неделя, ноември 29, 2009

Изповедта на един котарак

Искрените мисли на един котарак. Стенографирани набързо, докато той лично диктува.

Да, наистина трябва да го кажа
"Докосвай ме, моля те. По гърба ме докосвай, и зад ухото, и там, където е брадичката. Знаеш ли, ще ти разкажа, защото знам, че понякога не си в настроение, или нещо друго, или те е страх да не те одраскам - и не го правиш, а това е много нужно. Да докосваш, да галиш, винаги.

Ето виж сега, седя си. Вече съм поспал, сънувал съм това-онова, похапнал съм добре, измил съм си опашката, и краката също. Тогава си мисля колко е прекрасно всичко, а дори и ако не е съвсем, ще бъде. А после изведнъж — всичко си е тук, а мен изведнъж кой знае защо ме няма. Аз къде съм? Никой не знае. Къде към? Изведнъж съм съвсем сам, и тъгувам. Какво да правя? И тогава много - и веднага - ми е нужно да ме докосват. И идвам, търкам се във всичко, подбутвам те настойчиво. Тогава ще ти седна в скута, дори и аз леко ще те погаля. Въпреки че имам остри нокти и понякога ги пускам в лош момент. Пък и не обичам ти да тъжиш - все пак тук сме двама, и сме си нужни, все пак. Първо един на друг, а после и на всички други. Е, може би и друго ще си спомним после, но все едно, има време и за това.

Когато е за добро — никога не е излишно. Погали ме, и веднага ще бъда спокоен, като гладка вода, и нужен, и с теб - и ти също. Нужни заедно.

Трябва всички да галиш така, тогава никой няма да бъде тъжен."

Очите са издайни, казват дори това, което искаш да премълчиш
"Кооооой?! Кой е товааааа?! Тиииииии? Дойде? Ето ме и мен! С теб съм. Къде? Искам с теб. Тук съм, с теб. Вземи ме сега, вземи ме с теб. Искам да бъда още малко с теб. Къде си? Идвам с теб.

Не си отивай, моля те, недей. Къде беше досега? Защото ми липсваше. Нямаше те, а аз усещах отсъствието ти. Само дето не се изядох, толкова тъжно ми беше. Много исках да си дойдеш. А ти все идваш, но така и не пристигаш. Аз все съм вкъщи, а теб все така те няма. Ще постоя малко с теб. Просто ще остана. Ето тук ще поседя, с теб, не, естествено, че съм гладен, но ще остана. И нещо за пиене искам, много ясно, но не сега. А ти... остани, а ако тръгваш, искам с теб. Хайде с теб да тръгнем заедно, щом искаш да вървиш. Ти отиваш - и аз не знам къде, и досега те нямаше цяла вечност, пък аз съм тук сам, и давя мъката си в храна. Ядох, да. Преядох. Не искам така. Искам с теб.

Ще ме вземеш ли? Погали ме, трябва ми само да съм тук, до теб, да ме обичат, и малко да ме галят, защото толкова ми липсваш... и всички някъде отидоха, а аз си останах сам. Тъжих. Вече няма да тъжа. Ти си дойде, и вече няма да тъжа. Сега вече ми е добре. Ако искаш, дори вземи играчката в ръка и ме разигравай, въобще не я обичам, но ще го направя за теб, щом искаш... само не ме оставяй, защото веднага ставам тъжен - и никой не ме обича. Просто ми позволи да постоя тук..."

2 коментара :

Кръстю каза...

Много сладко :)
Хофман - "Житейските възгледи на котарака Мур"-за това ли се сети?

Нора без захар. каза...

Странно, този котарак явно много си прилича с мен .. Трябва да ни запознаеш някой ден :)

Публикуване на коментар