За извисеността на духа…

Обичам хубавите притчи. Днес съм в твърде философско настроение, а някои днешни събития ми напомниха тази история. Вероятно тя вече ви е позната, все пак ми се иска да я споделя с вас…

Живял някога човек. Когато бил още малък, баба му винаги му казвала: "Като пораснеш голям и ти стане кофти на душата, а мен вече няма да ме има - отиди в църквата… там винаги ще ти стане по-леко".

Така и станало. Пораснал той. Животът му се сторил непоносим - и той отишъл в църквата. И тук към него се приближил един човек и му казал: "Не си държиш правилно ръцете!". После дошла и една жена и заявила: "Стоиш на неподходящо място!". Трета изсумтяла: "Облечен си неуместно!". Отзад откоментирали: "Неправилно се кръстиш!"…

В края на краищата едната от жените му казала: "Знаете ли, най-добре излезте от църквата, купете си книга как човек трябва да се държи на такова място, пък чак след това влизайте!".

Излязъл човекът от църквата, седнал на пейка в съседната градинка и горчиво заплакал. И се приближил до него Христос: "Защо плачеш, чадо мое?". Обърнал човекът покритото си със сълзи лице и му отговорил: "Господи! Не ме пускат в църквата!". Седнал Господ до него, прегърнал го през рамо и тихо му казал: "Не плачи, те и Мен отдавна не ме пускат там…"