четвъртък, ноември 12, 2009

Гостенка

Тя дойде вечерта. Аз тъкмо си взимах довиждане с познат и вежливо му отворих вратата, пропускайки го да мине пред мен. Той я огледа с оценяващ поглед и се усмихна. Тя стоеше в коридора и ме гледаше в очите.

- Влизай. - казах след кратка пауза.

Тя се поколеба и леко неуверено влезе в апартамента. Спря се, не знаейки накъде да тръгне. Погледна ме. Поклатих глава и затворих вратата. Ключалката щракна и тя леко нервно извърна глава при този звук. Стояхме в антрето и мълчахме. Накрая тя се приближи и ме докосна. Въздъхнах и тръгнах към кухнята. Тя за момент се поколеба и ме последва. Вдигна глава и ме изгледа със зеленикавите си очи.

- Добре, хайде да вечеряме, - наруших мълчанието и отворих хладилника. Тя съгласно кимна и деловито, много по женски разгледа празните рафтове. Докато правех вечерята за двама ни, тя стоеше до мен и понякога ласкаво ме докосваше.

След вечерята измих съдовете и след кратък размисъл реших все пак да отпразнувам нейната поява. Отворих барчето, скептично разгледах бутилките с луксозен алкохол. Налях уиски, пуснах две кубчета лед. Ледът леко се удари в ръба на чашата и се чу леко звънтене.

Разположих се с чашата на дивана и насърчително потупах с ръка до себе си. Тя влезе в стаята и се огледа. Сериозен и искрен интерес у нея предизвика големият гардероб, стоящ до далечната стена. Внимателно огледа закачалките с ризи и костюми и дори леко ги помириса. После рязко изгуби интерес към мебелите, скочи на дивана и ласкаво се погали в мен. Прегърнах я и отвърнах на ласката, тя доволно се изви, после сдържано се освободи от ръцете ми и седна на другия край на дивана. Малко се повъртя на едно място, докато се устрои удобно, и накрая притихна. Реших да не я притеснявам, още повече че личеше, че много й се спи.

Телевизорът показваше традиционните глупости, затова след кратка обиколка по каналите го изключих. Взех книга, включих нощната лампа. Четейки, периодично я поглеждах. В полумрака тя беше още по-красива. Насън се обърна по гръб и ми се стори много малка и беззащитна. Допих уискито, четох още малко и също заспах.

Както обикновено, събуди ме звъненето на будилника в телефона. Телефонът беше от нейната страна. Преметнах ръка през нея и го изключих. Тя в полусън обхвана ръката ми и нежно ме ухапа за показалеца.

Докато се къпех и бръснех, се замислих - какво да правя с нея занапред. Да остане ли, или не. Все едно, рекох си, бъдещето ще покаже.

Закусихме, като тя много бързо и елегантно изпи питието, което й налях, и почти не докосна храната. После седна до мен и загадъчно проблясна с хипнотизиращите си очи.

Облякох се и излязох в антрето. Тя спокойно стоеше до мен и чакаше. Няма да остане, помислих си аз. Така и стана. Отворих вратата, тя ме погледна и тихо излезе.

- Заповядай отново довечера, - казах й аз. Тя се обърна и грациозно махвайки с опашка, изчезна по стъпалата.



Откраднат миг

16 коментара :

Кръстю каза...

Животно .... Май няма друг език в който животно да идва от "живот".Интересна работа...Впрочем, ти си по езиците, как мислиш?

Златина каза...

Много ми хареса... Толкова очовечено и в същото време съвсем реално и истинско...

Savlena каза...

Тайнствено нежна,хипнотично далечна и същевременно близка и проникващо топла с изумрудените си очи,една неочаквана пухкава гостенка...От разказа ти,усетих ласкавото и докосване почти като реална милувка по лицето. Благодаря ти!

Анонимен каза...

Хубав разказ, хареса ми. Недопустими са обаче, за човек, който пише, правописни и граматически грешки. Имам предвид "изгледа ме с зеленикавите си очи". Правилното е: "със зеленикавите си очи". Преди думи, започващи със "с" или "з", задължително се пише "със", а не "с".

Анонимен каза...

bravo naistina...az obojavam takiva gostenki i stranno zashto mi se slu4va dosta 4esto...izvinqvam se za latinicata nqmam bg na laptopa si.i otnovo bravo straxotno razkaz4e s mnogo golqmo psixi4no vliqnie

Анонимен каза...

хареса ми - симпатично, приятно и нееднозначно:) добро попадение!
sdiankov

Анонимен каза...

"Tova koeto cial jivot ne ni dostiga e-nejnost"
Erih Maria Remark
Blagodaria

Анонимен каза...

Чела съм подобен по замисъл разказ от японски автор (не си спомням името). Там случката се разказваше от името на котката. Повярвайте, не можеш да разбереш до последното изречение!

Анонимен каза...

Невероятно затрогващ разказ.Благодаря Ти мило момче,
Баба Ела

Аспарух К. каза...

Мерси за комплиментите, много мило, наистина.

@единствения grammar-nazi: виноват, така става с корекциите в последния миг. Дотогава очите бяха с малко по-различен оттенък и думата не започваше с "з" :D

Unknown каза...

Вече един от любимите ми разкази. Не устоях на изкушението да не го споделя ... с името Ви като автор, разбира се. Прекрасен е!

Публикуване на коментар