Теория на конспирацията

Обичам приказки за Пепеляшки и Пепеляшковци. Пепеляшко е същото като Пепеляшка, само че е мъж. Между другото, кой знае защо приказките за Пепеляшко за порядъчните жени са не приказки, а хоръри, а самият Пепеляшко се нарича по френски маниер Алфонс. Което е крайно несправедливо. Защо, когато един милионер прибира опърпана мадам, работеща като касиерка в McDonalds сутринта и в някоя пералня вечер, плюс още неизвестно къде нощем - и я затрупва с подаръци от глава до пети, като сега вместо пералнята тя лежи в джакузи и вместо хамбургер яде ягоди, това е прекрасно; а ако всичко е абсолютно същото, но наопаки, то веднага се чува "от самото начало трябваше да се досетя, че той е негодник"? Впрочем никога ли не ви е ставало жал за тези ядящи тонове ягоди Пепеляшки? Как не получават алергия от такива количества ягоди? Честно, струва ми се, че задължително имат най-малкото алергия, ако не и други последствия. Но не, няма да ни показват някаква Пепеляшка, покрита с обриви и петна - това не е естестично. И ако тя е в банята (която впрочем в такива приказки винаги е комбиниран санитарен възел - и нищо чудно, с толкова ягоди на гладен стомах!), то винаги се показва само десният крак, отпуснат на ръба на ваната, със стичаща се на пода пяна. Тя си позволява такива неща, защото не живее там. Иначе би се сетила колко търкане с четката трябва, да се изтрият всички последици от вземането на една вана. Понякога ми се струва, че приказките за Пепеляшко не са получили масовост само защото видът на космат крак четиридесет и осми номер, отпуснат от ръба на ваната, се е сторил на режисьора не особено привлекателен. И така се е появило това разделение - Пепеляшка означава вана, отпуснато краче и ягоди, докато за Пепеляшко се разказват само хоръри и се сипят поучения. Но всъщност не за това исках да говоря.

Всъщност Пепеляшко и Пепеляшка много си приличат външно. Понякога те са просто като братя-близнаци. Или сестри. Същински близнаци - двуяйчни, разбира се (май това е най-близо до истината). Е, в някои особено тежки случаи полът се определя според ситуацията и в зависимост от това в какво трябва да се превърнеш - в Пепеляшко или в Пепеляшка. Понякога при вида на филми или илюстрации имам дълбокото усещане, че са ги отглеждали в един и същ инкубатор. Майките им - те самите Пепеляшки-бройлери, са седели една до друга на една и съща пръчка и са се съвещавали, преди да ги създадат. А твоята с колко дълги крака ще бъде? Сто и петдесет?! Ти да не си се побъркала - моят ще е сто и деветдесет; какво да прави, на табуретка ли да се качва, че да я целуне?! Всъщност не, забравям - те са от различни приказки. Така че няма проблем, те няма да се срещнат никога. За какво му е тя - опърпана, от McDonalds? Не за това съм го гледала всички тези години. И тези, които ги взимат, също са от инкубатор - в съседния инкубатор се мътят, под мощна лампа. Направо се излюпват в триредов костюм, с банкова сметка, квартира на Пето авеню и кола, превръщаща се понякога в самолет, а от време на време и в подводница - в зависимост от обстоятелствата. Редом до всеки от тях лежи и се излюпва практически едновременно с тях личният им психолог, който впоследствие ще слуша за нещастния живот на тези, които още не са открили в пералнята своята Пепеляшка. Вярно, понякога психологът се оказва въпросният Пепеляшко. Но това е само при условие, че вечер изкарва по някой лев допълнително в пералнята или вечеря с хамбургери. Но всъщност не това исках да кажа.

Всъщност е изключително интересно да се наблюдава как те се откриват един друг за първи път. Ако истинската Пепеляшка е практически винаги на работното си място, то Пепеляшкото обикновено се намира в момента, когато прехвърля крак през перилото на моста, крещейки цитати от Ницше или от последната прочетена книга, която го е убедила в това, че животът е само суета на суетите. И минаващата в този момент мадам със съмнителна външност, но богат вътрешен и външно-банков свят улавя Пепеляшкото за връзката на опърпаните му трейнъри Reebok. След което притиска прекрасната му глава към големите си, измъчени от търсене на истинската любов, гърди - и те бавно крачат от моста към залеза, оставяйки предостатъчно място на въображението. Но тогава би трябвало предварително авторът да разкрие, че всъщност Пепеляшкото е бил през всичкото време богат, знаменит и... неизмеримо нещастен заради това, че никой не го разбира. Той се е отказал от всичко, което е притежавал, подарявайки всичко на някоя нещастна перачка, денем работеща на касата в McDonalds, и отчаял се от търсене на смисъл на живота и единствена сродна душа, е решил да сложи точката, която се оказва многоточие. Да, тогава той определено не е Алфонс, а истински Пепеляшко. Докато Пепеляшка въобще не е необходимо да цитира Ницше и да не завързва добре връзката на своя Reebok, катерейки се върху перилата на моста. Тя трябва... има много варианти: може примерно да бъде нелечимо болна - и само срещайки Него, със силата на волята да победи своя недъг; тя определено е нещастна, но никога няма да го покаже; тя, макар и с три глави по-висока от Него, задължително трябва да е крехка и беззащитна. А това, че е разпръснала петнадесет бабаити, опитали се да й поискат огънче, се дължи само на силния уплах за живота и здравето на Негова милост. Но всъщност не това имах предвид.

И ето че те се срещат. Веднага след срещата те въобще не разбират, че това са те. По пътя им има безброй препятствия, в сравнение с които търсенето на крака, който ще пасне перфектно на точната обувка, е направо детска игра. Тук се намесват и общественото мнение, и преодоляването на социалното неравенство, и повишаването на общата култура, и разкаянието, и чистата любов. Всичко, което би могло да оправдае всички пропиляни разходи за лежалия някога редом в инкубатора личен психолог. Те минават през всички етапи, наричани всъщност по същия начин като стадиите на смъртта - отрицание, гняв, пазарене, депресия и смирение. В последния етап те се примиряват с това, че са се открили един друг - и с цел избягване на наказанието свише, се хвърлят в обятията си. В този момент започва най-интересното. Гилдията на разказвачите на приказки, разбирайки значимостта и отговорността на този миг, е подготвила таен кодекс, според който всичко след този момент се оставя изцяло и единствено на въображението на благодарния зрител. Разказвачите са се укрили в своето леговище, запълнено от пода до тавана с развръзки на истории, подобно на Фафнер върху Рейнското злато, като саркастично се присмиват над всички, които викат "а след това?" и злобно потриват ръце. Именно това е довело до възникването на такива сериозни философски въпроси - като това има ли живот след брака - у твърде недоверчивите, да не казваме цинични представители на рода човешки. Ако имаме предвид, че етапите на връзката им, както вече констатирахме, перфектно съответстват на стадиите на смъртта, то всъщност появата на този въпрос не е особено изненадваща. В крайна сметка над въпроса има ли живот след смъртта от векове си блъскат главите най-добрите представители на човечеството. Просто си имаме работа с диверсия, насочена към влошаване на демографската ситуация и петняща доброто име на брака като институция.