Повест за истинските цици

Малко свободна интерпретация по Хемингуей, с някои вметки от други класически автори. С изобилие от носталгия по лятото, естествено :)

Photo © Jana Frank

Трудно е да пишеш роман, седейки на бряг от вълнуващи се цици, трудно е да се отдаваш на мисли за безкрайността, виждайки отмерените им удари в гръдния кош и една в друга...

Старецът гледаше чистия лист хартия. Гледаше го 84 години и все не се решаваше да започне да пише. Щом взимаше писалката и сядаше на масата, идваха те. Сочни и слаби, налети със сок и висящи до самия пъп. Те го мамеха със своята недостъпност, която е присъща на всякакви непознати цици в този период, който често наричат "случайно запознанство". Старецът с последни сили се опитваше да напише нещо, но явно не бе писано на портиера в женската баня да сътвори своя шедьовър.

...и те ме мамеха. Спомняйки си нашето запознанство още там, в Париж, те ме мамеха. Веднага и безусловно. Разбрах това, когато за първи път ги видях на обляната от слънце тераса, те стояха на самата граница на уличното осветление и полумрака на парижкото кафене. "Здравейте", - казах им просто аз, и с това се случи нашето запознанство.

По-младите портиери, от тези, които дават на влизащите цици груби хавлиени кърпи вместо меки и пухести - и искат от тях снимки, направени с подръчни средства, за да ги качват в своите блогове, наричат циците "кожени кълба", усмихвайки се под мустак. Те говорят за тях като за парчета плът, като за бездушни вместилища на мляко, а понякога даже като за месо. Старецът обаче постоянно мислеше за циците като за море, което дарява велики блага, или ти ги отказва - а ако си позволява необмислени или лоши постъпки... какво да правиш, това е в природата им.

...хазяйката беше мила, но не така мила, както нейните цици. Тя беше умна, изтънчена и достатъчно образована, но телосложението й надминаваше всичките й достижения. Да сте виждали някъде особа толкова фина, толкова изящно сложена, като моята скъпа хазяйка? Освен това тя беше и дяволски интересен събеседник. И си пийваше. И когато тя пиеше, макар и достатъчно умело, понякога част от питието се стичаше по хубавата й брадичка, оросявайки нейното най-голямо качество - невероятно красивите цици!

Старецът наблюдаваше как те отново и отново се поклащаха, след като жените неловко се опитваха да ги полеят от старото, прогорено от истински кубински пури ведро. "Вдъхновението ме изостави. - помисли си старецът. - Тези поклащащи се цици го отхвърлиха твърде бързо и твърде далеч. Но може би ще попадна на такива, които да не се люлеят безволево, а може би дори и пружиниращи и устойчиви в желанието си да ми върнат вдъхновението? Трябва някъде да има и такива".

...понякога тя беше неистова. О, това беше истинска буря, това беше ураган. В него имаше мощ. В него имаше неудържима сила, първородна, неразбудена. Това беше истинско пиршество за очите. Разкошните цици се мятаха от една страна на друга. С вида си те напомняха море, но само донякъде. Защото нито една стихия в света не може да се сравнява по силата на въздействието си люлееща се пружинираща женска гръд!

Но съдбата беше жестока към него. Всеки ден той носеше от склада нови брезови клонки, които със своя тежък, страстен аромат му напомняха за тази пропита с шума на листата на брезите незабравима вечер, когато той за първи път като още голобрадо хлапе на бодливия сеновал ги видя. А сега старецът разопаковаше картонената кутия със сапун, облепена с три яркожълти ивици скоч, и гледаше морето от люлеещи се цици наоколо. "Късметът се отвърна от мен, - мислеше си той. - Очите ми станаха слаби и никога вече няма да усетя това вдъхновение, нито ще намеря сред толкова много тези, които биха ми напомнили за моята младост."
На глас той каза:
- Ех, ако момчето беше с мен, да ми помага!
"Но момчето не е с теб, - мислеше си той. - Можеш да разчиташ само на себе си, и макар сега да е тъмно и да виждаш трудно, по-добре да се бе опитал да намериш опипом точно тези, пружиниращите цици".

...никога не съм се мятал така, както през онази година. И силите ми бяха на свършване. Понякога безцелно бродех из града, само за да потисна глада. Гладът по тези невероятни цици ме беше завладял напълно. Струваше ми се, че мога да го измамя. Достатъчно е да взема цици за закуска, а после да кажа вкъщи, че съм поканен на цици при приятели, и до вечерята да успея да потисна в себе си жаждата да се докосвам до нейните прелести с разходки и умствени упражнения. Именно тогава ми се искаше да пиша, и макар нещата при мен да не вървяха добре, макар да пиехме доста скапан бърбън, именно тогава можех да работя, именно тогава моят гений беше на висота. Макар че моят поглед не се повдигаше над нивото на гърдите. Нейните гърди.