Прощаване

Един свят си отива - такъв, какъвто го познаваме. Отиват си хората, които са ни вдъхновявали, хората, оставили следа, оформила цели поколения.

Прощавам се с една легенда, със спомена за своята младост, белязана от човека, певеца, странния лунен пътещественик Майкъл. Не ме интересува останалата част от живота му - нито клюките, нито обвиненията, нито това, на което бе заприличал на старини. За мен има значение единствено, че той изживя живота си в неимоверна самота, обичан единствено от тълпите - отдалеч, и до последния си миг не намери покоя, от който така се нуждаеше.

Звезда, горяла твърде ярко и заради това така и недолетяла до новия си звезден миг, до така жадуваното ново завръщане. Макар че кой знае - може би именно напрежението около предстоящите концерти да е било последната стъпка и причината сърцето му да не издържи. Не зная и не ме интересува. Просто осъзнавам, че въпреки че в продължение на много години твърдях, че не харесвам музиката му, тя е имала мястото си в сърцето ми, и че ми е трудно да приема, че вече го няма.

"... And no message could have been any clearer
If you wanna make the world a better place
Take a look at yourself, and...
Make that change!"

Farewell, Michael. And thanks for the Music.