Изповедта на един котарак

Искрените мисли на един котарак. Стенографирани набързо, докато той лично диктува.


"Докосвай ме, моля те. По гърба ме докосвай, и зад ухото, и там, където е брадичката. Знаеш ли, ще ти разкажа, защото знам, че понякога не си в настроение, или нещо друго, или те е страх да не те одраскам - и не го правиш, а това е много нужно. Да докосваш, да галиш, винаги.

Ето виж сега, седя си. Вече съм поспал, сънувал съм това-онова, похапнал съм добре, измил съм си опашката, и краката също. Тогава си мисля колко е прекрасно всичко, а дори и ако не е съвсем, ще бъде. А после изведнъж — всичко си е тук, а мен изведнъж кой знае защо ме няма. Аз къде съм? Никой не знае. Къде към? Изведнъж съм съвсем сам, и тъгувам. Какво да правя? И тогава много - и веднага - ми е нужно да ме докосват. И идвам, търкам се във всичко, подбутвам те настойчиво. Тогава ще ти седна в скута, дори и аз леко ще те погаля. Въпреки че имам остри нокти и понякога ги пускам в лош момент. Пък и не обичам ти да тъжиш - все пак тук сме двама, и сме си нужни, все пак. Първо един на друг, а после и на всички други. Е, може би и друго ще си спомним после, но все едно, има време и за това.

Когато е за добро — никога не е излишно. Погали ме, и веднага ще бъда спокоен, като гладка вода, и нужен, и с теб - и ти също. Нужни заедно.

Трябва всички да галиш така, тогава никой няма да бъде тъжен."


"Кооооой?! Кой е товааааа?! Тиииииии? Дойде? Ето ме и мен! С теб съм. Къде? Искам с теб. Тук съм, с теб. Вземи ме сега, вземи ме с теб. Искам да бъда още малко с теб. Къде си? Идвам с теб.

Не си отивай, моля те, недей. Къде беше досега? Защото ми липсваше. Нямаше те, а аз усещах отсъствието ти. Само дето не се изядох, толкова тъжно ми беше. Много исках да си дойдеш. А ти все идваш, но така и не пристигаш. Аз все съм вкъщи, а теб все така те няма. Ще постоя малко с теб. Просто ще остана. Ето тук ще поседя, с теб, не, естествено, че съм гладен, но ще остана. И нещо за пиене искам, много ясно, но не сега. А ти... остани, а ако тръгваш, искам с теб. Хайде с теб да тръгнем заедно, щом искаш да вървиш. Ти отиваш - и аз не знам къде, и досега те нямаше цяла вечност, пък аз съм тук сам, и давя мъката си в храна. Ядох, да. Преядох. Не искам така. Искам с теб.

Ще ме вземеш ли? Погали ме, трябва ми само да съм тук, до теб, да ме обичат, и малко да ме галят, защото толкова ми липсваш... и всички някъде отидоха, а аз си останах сам. Тъжих. Вече няма да тъжа. Ти си дойде, и вече няма да тъжа. Сега вече ми е добре. Ако искаш, дори вземи играчката в ръка и ме разигравай, въобще не я обичам, но ще го направя за теб, щом искаш... само не ме оставяй, защото веднага ставам тъжен - и никой не ме обича. Просто ми позволи да постоя тук..."