Идеите като вид фондова борса

От време на време разни съвременни четива ми пораждат различни странни аналогии, от рода на съпоставката между фондовата борса и "пазара на идеите". В Against Gods наскоро попаднах на доста интересна формулировка, която звучи приблизително така (в свободен превод): "Когато инвеститорите избират акции, те не смятат, че всичките акции са с еднаква ценност. Те изхождат от тезата, че някои акции са недооценени и могат да им донесат значителен доход, а някои, обратно, са надценени". Естествено, тази фраза моментално поражда аналогия с хората и идеите - избирайки идеите, които следваме, често изхождаме от същите принципи, че "не всички идеи са еднакво полезни". Аналогиите между идеите и фондовия пазар са доста очевидни.

Първата очевидна аналогия е надуването на "сапунени мехури" и операциите от типа "pump and dump" (когато цените на кухи фирми изкуствено се надуват, продават се на инвеститори за луди пари, а после се разкрива, че фирмата няма никаква реална стойност). Помня как в началото на 90-те години цареше истинска истерия по автотренинги, хатха-йога и рейки. Уверен съм, че книги за това и сега има - но я няма тогавашната мания. Същото е и с НЛП - някъде към края на 90-те думата НЛП беше сигурен признак, че си "advanced". Сега е обратното - ако някой каже "НЛП", обикновено заявява "здравейте, аз съм типична блондинка". Сега pump истерията е за екологичните въпроси и "климатичните промени", в някакво обозримо бъдеще неизбежно предстои и dump аспектът, макар че все още твърде малко хора го съзнават.

Поведението на някои "доставчици на идеи" много прилича на мотивацията на брокерските фирми, за които най-важното е клиентът да прави колкото може повече транзакции. Омръзнал ти е НЛП? Ами ето ти The New Code. И New Code ти е омръзнал? Пробвай токава DHE. Писнало ти е (дискредитирало се е) и едното, и другото? Ей сега ще измислим още нещо.

В известен смисъл надутите и "прегряли идеи" могат да се шортват, както се прави с акциите. Справка - Насим Талеб, който от доста време твърдеше, че представите за риска и "мениджмънта на риска" в съвременните икономически теории са абсолютно сбъркани. Допълнителен бонус в "шортването на идеите" е, че дори не е задължително да знаете кое е "правилно". Достатъчно е да осъзнавате, че човекът погрешно приема собственото си заблуждение за истина - дори и това само ви позволява да правите по-точни прогнози от него самия. Ето ви класически пример - лицето А вярва, че СПИН може да се излекува с епоксидна смола. Вие знаете, че това са глупости. Същевременно не знаете как се лекува СПИН, но сте уверени, че епоксидната смола в този случай няма да помогне. В резултат на това вие, които НЕ знаете как се лекува СПИН, можете да дадете доста по-точна прогноза (че болният ще умре), от лицето А, което също не знае как се лекува СПИН, но си въобразява, че знае.

Следващата очевидна аналогия е диверсификацията или концентрацията на идеите. Уорън Бъфет, на който са задали същия въпрос, е дал май най-добрия отговор. Когато го питат съгласен ли е, че за "обикновения инвеститор" е най-изгоден диверсифицирано портфолио/индексен фонд, той отговаря, че за редовия инвеститор наистина това е така. Но той самият предпочита обратното - крайна концентрация, и го обяснява по следния начин. Индексът съдържа акциите на всички фирми - почти идеални, средни и крайно слаби. Ако вие не сте в състояние да намерите много добрите, диверсификацията работи за вас, като ви предпазва от грешки. Но ако на пазара има 200 практически близки до идеала фирми - и вие успешно можете да идентифицирате (в ранния им етап) 10 или 20 от тях - тогава е пълна идиотия да не купите за всичките си пари точно тези 10-20 перспективни фирми, а вместо това съзнателно да ги разреждате с посредствени, които само ще ви намаляват доходността.

В областта на идеите тази дихотомия естествено също я има. От една страна изглежда много добре идеята да се научиш на всичко, което би могъл - скално катерене, испански, плетене, холотропно дишане, С++, японска кухня, айкидо, жонглиране, свирене на китара, кучешко фризьорство и така нататък. Колкото повече, толкова по-добре - никога не знаеш какво ще ти свърши работа. От друга страна обаче и една-единствена правилна идея е достатъчна, за да спечелиш пари, да останеш в историята и да получаваш изключително интелектуално удоволствие от живота си.

При известно усърдие аналогии се намират и между процеса на IPO и разпространението на идеите. Дейността на различни "бизнес-треньори" много прилича на епохата на бума на доткомовете, когато основателите на фирми и брокерските компании преливаха акциите към масите, изкарвайки безумни доходи и прехвърляйки риска (и загубите) изцяло на чужд гръб. Това, че бизнес-гурутата получават доходите си не от създаден от тях на база техните принципи бизнес или бизнеси, а от "разкриване на принципи" за пари (все едно дали под формата на книги, семинари или консултации) няма как да не напомня точно това ("доходите за мен, рисковете за вас"). Не че и на пазара на идеите не се появява от време на време някой аналог на Google - с ранна адаптация на нова идея и осъзнаването на нейната значимост. В науката впрочем такива неща не се случват толкова рядко.

Резонното заключение на поредицата аналогии би трябвало да е фразата "stay out of the market" - не се пъхай на пазара. Еквивалентът тук не е изборът на идеите от достъпните предложения, а генерирането на собствени такива. Много ясно, че тази аналогия започва сериозно да издиша и се разминава с реалността - ако да не инвестираш в пазара е сравнително лесна задача, да бъдеш напълно неподложен на влиянието на идеи отвън или да разчиташ единствено на собствените си идеи за преодоляването на проблеми е най-малкото нереално. Въпреки това тази част от аналогията, която е стабилна, е сравнението между фондовия пазар и казиното (където бенефициентът логично е самата институция) и факта, че идеите често се пропагандират с цел да влияят на хората (от създателите или популяризаторите им).

Аналогиите между идеите и фондовите пазари не са чак толкова буквални - това, че има нещо общо, не означава, че това са явления от един и същи род (най-красивите аналогии обикновено са най-погрешни). И все пак, както мнозина от вас са забелязали, при обясняването на някои концепции ползата от аналогиите (когато има такава) е, че адски улесняват процеса на възприятие. Реално, ако някой намери някаква полза, значи е имало смисъл от всички засукани обяснения, с които ви губя времето вече половин час. Или пък ще се намерят достатъчно желаещи да ме оборят с мотивирани аргументи?


Нещо ме е прихванало напоследък да развенчавам митове. Дали не се изживявам като MythBusters на родна почва? Опазил Господ... Макар че като споменах бога, май е време да се заема със съвременната митология. Ако достатъчно читатели бъдат провокирани от този текст, вероятно и ще го направя.