам в себе си, вярвам в нея, вярвам в нашата любов.




Ще мине известно време и тя ще напише за нас, за това, което става с нас, за това успяхме ли да запазим любовта или все пак разстоянието и редките срещи я победиха.

P.S.

Тя постоянно дописва… "Това беше нашата игра на любов". Това е предпоследната й бележка. Последната е "Не си играйте на Любов"