Хорът на отчаяните мацки

Autumn © Lucyanna Morado

- Така, и как стана всичко?
- Отидох си, просто се махнах, сама, не е моят тип.
- Да, и Елвис ти е баща, а Робърт Редфорд трети пореден ден вечеря у вас.
- Е добре де… изгони ме, говедото!
- Ха така! Първата строфа вече е готова: аз си тръгнах от него в нощта, а той ридаеше!
- Затова пък сега е приключено, и дори се радвам, така или иначе не го обичах…
- Втора строфа: ти цвета люляков така и не можа да проумееш!
- Боях се, че ще се върна, ще ми се прииска да отворя отново вратата…
- Начало на третата строфа: преплитането на съдбите…
- Видях го, и направо ми призля! Той ми беше разказвал, че всичите му жени са се опитвали да си го върнат…
-… ни се размина…
- Но аз не го молих… втори шанс не ми даде… мръсник…
- И горчивината на щастието няма да изпия до дъно…
- Добре, че най-добрият ми приятел ми отвори очите за този негодник…
- И дружбата силна можа да ме опази…
- Никога не съм го обичала, е, подлъгах се по чара му, той е такъв добър домакин, като жена, щедър, когато това му е изгодно, но е скапан егоист, комплексиран от предишните си неуспехи, направо ми е жал за него…
-… от отровата на неразбирането, обидите и от откритията в сърцето мрак непрогледен…
- Познавам предишните му приятелки, поговорих с тях, първоначално се възмущаваха – не е вярно, те не може да смеят така да говорят за него, той не е такъв!
- А тук се включва хорът: значи такъв си ти, всъщност, аз чаках, а ти не ми се разкри!
- Но после постоянно мислех за това, всъщност те са прави, всичко, което казват, се потвърждава на 250, не, на 500 процента!
- Към хора се добавят нови гласове: Аз исках да вярвам, жадувах да живея, но ти не позволи да бъдеш обичан!
- Исках да изградя нещо голямо и светло, завинаги!
- Същият хор: щастие исках, голямо, до небето и чисто, като къпан слон… Не, слонът е прекален, хайде да е така: щастие исках, до небето голямо - и да те обичам отново и отново.
- Всичко правех заради него – даже готвех!
- Отново солистът: моментите на щастие, жертвоготовността ти моя стъпка…
- Той даже на секс не е способен… вероятно… аз в леглото съм невероятна… така казват…
- И на сладострастието мигът за нас навеки е изгубен!
- Аз исках да се разделя с него достойно, за да остане човек в очите ми!
- И апотеозът: ти беше, беше, беше, вече те няма!
- Просто егоистичен, фалшив, злобен малък орк!
- Финале гранде: нека с теб зло куче живее, а не такова слънчице като мен!
- Не, това вече не е на място, той не обича кучета.
- Нищо, затова пък твоята искреност помогна да се създаде просто уникален продукт - хорът на отчаяните мацки.