He's Just Not That Into You

Бля, в рамките на час и половина си промених три пъти мнението за този филм. Първо го определих в Twitter като "откровена тъпня, за сметка на което съкровищница на страхотни лафове", после постепенно узрях до "абе става", за да стигна някъде към края до "добре бе, бахти тъпакът съм, филмът си е чудесен, просто аз съм твърде голям циник през повечето време, за да ми хареса".


Всъщност "Той не си пада по теб" поне на пръв поглед прави впечатлението на банална романтична комедия, което обяснява предубеждението ми. Отдавна не са правени читави филми в този жанр, и макар този да не достига мащабите например на "Четири сватби и едно погребение" или "Нотинг Хил", които са сред вечните ми фаворити, сценарият е напълно сносен, а актьорският състав е звезден до степен на моменти екранът да се претрупва от знаменитости. Няма да обсъждам актьорските изпълнения, тук те така или иначе не са най-важното; филмът вместо това дълбае в същите теми, които от години терзаят чичо ви Уди А., но го прави в доста различен маниер, като е едновременно забавен и философски.


Кофти тръпката е, че гледах този филм сам. Не ви го препоръчвам така, честно. Гледайте го непременно с любим човек до вас. Тогава ще ви звучи коренно различно. Не за друго, а защото това е непрекъсната поредица от кратки епизоди, свързани достатъчно елегантно в стил "Когато Хари срещна Сали" с приятни многозначителни интерлюдии; неизбежно поне в част от сюжетите ще разпознаете себе си. Лафовете наистина са безброй, блестящи са и те карат на моменти да се превиваш от смях, но същевременно под всичко това има едни дълбоки води, мащабите на които осмисляш едва след последните надписи.


Отделно филмът ми импонира заради факта, че единият от героите обобщава в много аспекти отношението ми към любовните въпроси. Особено доколкото в някакъв смисъл вече съм твърде встрани от пикаперските възгледи за нещата, отделни моменти са просто небивало забавление за циника в мен, под който се крие романтикът, а под него вече и аз не знам какво още се крие :) Това е гарантирано най-антипикаперския филм поне от "Хитч" насам, така че ако сте искрени романтици по душа, просто не е за изпускане.


С една дума, с риск да прозвуча тъпо нравоучително, непременно го гледайте. Без значение имате или нямате връзка, влюбени ли сте, женени ли сте, все едно - рано или късно ще осъзнаете, че основното, което всъщност показва дали между двама души наистина има любов или не, не са купоните, романтичните вечери или правилните думи, произнесени навреме с подходящия тон. Нито "знаците", които се обиграват - и понякога осмиват - в по-голямата част от филма. Дори не са и дивите страстни мигове. Това, което показва дали любовта още я има, или не... са постъпките на любимия. Те изразяват много повече от останалото, взето заедно. Стига, разбира се, да не сте изгубили окончателно чувствителността си...


Не мога да кажа, че в филма няма клишета и твърде схематични герои, които просто служат, за да представят определени стереотипни характери. На моменти именно тази схематичност дразни донемайкъде, но ако се интересувате от психология на човешките отношения (Светле, хайде де, докога ще чакаме продължението на поредицата?), филмът определено не е за пропускане. Само не забравяйте: много важно е да го гледате с любимия. Или, ако перифразирам заключителните думи: "може би щастливият край е в това, че дори след всички невърнати обаждания и разбити сърца, след всички въпроси и грешно прочетени знаци, след цялата болка и унижение, никога, никога... да не спирате да се надявате".