Love, not Actually

Като човек, който вече окончателно не вярва в любовта, вече мога да й правя аутопсия. Обикновена, безразлична, безстрастна аутопсия на патоанатом - и да оперирам от нея разни предопределения, съдба, магия и прочие дрън-дрън. Банална битова кухненска аутопсия върху масата с мръсни порцеланови плочки от соц-времена. Доколкото тя е мъртва, а не е и заразна, дори не се налага да си слагам маска и хирургически ръкавици. Бъдете готови, време е да извадим мръсните истини на бял свят.

Много обичам да слушам мита за любовта от пръв поглед, дивата тръпка и прочие. Още повече че я слушам вече... де да знам, може би 20 години? Е, представете си сферична жена във вакуум математически идеална ситуация на запознанството на съвършения мъж и съвършената жена. Не в смисъла на съвършен външен вид, а в смисъл на съвършено усещане за самия себе си. Всеки от тях се чувства напълно успешен и самодостатъчен - и мъжът, и жената. Когато човек е уверен в себе си, той има всичко и е доволен от всичко - и това изглежда прекрасно, нали? Е, в живота и на двамата всичко е чудесно, прекрасно, забележително (добавете още суперлативи по свой вкус тук). И затова двамата изглеждат чудесно, прекрасно, забележително (добавете още суперлативи по свой вкус тук). Изобщо излъчват позитивизъм и флуиди на абсолютен успех.

Приемаме още например, че те прекарват по стечение на обстоятелствата свободното си време в един и същ ресторант. Кръстосват погледи. Харесват се един друг. Защо да не се харесат? Той е олицетворение на уверенността, на способността да решава всички възникнали в живота въпроси, знае какво иска, способен е с твърда стъпка да крачи през живота към светлото бъдеще (това словосъчетание настойчиво ми напомня соца, но хайде, все тая). Тя е завладяваща, очарователна, независима от мнението на другите, самодостатъчна, не може да бъде купена, благоразположението й може само да бъде завоювано, като превземеш света, направиш от него суфле и й го поднесеш на чинийка. И в този момент, когато погледите им се срещат...

... прескача искрата на любовта от пръв поглед?!

Да бе, да.

Между тях може да прескочи каквото и да е: страст, да се появи флирт, просто интерес, сексуално привличане. Но не и любов. И мъжът, и жената в такава ситуация са свръх-самодостатъчни, а между един изключителен и друг изключителен човек привличане няма как да възникне. Физика някой да е учил? Два плюса привличат ли се, или се отблъскват?

Човекът, който е способен силно и искрено да обича, да бъде наистина близък, чувствителен, внимателен, пълен с душевна топлота (добавете още клишета за любовта по свой вкус тук), сам има нужда от всичко това. Той е готов да раздава, но и той самият изпитва глад да получи същото. А ако този глад е налице, това винаги проличава в неговата външност, черти и поведение, ако в този момент от живота му той няма сродна душа. И това категорично го представя не по най-добрия начин в очите на околните, особено пък на представителите на противния противоположния пол.

С една дума, обобщавам като стар теоретик: ако човек търси любовта, той оглежда околните - и нерядко именно този, който може да бъде най-подходящ, в очите ви ще ви изглежда абсолютно непривлекателен. Защото не му достигате точно вие. И без вас той няма щастието в живота си. Някакво щастие може би има... но не е пълноценен, отшлайфан, не се вписва в клишето за идеалния мъж, за което си говорихме по-горе, нали? Защото тази му липса е изписана на лицето му с огромни неонови букви. Честно казано, и вие, ако действително сте искрени и имате потребност от любов и взаимоотношения, също не сте в пълния си блясък.

Тогава откъде да се вземе любовта от пръв поглед? Освен като игра, самоизмама или аванс за зараждащите се отношения. Хората се стараят да се харесат на противния пол, демонстрирайки позитивизъм и успех. Но колкото повече человек има нужда от любов, толкова по-слаб актьор е - и толкова по-малки шансове има да получи "Оскар" за главна позитивна и успешна роля. Нещо повече, обикновено отпада още на етапа на номинациите.

Приключвам цялото това гневно писание с едно простичко обобщение - твърде голяма е вероятността, че истинската любов, скъпи дами, ще се появи пред очите ви не под формата на принц на бял кон и в пръски на шампанско, а под формата на изчервен и заекващ мъж, въртящ в ръцете си като пълен идиот букет с цветя и опитващ се да изстиска от себе си покана за... е, по-нататък могат да следват различни вариации.

А истинската любов за мъжа нерядко ще представлява просто бледа сянка, която може да бъде открита само с периферното зрение, и то не винаги, защото тази сянка зорко следи всяко ваше движение, всяка ваша постъпка, попивайки ги като гъба, старае се да крие чувствата и да не бие на очи без абсолютна необходимост, да не би в порив на неовладяни чувства да направи някоя поредна идиотска постъпка. И не, тази сянка никак не прилича на Памела Андерсън.



Мен вече това реално не ме интересува, освен като патоанатом. Кой знае, може би е време да напиша сериозен научен труд на тема "Анатомия на любовта - така, както я разбира един наивник". Защото не е като да не съм запознат и с другата страна на нещата, но за добро или лошо, правилата на тази игра не ми допадат и ставам от масата. Но ви пожелавам поне вие да бъдете по-внимателни към околните. Кой знае, може би любовта на живота ви сега е някъде наоколо...