Политически тест

Видях при Бачийски този тест, така че споделям моите резултати:

Не мога да кажа, че съм изненадан от резултатите. Демократ, определено. Явно си казва думата биографията ми и миналите ми политически пристрастия, въпреки че като че ли преди не бях толкова близо до центристките възгледи :)

И все пак въпреки че видимо клоня към дясното, имам някои упреци към традиционната капиталистическа система. Не ми допада фактът, че тя твърде много залага на личния егоизъм като средство за просперитет. Някъде отвътре се досещам, че зад това стои философията на индивидуалистичния рационализъм (Хътчинсън, Юм, Фъргюсън...) - дори и аз самият донякъде споделям това възприятие за света. Има нещо логично и смислено в идеята "всеки сам за себе си и от позицията, която му е изгодна". Вдъхва ти увереност, че ако се стараеш повече, ще постигнеш повече. Чичо ви Адам Смит определено е квинтесенцията на всичко това - и точно от позицията на шотландската си нравственост той развива тезата, че човек винаги се стреми към собствената си изгода и свободата на такива отнощения е способна сама да регулира пазара. Хайде, няма да предъвкваме общоизвестните неща, че подобни механизми работят единствено в ситуации на растеж, а при кризи и сривове цялата теория отива на кино.

Това обаче, което за мен е особено биещо на очи е, че въпреки безспорните си качества сегашната смятана за доказала се система се гради на теории за нравственост на държава, която сама не се е придържала към тези принципи. Шотландският индивидуализъм в крайна сметка е довел до цялостен упадък на държавата, разединение и лесното й превръщане във васал на Обединеното кралство. Може би коренът на това е в егоизма, напълно разбираем за хора, които живеят на остров, отделени от целия останал свят. Ако бъдем честни, в по-голямата част от Европа класиците на икономическата мисъл по-скоро стоят зад икономически системи, където няма свръх-богатство за отделни личности, а има гарантирано не-бедно съществуване за всеки.

Разбира се, аз съм бил отгледан и възпитаван в соц-времената, когато примерно ако физически по-силен ученик се държи кофти с по-слаб, се събират десетима по-слаби и му показват къде зимуват раците. Израснал съм с "Тримата мускетари" и принципа "Един за всички, всички за един", така че ми е малко трудно за преглътна тезата "Един за всички и всеки за себе си". Все пак имам някакви съмнения до каква степен система, крепяща се изцяло на личния индивидуализъм, е оптимална - особено за сегашния свят, в който държавите за добро или лошо вече не са изолирани в своята си територия. Дори и в иначе смислен съюз като ЕС по-скоро доминира дърпането на чергата от всяка от страните към себе си...

Мисълта ми е, че явно центристките ми пориви са заради убеждението, че все пак трябва да има някаква грижа да по-слабия, за този, който не може сам да се реализира. Предварително си подготвям измъкването, в случай че ме щурмувате, че съм социалист: не съм. И определено смятам, че подкрепата трябва да бъде за тези, които са в губеща позиция по независещи от тях обстоятелства, а не заради съзнателен избор. Не искам да толерирам мързеливия, но съчувствам на този, който без да го е желал, се е оказал в незавидна позиция - а разчитането на дарителството, да ме извинявате, поне по нашите ширини е бошлаф работа. У нас, ако не се хванеш сам за косата и не се извадиш сам от блатото, си стоиш там до последно.

Добавям тук и резултатите от Political Compass, за който научих от Комитата. Там се оказах ляв либертарианец:

А на вас какво ви харесва в капитализма и какво не?