четвъртък, ноември 19, 2009

Love, not Actually


Play it again, Sam!
Като човек, който вече окончателно не вярва в любовта, вече мога да й правя аутопсия. Обикновена, безразлична, безстрастна аутопсия на патоанатом - и да оперирам от нея разни предопределения, съдба, магия и прочие дрън-дрън. Банална битова кухненска аутопсия върху масата с мръсни порцеланови плочки от соц-времена. Доколкото тя е мъртва, а не е и заразна, дори не се налага да си слагам маска и хирургически ръкавици. Бъдете готови, време е да извадим мръсните истини на бял свят.

Много обичам да слушам мита за любовта от пръв поглед, дивата тръпка и прочие. Още повече че я слушам вече... де да знам, може би 20 години? Е, представете си сферична жена във вакуум математически идеална ситуация на запознанството на съвършения мъж и съвършената жена. Не в смисъла на съвършен външен вид, а в смисъл на съвършено усещане за самия себе си. Всеки от тях се чувства напълно успешен и самодостатъчен - и мъжът, и жената. Когато човек е уверен в себе си, той има всичко и е доволен от всичко - и това изглежда прекрасно, нали? Е, в живота и на двамата всичко е чудесно, прекрасно, забележително (добавете още суперлативи по свой вкус тук). И затова двамата изглеждат чудесно, прекрасно, забележително (добавете още суперлативи по свой вкус тук). Изобщо излъчват позитивизъм и флуиди на абсолютен успех.

Приемаме още например, че те прекарват по стечение на обстоятелствата свободното си време в един и същ ресторант. Кръстосват погледи. Харесват се един друг. Защо да не се харесат? Той е олицетворение на уверенността, на способността да решава всички възникнали в живота въпроси, знае какво иска, способен е с твърда стъпка да крачи през живота към светлото бъдеще (това словосъчетание настойчиво ми напомня соца, но хайде, все тая). Тя е завладяваща, очарователна, независима от мнението на другите, самодостатъчна, не може да бъде купена, благоразположението й може само да бъде завоювано, като превземеш света, направиш от него суфле и й го поднесеш на чинийка. И в този момент, когато погледите им се срещат...

... прескача искрата на любовта от пръв поглед?!

Да бе, да.

Между тях може да прескочи каквото и да е: страст, да се появи флирт, просто интерес, сексуално привличане. Но не и любов. И мъжът, и жената в такава ситуация са свръх-самодостатъчни, а между един изключителен и друг изключителен човек привличане няма как да възникне. Физика някой да е учил? Два плюса привличат ли се, или се отблъскват?

Човекът, който е способен силно и искрено да обича, да бъде наистина близък, чувствителен, внимателен, пълен с душевна топлота (добавете още клишета за любовта по свой вкус тук), сам има нужда от всичко това. Той е готов да раздава, но и той самият изпитва глад да получи същото. А ако този глад е налице, това винаги проличава в неговата външност, черти и поведение, ако в този момент от живота му той няма сродна душа. И това категорично го представя не по най-добрия начин в очите на околните, особено пък на представителите на противния противоположния пол.

С една дума, обобщавам като стар теоретик: ако човек търси любовта, той оглежда околните - и нерядко именно този, който може да бъде най-подходящ, в очите ви ще ви изглежда абсолютно непривлекателен. Защото не му достигате точно вие. И без вас той няма щастието в живота си. Някакво щастие може би има... но не е пълноценен, отшлайфан, не се вписва в клишето за идеалния мъж, за което си говорихме по-горе, нали? Защото тази му липса е изписана на лицето му с огромни неонови букви. Честно казано, и вие, ако действително сте искрени и имате потребност от любов и взаимоотношения, също не сте в пълния си блясък.

Тогава откъде да се вземе любовта от пръв поглед? Освен като игра, самоизмама или аванс за зараждащите се отношения. Хората се стараят да се харесат на противния пол, демонстрирайки позитивизъм и успех. Но колкото повече человек има нужда от любов, толкова по-слаб актьор е - и толкова по-малки шансове има да получи "Оскар" за главна позитивна и успешна роля. Нещо повече, обикновено отпада още на етапа на номинациите.

Приключвам цялото това гневно писание с едно простичко обобщение - твърде голяма е вероятността, че истинската любов, скъпи дами, ще се появи пред очите ви не под формата на принц на бял кон и в пръски на шампанско, а под формата на изчервен и заекващ мъж, въртящ в ръцете си като пълен идиот букет с цветя и опитващ се да изстиска от себе си покана за... е, по-нататък могат да следват различни вариации.

А истинската любов за мъжа нерядко ще представлява просто бледа сянка, която може да бъде открита само с периферното зрение, и то не винаги, защото тази сянка зорко следи всяко ваше движение, всяка ваша постъпка, попивайки ги като гъба, старае се да крие чувствата и да не бие на очи без абсолютна необходимост, да не би в порив на неовладяни чувства да направи някоя поредна идиотска постъпка. И не, тази сянка никак не прилича на Памела Андерсън.



Мен вече това реално не ме интересува, освен като патоанатом. Кой знае, може би е време да напиша сериозен научен труд на тема "Анатомия на любовта - така, както я разбира един наивник". Защото не е като да не съм запознат и с другата страна на нещата, но за добро или лошо, правилата на тази игра не ми допадат и ставам от масата. Но ви пожелавам поне вие да бъдете по-внимателни към околните. Кой знае, може би любовта на живота ви сега е някъде наоколо...

17 коментара :

Aquawoman каза...

От последното изречение разбрах, че още не си спрял да вярваш :)
За едно нещо си много прав - истинската любов се намира точно там, където най-малко си очаквал да я срещнеш. И тя няма нищо общо с красота и увереност, а с духовното привличане.
P.S. Да не бъркаме само страстта с любовта ;)
Хубав ден! :)

Аспарух К. каза...

@Aquawoman: напротив, грешиш. Аз самият вече не вярвам - но поне желая на вас, читателите ми, да я откриете. На мен тя вече ми е ненужна - и дори и да се появи, вече знам, че ще я пропъдя - съзнателно, защото вече предпочитам да живея спокойно, без излишни вълнения и емоции. Но поне нищо не ми пречи да развенчавам митовете за това, в което вече не вярвам :)

Събина каза...

Повтаряй и го всеки ден и то по много пъти. Може пък и да си повярваш, че вече не вярваш. Аз не го вярвам. Сори.

Обаче това самоубеждаване ти помага да пишеш много добри неща! Честно, много е добър текста.

Anito каза...

...май някъде ...някога казах...че съм ти голям фен...на хумора и на нещата, които пишеш....и че понякога.....ама както и да е....пък за любовта...ми то като дойде не пита...интересува ли те или не...искаш ли я или не...от пръв поглед ли ще е....и след 10 годишно познанство...изобщо писано ли ти е да се бесиш....нема се удавиш...и великата житейска ирония е, че баш това дето най не го иска човек, точно то му се случва...а почне ли съдбата да си играе със съдбата на съдба....и Бичето не може те спаси......много апокалиптична стана картината....май....

Bloodymirova каза...

Хм, а защо си мислиш, че жените винаги търсят 'идеалния' мъж? Всъщност съм съгласна де, 'щото филмите насаждат една супер изкуствена представа за любовта, идеалния партньор и т.н., но истината е, че идеални хора няма. И ако имаме достатъчно акъл в главата си, сме го разбрали досега.

Виж, увереността е друго нещо. Трябва да си уверен в себе си (разбира се нямам предвид просто арогантен паун), за да имат и другите вяра в теб. Иначе никога няма да направиш първата крачка, а понякога са нужни малко повече от добре стекли се обстоятелства.

И не, няма такова нещо като любов от пръв поглед. Има привличане от пръв поглед - и ако то е не само на сексуално, ами базирано на общи интереси, увлекателни разговори и т.н., с времето и една доза упоритост, се постигат добри резултати. Леле, че дълго изречение.

Та това, което искам да кажа е, че сега ти е криво, искаш почивка и това го разбирам. Сапунките и драмите изтощават. Почини си. Ще видиш че в един момент обаче, светът пак ще ти се стори по-хубав и ще погледнеш различно на нещата. Вярвай ми, been there, done that. И осввен това, не си ли се замислял, че покрай теб може да има някакво женско същество, което да се чуди как да привлече вниманието ти, а ти да не забелязваш, защото не ти се занимава вече с такива неща? Ситуацията може и да не важи за днес, ама не е изключена в бъдеще примерно. Защо си мислиш, че само мъжете страдат от любов :) Дръж си очите отворени.

cleo каза...

Ми не си прав:)Точно това, че са си самодостатъчни ги прави идеалната двойка. И както каза Bloodymirova - Been there, done that. Няма вариянт да обичаш някой ако първо не обичаш, не уважаваш и не вярваш на себе си. В другия случай си просто отчаян човек търсещ на чий врат да увисне. Пък и какво като си сам, уверен и бла, бла...то любовта идва точно в момвента, в който не я търсиш. И да има може това дето е от първия поглед да не е точно любов, но може да се превърне в такава стига да и позволиш. Колкото до това, че ме вярваш- ще ти мине все някой ден, хората имат нужда да вярват в това :)

Аспарух К. каза...

Знаете ли... принципно се изкушавам да оборя тезата на всеки от вас. Само че, за да се аргументирам, трябва да извадя на бял свят твърде лични неща от своето минало, така че ще се въздържа.

С по една дума ви отговарям, без да споря:

@Събина: Ако искаш вярвай, всеки сам избира в какво да вярва. Лично аз, ако картите не са в моя полза, предпочитам да стана от масата. Естествено, зависи от картите, които ми се падат, не отричам.

@Анито: Добри съвети ми даваш, няма що. Не съм тръгнал да се беся, нито да се давя, споко :) Но само тъпите холивудски филми завършват с хепиенд.

@Bloodymirova: Нищо против увереността. Като те слуша човек, ще каже, че винаги безотказно води до успех :) За привличането от пръв поглед... съгласен, но общите интереси и разговори не компенсират нещо, ако него изначално го няма. За женското същество, което се чудело как да ми привлече вниманието - който искрено е поискал, не е като да не е успял :)

@Cleo: Ти ми говориш за крайности. Излиза, че е възможно да си уверен или само на 100% (бяло), или на 0% (черно), така ли? Няма ли примерно 19% (сиво)? :)

Bloodymirova каза...

Е да де, зат'ва почнах първо от сексуалното привличане, пък после другите неща :)

Не знам за 19, ама има 18% сиво: http://en.wikipedia.org/wiki/Gray_card

Събина каза...

Не, знам, аз покрай теб тия дни научих, че май аз лично все още вярвам в любовта. :)

Кръстю каза...

Много си голям ,за да се самозалъъгваш и доста малък,за да се примириш.
Май, трябва да се ориентираш към търсене на достатчното, а не на голямото.
Веднъж влязал ,червея на СРАВНЕНИЕТО - няма май ,излизане. Ето, аз не ставам за пример.На 19 се оженихме, но тогава въобще не ни мина през главата това ли е голямата любов...Нещо повече ,въобще не стоеше въпроса дали е любов. Женитбата беше една превантивна мярка срещу интервенция от ...всички относно нашето разделяне. Т.е., за нас света се състоеше от нас двата от една страна и останалите - от друга. Разбира се, че разочарованието не закъсня, но бе заменено от грижите...И тук вече е ролята на щастието, състояща се в съвпадението на характерите. И двамата не си "оставяме магарето в калта" и постъпихме тоталитарно - припознахмие ЗАЕДНО "врага" вън от нас и си осмислихме живота с борба. ...Естествено, че имаше лозунги - "В името на децата" , "За професионална реализация"и пр.
---------------
Имам един приятел, който се ожени на 41 г , и от него чух следното : "Това жените ,не са като нас. Придвижват се в живота като маймуните в джунглата...Докато не хванат нов клон, не пущат стария" :))))

Кръстю каза...

Пак прощавай. Не приемай това като непоискан съвет (както разбрах, това е едно от най-грозните неща в нет-а) :)
Просто реплика на един стар ,романтичен циник км друг, по-млад.
Впрочем как ли е по-правилно ? - Романтичен циник, или циничен романтик ?!

Аспарух К. каза...

@Събина: е, значи поне за нещо е имало полза от мен, ура! :)

@Bloodymirova: провокираш ме да се изложа публично, като заявя, че в областта на сексуалното привличане съм далеч от истината :)

@Кръстю: всички не знам защо всички смятат, че тази работа става с търсене. Ако на някой му се търси - моля, търсете. Аз предпочитам вече да стоя и да чакам каквото идва, да дойде само. И, само за протокола, сравнението поне от моя страна не е фактор, обикновено мен ме сравняват с образците :P Иначе искрено ти завиждам, че си попаднал на човек, който е бил склонен така лесно да се обвърже. Съвременните девойки адски си държат на свободата, да знаеш :)

Кръстю каза...

Благодаря. Впрочем, при нас склонният да се обврже, май бях аз. Този въпрос стои отворен 34 години и още е обект на спорове, даже с не до там цензурни изрази...
Така сме устроени, че каквото и да направим, съжаляваме...нали знаеш, българите най се страхуваме да не настинем и да не се минем...И за това много често ни се случва.
Върху съвременните девойки имам пряк поглед...имам една представителна извадка :)))
А на жената ,като вземе много да се изправя на задните си крака и цитирам една тоталитарна табела :"Рекламации на касата!" :)))))

Albena Todorova каза...

Не знам какво е любовта, за да вярвам в нея. Знам как (се опитва да) изглежда в очите ми, когато настойчиво е тропала по вратата, или ми е доливала уиски в чашата, или е сгъвала намотаните на топка чаршафи, за да ги хвърли през прозореца на мотел "Край", без да има значение кой е последният, затворил вратата. Знам какво бих искала аз от брака си/връзката си в бъдеще и там на първо място определено не седи любовта така, както съм я виждала досега.

nofearinc каза...

Чакай си наготово, Паро, чакай. Ще дойде... да, ама не :)

Анонимен каза...

Май ще съм първия който те подкрепя изцяло :)
Жените винаги са ме учудвали с неспособността си да разберат, че харесвайки си идеалният, който има всичко, те няма как да запълнят нещо различно от сексуалните му нужди.
Ако искат чувства и емоции да потърсят някой който има нужда да ги раздава.
Единственото което правят хората е да задоволявцат нужди - жажда, глад, удоволствия (плътски и емоционални), деца (понякога).
Вариантите за "щастлив край" са: или нуждите ви да се напасват и всеки да получава това което иска от връзката (като холивудска РомКом), или да се припокриват и двамата да се движите към една цел (както Кръстю сподели). Всичко останало (според мен лично) е запълване на времето и живот с илюзии. Връзка между двама не може да се създаде от нищото, тя се осъществява между съществуващи елементи. Ако ги няма в началото няма как да се появи. Ако нещата се променят най-вероятно и тя ще изчезне.
Всичките ни опити да създадем нещо в тази насока или да поправим счупеното почти винаги са обречени на неуспех.
За мен лично най-добрия вариант е активното чакане - седиш, създаваш/правиш каквото ти е приятно и се оглеждаш за момента в който compatible същество ще мине покрай теб и се надяваш да има свободен слот за конекция с теб.

Публикуване на коментар