Гостенка

Тя дойде вечерта. Аз тъкмо си взимах довиждане с познат и вежливо му отворих вратата, пропускайки го да мине пред мен. Той я огледа с оценяващ поглед и се усмихна. Тя стоеше в коридора и ме гледаше в очите.

- Влизай. - казах след кратка пауза.

Тя се поколеба и леко неуверено влезе в апартамента. Спря се, не знаейки накъде да тръгне. Погледна ме. Поклатих глава и затворих вратата. Ключалката щракна и тя леко нервно извърна глава при този звук. Стояхме в антрето и мълчахме. Накрая тя се приближи и ме докосна. Въздъхнах и тръгнах към кухнята. Тя за момент се поколеба и ме последва. Вдигна глава и ме изгледа със зеленикавите си очи.

- Добре, хайде да вечеряме, - наруших мълчанието и отворих хладилника. Тя съгласно кимна и деловито, много по женски разгледа празните рафтове. Докато правех вечерята за двама ни, тя стоеше до мен и понякога ласкаво ме докосваше.

След вечерята измих съдовете и след кратък размисъл реших все пак да отпразнувам нейната поява. Отворих барчето, скептично разгледах бутилките с луксозен алкохол. Налях уиски, пуснах две кубчета лед. Ледът леко се удари в ръба на чашата и се чу леко звънтене.

Разположих се с чашата на дивана и насърчително потупах с ръка до себе си. Тя влезе в стаята и се огледа. Сериозен и искрен интерес у нея предизвика големият гардероб, стоящ до далечната стена. Внимателно огледа закачалките с ризи и костюми и дори леко ги помириса. После рязко изгуби интерес към мебелите, скочи на дивана и ласкаво се погали в мен. Прегърнах я и отвърнах на ласката, тя доволно се изви, после сдържано се освободи от ръцете ми и седна на другия край на дивана. Малко се повъртя на едно място, докато се устрои удобно, и накрая притихна. Реших да не я притеснявам, още повече че личеше, че много й се спи.

Телевизорът показваше традиционните глупости, затова след кратка обиколка по каналите го изключих. Взех книга, включих нощната лампа. Четейки, периодично я поглеждах. В полумрака тя беше още по-красива. Насън се обърна по гръб и ми се стори много малка и беззащитна. Допих уискито, четох още малко и също заспах.

Както обикновено, събуди ме звъненето на будилника в телефона. Телефонът беше от нейната страна. Преметнах ръка през нея и го изключих. Тя в полусън обхвана ръката ми и нежно ме ухапа за показалеца.

Докато се къпех и бръснех, се замислих - какво да правя с нея занапред. Да остане ли, или не. Все едно, рекох си, бъдещето ще покаже.

Закусихме, като тя много бързо и елегантно изпи питието, което й налях, и почти не докосна храната. После седна до мен и загадъчно проблясна с хипнотизиращите си очи.

Облякох се и излязох в антрето. Тя спокойно стоеше до мен и чакаше. Няма да остане, помислих си аз. Така и стана. Отворих вратата, тя ме погледна и тихо излезе.

- Заповядай отново довечера, - казах й аз. Тя се обърна и грациозно махвайки с опашка, изчезна по стъпалата.