Ако импресионистите бяха хасидски евреи

Понеже при Светла видях малък откъс от любимия ми градски невротик, изкушавам се да добавя още. В свободен превод, тъй като не разполагам с българското издание. Ще ме извинявате за евентуалните неточности. Не стреляйте по пианиста, той толкова си може :)

Хасидски притчи с ръководство по тълкуването им, съставено от един изтъкнат учен


Някакъв човек пристигнал в Хелм, желаейки да зададе въпрос на равин Бен Кадиш, най-святия сред равините на деветнадесетия век и вероятно най-великият нудж¹ на средновековието.
- Рави, - попитал човекът, - къде мога да намеря покой?
Великият хасид го огледал от всички страни и казал:
- Обърни се, какво е това зад гърба ти?
Човекът се обърнал - и тогава равин Бен Кадиш яко го треснал по тила с един свещник.
- Стига ли ти този покой или да добавя още? - усмихнал се равинът, оправяйки си кипата.

В тази притча се задава глупав въпрос. При това глупав е не само въпросът, но и човекът, пристигнал в Хелм, за да го зададе. И въпросът въобще не е в това, че той е живял далеч от Хелм, всъщност той е живял близо, но защо, пита се във въпроса, не си е седял вкъщи? И защо му е било да тревожи равин Бен Кадиш - като че равинът не е имал достатъчно свои грижи? Честно казано, равинът по това време бил затънал до уши в дългове на карти, че още и някоя си мадам Хехт се съдела с него за бащинството на нейното дете. И все пак, основният смисъл на притчата е в това, че този човек не си е намерил по-добро занимание от това да обикаля из страната и да лази по нервите на хората. За това именно равинът му разбил главата, което според Тората представлява един от най-изтънчените способи на проява на грижа за ближния. В друга версия на тази притча разгневеният равин после и скочил върху проснатото тяло на този човек и с остра писалка написал върху носа му цялата история на Рут.

*****

Равин Радиц от Полша бил дългобрад човек с много нисък ръст, за него говорели, че присъщото му чувство за хумор вдъхновило немалко еврейски погроми. Веднъж един от учениците му го запитал:
- Към кого Бог се е отнасял по-добре - към Мойсей или към Авраам?
- Към Авраам, - отговорил цадикът².
- Но Мойсей е довел израилтяните в Обетованата земя, - казал ученикът.
- Добре, тогава към Мойсей, - отговорил цадикът.
- Разбрах, рави. Това беше глупав въпрос.
- И въпросът ти е глупав, и ти самият си глупак, и жена ти е мескайт³, и ако не се махнеш от крака ми, въобще ще те отлъча от църквата.

Тук от равина е поискано да произнесе ценностно съждение относно Мойсей и Авраам. Въпросът не е лесен, особено за човек, нито веднъж в живота си не поглеждал в Библията и само преструващ се на неин познавач. И как впрочем да се тълкува безнадежно относителният термин "по-добре" ? Това, което е "по-добре" за равина, въобще не е задължително да е "по-добре" за неговия ученик. Например равинът обичал да спи по корем. Ученикът също обичал да спи на корем - на корема на равина. Проблемът е самоочевиден. Следва да се отбележи и това, че настъпването на крака на равина (което е сторил в тази притча ученикът) е голям грях, сравним според Тората с този, който извършва човекът, галещ хляба маца не за да го изяде, а със съвсем друга цел.

*****

Човек, който никак не успявал да омъжи своята грозна дъщеря, навестил равина Шимел от Краков.
- Тежи ми на сърцето, - казал той на свещеника, - че Бог ми е дал грозна дъщеря.
- Колко грозна? - попитал ясновидецът.
- Ако я сложиш на чиния редом до сардина, няма да различиш едната от другата.
Краковският ясновидец за кратко се замислил, а после попитал:
- А каква сардина?
Сварен неподготвен от въпроса на мъдреца, бащата се позамислил, а после отговорил:
- Ъ-ъ... балтийска.
- Лоша работа, - казал равинът. - Виж, ако беше атлантическа, тогава би имала поне някакъв шанс.

Тази притча ни разкрива трагедията на такива преходни качества като красотата. Възможно ли е било това момиче наистина да е приличало на сардина? Напълно е възможно. Вие виждали ли сте какви мегери бродят сега по улиците, особено по курортите? Но дори и ако е било възможно, нима не всяко творение е прекрасно в очите Божии? И това е нещо напълно възможно, но все пак, ако момичето изглежда по-уместно в консерва с винен сос, отколкото във вечерна рокля, значи тя има големи проблеми. Колкото и да е странно, жената на самия равин Шимел, както казват, приличала на калмар, но само по лице, но и това й качество се компенсирало от присъщия й навик да кашля - макар че как се е получавало така, се затруднявам да разбера.

*****

Равин Цви Хайм Израел - правоверен изследовател на Тората, човек, издигнал изкуството на жалния хленч до нечувани на Запад висини, единодушно бил възхваляван от своите събратя евреи, съставящи една шестнадесета от процента от цялото население на Европа, като най-мъдрия сред хората от Ренесанса. Веднъж, когато той вървял към синагогата, за да отбележи свещен еврейски празник, посветен на деня, в който Бог се отказал от всичките си обещания, една жена го спряла и му задала следния въпрос:
- Рави, защо не ни е позволено да ядем свинско?
- Не е позволено? - изумил се светият човек. - Ех, мамицата му!

Това е една от малкото притчи в хасидската литература, посветени на еврейския закон. Равинът знае, че свинско не бива да се яде, но това не го вълнува, тъй като обича свинско. И малко е, че обича свинско, но и с удоволствие боядисва великденските яйца. Накратко казано, той не дава и пет пари за традиционната вяра, а за завета Господен до Авраам говори като за "празни дрънканици". И макар свинското, забранено от древноеврейския закон, да остава и досега нечисто, някои учени смятат, че Тората просто препоръчва да не се яде свинско в определени ресторанти.

*****

Равин Бомел, учен от Витебск, решил да обяви гладна стачка в знак на протест срещу това, че на руските евреи забранили да носят мокасини извън гетото. В течение на шестнадесет седмици светият човек лежал на твърд матрак, гледайки в тавана и отказвайки да приема каквато и да е храна. Учениците вече се опасявали за живота на равина, но тогава някаква жена се приближила до неговото ложе и навеждайки се към учения мъж, попитала: "Рави, с какъв цвят били косите на Естир?" Светият човек с труд се обърнал на една страна и погледнал лицето й. "Не, помислете си, намерила за какво да пита!, - произнесъл той. - Знаеш ли ти, че главата ми се пръска от това, че шестнадесет седмици не съм слагал и троха в уста?" Чувайки това, учениците на равина отвели тази жена в сукката⁴, където тя започнала да яде като от рога на изобилието и яла до момента, до който не й донесли сметката.

Тук имаме пред нас фина трактовка на проблема на гордостта и тщеславието, изглежда свеждащ се до това, че да се пости е голяма грешка. Особено на празен стомах. Човек не е ковач на своето нещастие, всъщност страданията му са от волята Божия, макар че с какво така са му паднали на сърце се затруднявам да разбера. Някои правоверни племена са вярвали в това, че страданията по същината си са единственият път към пречистването, учените също така описват култа на така наречените Есеи, които когато излизали на разходка, нарочно си блъскали главите в стените. Според последните книги Мойсееви, Бог е милосърден, но трябва да признаем, че на света има множество неща и явления, за които просто не му остава време.

*****

Равин Екел от Занск, притежаващ най-добрата дикция в света, докато някакъв идолопоклонник не му откраднал резониращото бельо, три нощи подред сънувал сън, че ако отиде в Ворки, ще открие там велико съкровище. Прощавайки се с жена си и децата си и обещавайки да се върне след няколко дни, равинът тръгна на път. Две години по-късно го намерили да броди из Урал в компанията на хималайски енот, към който той явно се бил изпълнил с нежни чувства. Измръзналият и прегладнял светец бил доставен обратно в дома му, където роднините успели да го върнат към живота с помощта на топла супа и варено телешко с хрян. След това му дали малко храна. След като обядвал, равинът разказал на близките си своята история: на три дни път от Занск го хванали диви номади. Узнавайки, че той е евреин, варварите го заставили да зашие наопаки всичките им спортни якета и да им ушие панталони. И сякаш това унижение било малко за него, негодниците му влели в ушите сметана и ги запечатали с восък. В края на краищата равинът успял да избяга, но насочвайки се към най-близкия град, той вместо това се озовал в Урал, защото се срамувал да попита минувачите за пътя.

След като разказал своята история, равинът станал от масата и се прибрал в спалнята си, желаейки да се наспи, и директно под възглавницата му лежало съкровището, което той толкова търсил. Обхванат от благоговеен възторг, равинът паднал на колене и възхвалил Господ. Три дни по-късно той отново бродел из Урал, този път преоблечен като мартенски заек.

Посоченият тук шедьовър в свръх-достатъчна степен илюстрира нелепостта на мистицизма. Равинът сънувал един и същи сън три нощи поред. Ако от десетте заповеди извадим петте книги Мойсееви, се получава пет. Да извадим от него братята Яков и Исав и отново ще получим три. Такъв род изчисления докарали великия еврейски мистик равин Ицхак Бен Леви до това петдесет и два дни поред да залага в казиното на двойка и да печели - и все пак в крайна сметка той достигнал до това сега да живее на помощи за безработица.

1. Нудж – досадник (идиш) - б.пр.
2. Цадик – праведник (иврит) - б.пр.
3. Мескайт – грозотия (идиш) - б.пр.
4. Сукка – колиба (иврит) - б.пр.