Ключове

По връзката ключове можеш да научиш адски много за един човек. Някои връзки с ключове разкриват почти целия му живот до този момент - и нерядко се оказват истинско въплъщение на вътрешния аз. Примерно да вземем една млада жена, винаги облечена в строг делови костюм. Кариерата й върви стремително нагоре, на работа винаги идва първа, тръгва си след всички. В представите на всички тя е направо булдог, всявайки с появата си респект, страх и дори лека паника. Сега да се изолираме от това как изглежда - и да хвърлим поглед към връзката й с ключове, небрежно изпаднала от чантата й до бюрото. Това, което тотално взривява представата за строгостта и целеустремеността й, е едва забележимият миниатюрен ключодържател с формата на слонче. Изборът му подсказва, че зад фасадата на деловия човек се крие нежно, мечтаещо за романтика и така и непораснало момиче...

Ето ви една друга, мъжка връзка - с много и най-различни ключове. Повечето от тях отдавна не служат за нищо. Ето този малък ключ обаче... от старата пощенска кутия на някогашния му адрес. Той отдавна не живее там, тази пощенска кутия си има вече нови стопани и нови писма. Но той пази своя ключ. Дали, ако го запитаме, би споделил защо? Едва ли - по-скоро ще се измъкне с насмешлив коментар и тезата, че го е домързяло да го махне. И все пак... в тази пощенска кутия е част от неговия живот, с която той определено не иска да се раздели. И той няма да го махне от връзката, защото това означава да скъса единствената си връзка с това минало, с тази част от неговата лична история. Естествено, ако го запитате за това, ще отрича до последно, дори да сте приятели от години. Просто той се бои да бъде сантиментален и слаб...


Връзките ключове са толкова ясно свидетелство за характера на собствениците им, колкото въобще не подозираме - и колкото няма и да научим, дори и след многогодишни разговори. Ключове, които някога са отваряли врати, зад които отдавна вече не живеем, които не можем да изхвърлим, както отказваме да се изоставим спомените си за миналите мигове. Няма значение дали в онези мигове сме били щастливи или нещастни... Това не променя нищо. Ако ключовете можеха да говорят, биха разказали такива истории, които сами се боим да чуем. Един живот с възходите и паденията му, любовите и разочарованията.

Този ключ например е от квартирата, където той живееше с Нея. Смятаха да се женят, но всичко се обърка. Тя плачеше и събираше багажа си, а той стоеше в ъгъла, прехапваше устни и кой знае защо подхвърляше язвителни забележки. Сега някъде в себе си той съзнава, че би дал всичко, за да се върне там, в онзи миг, и да не бъде жесток и язвителен. Да се върне и да каже това, което съзнава, че е трябвало да изрече. Не да мисли за това кой е виновен, а просто да го каже - и да оправи всичко. Този ключ стои на връзката му с ключове, без той да го забелязва. Той просто е там - докато следващия път, когато той бъде щастлив, той внимателно го разгледа. За да не направи още веднъж същата грешка. За да бъде този път всичко...

Ключът от стария офис. Мястото, където тя започна като секретарка. Където тичаше непрекъснато по коридорите с чашите кафе и мечтаеше за това някой ден да има също такъв офис, с големи прозорци, показващи градския пейзаж. Задължително на десетия етаж. Тя ще бъде различна, ще моли любезно. И секретарките й задължително ще имат висока зарплата. Тя ще бъде доброжелателна и недостъпна. И непременно ще покаже на всички какво представлява. Сега, връщайки се в полунощ от ъгловия си офис на десетия етаж и включвайки огромния си телевизор, заемащ почти цяла стена, тя напипва ключовете в джоба на костюма. Открива сред тях този ключ и се усмихва. От него започна всичко. Сега тя вече не мечтае за офиса - тя живее в него. А ключът... Тогава още нямаше офис, а само плетена шапка, протрити дънки, очила с квадратни рамки и цял живот пред себе си. Колко ли още такива ключове има на тази връзка?

Ключ от кола. Не от тази, която той всеки ден юрка по вечно задръстените улици. Не от колата, в която той небрежно захвърля на задната седалка куфарчето и с уверен жест включва радиото. А от онази кола, за която пестеше с години. Колата, която миеше сам - всеки уикенд, старателно и внимателно, за да не я одраска неволно. Сам я ремонтираше, сам проверяваше филтрите, маслото и свещите. Първата кола в неговия живот. Той я желаеше така, както никога не се беше стремил към нищо друго. Смяташе, че след като си купи тази кола, в същия миг животът му ще се промени напълно. Колко коли имаше след това... Вече ги миеха други - и проверяваха нивото на маслото в сервиза. Отдавна той е забравил дънките с цепки на коленете от онези години. Останал е само този ключ. Той е споменът за всичко - общежитието, дънките, събираните последни пари за бутилката бира. В него се крие всичко... и нищо. Това отдавна е история. Животът му отдавна е далеч от това. Но тази кола остава завинаги Колата - първата, с която той премина дверите към истинския живот.

Пссст! Не им позволявайте да говорят. Току-виж неволно ви разкажат това, което се стремите отдавна да забравите. Остава само ключът на връзката... Но това всъщност си е само един ключ, нали?