Чистка

Чистя си харда на стария комп. Не е като да не знам отдавна, че прелива през ръбовете от неща, които знам, че вече са излишни, ненужни, напразни. В някакъв смисъл дори се налага да бъда ожесточен, като инквизитор. За какво са ми всички тези инсталатори на програми, когато отдавна вече използвам много по-нови версии на тези програми - и вече отдавна съм ги записал и на CD? В кошчето. Директории и папки, с текстове, снимки, архиви на преводи, които вече не ми се занимава да ровя… трупани с години, особено откакто съм remote worker - заминават директно, даже без кошчето, направо в небитието. Господи, оказва се, че още пазя цял куп недовършени мои субтитри, плюс цял куп филми с ужасно качество, презаписвани от колега през мрежата, докато още блъсках по 15 часа във вестника и понякога гледах по нощите нещо. Все едно някога ще стигна до това да се занимавам с тях. За кога? Господи, дори екшъни имало сред тях. И комедии като за едно гледане. Майко мила, дори ужаси се намериха. Вън!

А това какво е? Ох… Не съм някакъв истеричен музикален фен, но все пак, колкото и да съм скромен, смятам, че имам някакъв музикален вкус. Естествено, безнадеждно развален от слушането с години на нашенски радиа, но все пак… И сега какво да правя всичко, което от поне 3 години съм насипвал в папката Music? 30GB?! А, не, това няма да го бъде. Я се съберат от тях наистина любими ми парчета колкото за един диск с MP3-ки, я и толкова не. И защо? Сега вече започвам да се чудя. Сигурно от някакви псевдо-интелектуални напъни. Защо? Защо не е ми е проблем да махна това, от което сълзи ми избиват на очи, спомените за времето, когато имах чувството, че имам крила, текстове, статии, това, което ми се иска да ровичкам до безкрай. Защо още съхранявам, и още по-ужасното – все още слушам всичко това? Само защото не бива да се слуша единствено това, което много ти харесва, за да не ти омръзне до смърт? Или защото се боя да пусна като фон истинска музика, нещо, което да ме хваща за сърцето, превръщайки специалните, особени неща в ежедневни?

Всъщност защо си кривя душата? И душата ми е такава. Стотици познанства, хиляди фрази, от които какво ми е било реално скъпо? Близо до сърцето? Броени на пръстите на едната ръка неща. 98% от всички останали емоции и чувства са само случайни спътници. Кошчето? Категорично.

Такаааа, да погледнем плейлистите. Това какво е? U2. Е чак пък пълната им дискография?! Да де, харесва ми, естествено, но чак пък всичко поред? One, Beautiful Day, Kite, Where the Streets Have No Name, With or Without You… да, те са чудесни. Хайде, още две-три да са ми слабост… И в кой албум точно бяха те? Не, сега не мога да ги ровя от началото до края. Майната им, да стоят, по-нататък ще се оправям с тях. А това какво е?! Bon Jovi?! Roxette? Бля. Смотан поп… В кошчето… Ама всъщност някои от песните са едни такива живи, закачливи, весел ритъм дават на моменти. Окей, да оставя част от тях… Кои? Е, не!… Хайде, от мен да мине… По-нататък тях… Така, а това пък какво е? Red Hot Chili Peppers? Е чак пък някога да съм бил луд по тях… Californication да, наистина им е класика, Otherside също… Абе всъщност готини пичове са… По-добре да разкарам Blackmore’s Night… Е това вече е направо абсолютен поп. Ама за релакс върви чудесно. Напълно става на моменти… Хайде, и то остава. А?! Това пък какво прави при мен? Джо Кокър? Да върви на майната си, категорично… Майната му, че с този албум са ми свързани приятни спомени. Господи, в какъв възторг беше изпаднала Мила, когато й го подарявах. Боже, направо летеше до тавана… Не, него ще го оставя, от време на време да се отдавам на носталгия… Така, ама все пак трябва да изтрия нещо… Dire Straits! Поне с тях мога да почна спокойно… Тях от векове не ги слушам…

Натискам Delete, но при вида на прозореца, питащ дали съм толкова уверен, ме хващат колебания… И какво от това, че вече от години не ги харесвам? Това невероятно китарно соло от Sultans of Swing и досега ме отнася. Какво като съм спрял да ги харесвам? Пак ще ги харесам някой ден. Да стоят… Присъдата се заменя с помилване. Така, какво е следващото за екзекуция? Не… Такива обеми ще си ги ровя с години, мамка му. Пускам една от песните, втора, трета, гледам с тъга останалите 30GB. Май ми е време да си почистя адресната книга в телефона.