Седя си от сутринта, пия студен чай, върша си работата и мисля за щастието.
Що за хипотетична плячка е то, която всички преследват?
Ако не ме лъже паметта, май Рембо беше казал, че всякакви осъзнати опити да откриеш щастието само те отдалечават от него. Ще се радвам, ако някой ми напомни точния цитат...
Иска ми се да позная еталона за щастие. Абсолюта.
Не вярвам, че даденото ни в рамките на безсмислените мигове всъщност е щастие.
Не искам и не мога да го повярвам.
Също така не вярвам, че щастието произтича от нередните постъпки.Ех, ако освен другото умеех безпогрешно да определям какво е редно и правилно и какво не...
И също така не вярвам, че има начин да познаеш щастието, набивайки се с ковашки чук в рамките на някаква вече изградена система.
Все ми се струва, че щастието би трябвало да се случва или да се дава като награда. За добро поведение.
Явно пак ме е хванал синдромът на отличника...
Познавам само миговете. Умея да познавам само тях.
И то, ако бъдем честни, не толкова често.
А ако след това ги и преосмислям...
Ех, небеса...
Пак лятото ме размеква.
вторник, юни 30, 2009
Щастието ми убягва
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
Публикации
5 коментара :
Щастието е вътре в теб, което разбира се, понякога го прави още по-трудно за намиране.
Според мен е грешно да чакаш и да очакваш, животът да ти поднесе нещата, които ще те направят щастлив. Майсторството е в това, да си щастлив въпреки това... :)
Не точно за чакането на нещо, което животът да ми поднесе говорех, макар че всъщност като се замисля... Абе принципно си имам един резерв от вътрешно щастие, но когато то вземе, че се изчерпа напълно, дзен философията не помага особено, да знаеш.
С една дума, позитивният заряд на батерията ми май е отишъл съвсем на кино. Все пак не съм сферичен кон във вакуум и от време на време се спихвам :(
Ще ти кажа (пиша)един стар виц:
Питали Вуте какво мисли за спина.
"-Кво да ви кажа, хем ме е страх,хем ме е яд....
Страх ме е да правя секс ,за да не ме хване, пък ме е яд, че докато се страхувам, хората си отебаха..."
малко хора търсят точно щастието като вътрешно състояние, по мои най-повърхностни наблюдения.
замислих се, че често съм щастлива ей така от нищо, а когато не съм - то е защото по причина някаква не мога да съм себе си в достатъчно количесто време. или съм се изчерпала чисто физически.
хубава тема.
Хареса ми тази мисъл на Рембо. Има нещо вярно.. замислиш ли се над щастието, или речеш ли да го потърсиш то веднага се скрива .. забравиш ли за него, то се слива с теб
Публикуване на коментар