Something...

Островите Малък и Голям Таз от древни времена са се смятали за непригодни за живот. Сред местните аборигени се носи легенда, че на островите обитавало нещо такова, за което във всички езикови системи няма обяснение. И това нещо довеждало до задънена улица всички изследователи, решили се на рискована експедиция до Тазовите острови. Нещото не се поддавало на описание, не се разлагало на елементарни частици и по начало се държало агресивно. Съскало, плюело и периодично посягало да хапе. Даже в душните тропически нощи от него нямало покой. Нещото шумяло с миналогодишните листа на палмите и хвърляло върху брезентовите покриви на палатките тежки кокосови орехи. И така продължавало до момента, в който на острова пристигнал прекрасен юноша.

Този юноша не само бил прекрасен телесно и пораждал огромни надежди в женския пол на възраст между осем и осемдесет години, но и демонстрирал големи перспективи в сферата на естествознанието. Юношата бил чист душевно и блестящ умствено. Разумът му, подобно на нешлифован диамант, се нуждаел от шлифоване под формата на знания. Жаждата за открития и родителите на измамените момичета го прогонили от родните брегове по света, пречейки му да се заседява особено дълго на едно място. Веднъж, в приятен есенен ден, неговият члун¹ се добрал до Тазовите острови, където с юношата се случило нещо такова, което в приличното общество се обсъжда в продължение на няколко години, започвайки повечето светски беседи с фразата: "А помните ли онзи юноша от Тазовите острови?". Но ние не се намираме в прилично общество, затова няма да обсъждаме повече тази поучителна история :)