сряда, май 20, 2009

Трябва ли човек да се учи на взаимоотношения?


Отношенията - така, както повечето от нас си ги представяме...
След като в коментарите към предния ми текст обещах да публикувам един твърде сериозен текст за мъжко-женските отношения, налага се да си спазя обещанието. Разбира се, сигурен съм, че ще се намерят достатъчно хора, които ще обвинят текста по-долу в повърхностност. Уверен съм още, че ще бъдат твърде малко тези, които ще имат желанието и силите да го прочетат докрай - и чак тогава да го офлудят с коментари.

Признавам, че аз самият смятам, че този текст е достатъчно спорен и далеч не обхваща всичко, но това не променя същината, нито аргументацията на казаното в него. Да, провалите във взаимоотношенията далеч не се дължат само на тези възприятия за ролята на другия, да, пропуснати са много нюанси, но чисто статистически броят на хората, които робуват именно на тези модели, е огромен. Искрено се надявам да няма обидени на тема джендърни роли, макар че и да има, в крайна сметка идеята е да си кажем нещата в очите, нали?

И така, ринг свободен. Очаквам вашите мнения по засегнатите тук въпроси в коментарите!

За съжаление, в нашето общество типично стана семейство, изградено на невротичната зависимост между съпрузите. Децата в такива семейства неизбежно възприемат родителските модели на поведение и без въобще да си дават сметка за това, продължават в своя самостоятелен живот същата линия на невротична "типичност"...

Но ако ви е провървяло повече с вашето семейство - и родителите ви са успели да постигнат пълно душевно равновесие в своите взаимоотношения, този текст не се отнася за вас и не ви засяга — вашият случай попада сред малкото изключения и това не е повод за спор.

В наши дни младежите възприемат отношенията като хазарт — те залагат на случайността, на правилния избор на партньора. И ако не им провърви с първия, просто търсят следващ, с който може би вече ще им провърви.

Може ли да бъде оставено всичко на самотек и да се позволи на отношенията да се развиват така, както е рекъл Бог, или все пак здравите дългосрочни отношения изискват съзнателни усилия?


Мъжкият поглед към жената



Каквито и да са били отношенията в семейството, първият опит на общуване с жената за бъдещия мъж са отношенията му с неговата майка. Често казват, че мъжът си избира жена, подобна на майка му, и това е напълно вярно. Но към това наблюдение трябва да се добави една много важна подробност, на която обикновено не се обръща внимание.

Основното сходство с майката, което мъжът търси в своите жени, засяга не външността, характера и навиците им, а това чувство за безопасност и умиротворение, които той е изпитвал, когато е бил обект на майчината грижа.

Въпросът е в това, че младият мъж даже не се досеща за това, че към жената може да се отнася по някакъв друг начин. В своите избраници той търси само подобрена версия на своята майка, която ще го глези, обгрижва и пази, и с която, освен всичко друго, може да се отдава на сексуални забавления. Тези три неща, както се казва. Между майката и жената за него съществува знак за равенство.

Тази ситуация може да бъде изгладена например от наличието на сестра или от личния пример на родителите, които са успели да изградят между себе си истински отношения на възрастни хора. Тогава младият мъж може да получи различен базов опит и да се научи да вижда в жената не само майчинския образ. Но такъв късмет не се среща често.

Резултатът от такива изначални условия е, че отношенията на мъжа с жената се развиват по един общ шаблон, който лесно може да бъде проследен в кръга на вашите познати. Най-характерните му признаци са подчинеността на мъжа пред своята жена, зависимостта от нея и страхът от нейното недоволство. Това се проявява много скоро след запознанството. А малко по-късно, когато отношенията вече са се стабилизирали, изниква и друг характерен проблем — загуба или значително отслабване на сексуалния интерес от страна на мъжа към неговата приятелка.

Мъжът, не познавайки други модели на поведение с жената, несъзнателно изгражда отношенията по такъв начин, че да възложи на нея всички майчински функции. За да може жената да осигури на мъжа желаното чувство на покой и безопасност, тя трябва да се намира за него в позиция на старшинство. И мъжът сам я тласка към това — делегира й пълномощия, прехвърля върху нея отговорността, отстъпва й изцяло правото да взима решения и да поставя оценки.

В крайна сметка, мъжът получава именно това, което е желал. Жената възприема ролята на по-силната от двамата и поема в свои ръце по-нататъшното ръководство на мъжа. При нея всичко това става също толкова несъзнателно. Изначално й харесва това, че мъжът се подчинява на нейните желания — и й се струва, че отношенията се развиват по най-добрия начин. Но по-късно тя започва да забелязва, че майчинската роля, която вече играе, я лишава от възможността да бъде жена и изисква от нея значителни отговорности. А мъжът рано или късно разбира, че се е лишил от свобода и вместо "любов" към своята приятелка вече изпитва към нея само страх и недоволство.

След това отношенията просто се разрушават. При това и двамата — и мъжът, и жената — не могат да разберат какво въобще се е случило. Отношения, които са започнали като истинска приказка, изтляват и рухват директно пред очите им. И доколкото и двамата абсолютно не осъзнават ставащото с тях, то им се струва, че те просто са избрали неподходящия човек. Тогава те се разделят и си търсят нов партньор, с който обаче се повтаря абсолютно същата история.

Повечето от мъжете чак до старините си продължават непрекъснато да търсят в жената любяща майка. Зад това се крие отсъствие в мъжа на вътрешна самостоятелност. Вместо да се научи сам да се справя със своите душевни тегоби, той върви по привичния път и търси жена, на която да може да ги стовари. При това мъжът може например да ръководи банка или да командва армия, но връщайки се вкъщи, той все така продължава да търси умиротворение в обятията на своята жена-майка.

Такива мъже през целия си живот се надяват да срещнат жена, която ще се съгласи да бъде за тях едновременно майка и любовница. И се влюбват наистина точно тогава, когато видят в жената готовност да съвмести тези роли. Но такива отношения нямат бъдеще — те или скоро се разрушават, или правят мъжа и жената абсолютно нещастни същества, приковани един за друг.

Нито една жена няма да се примири с това да бъде майка за своя мъж. Нито един мъж пък никога няма да се примири с загубата на своята свобода в замяна на майчинска утеха. Те могат само да се скрият в самоизмамата, убеждавайки себе си и другия, че отношенията трябва да бъдат именно такива, че истинската любов е точно това, че безопасността и взаимната утеха е по-важна от щастието. И с тази самоизмама са пропити повечето от съвременните семейства.

Оставяйки тези въпроси на самотек, мъжът неизбежно обрича своите отношения с жените на болезнен провал. Продължавайки да търси нежна и разбираща майка във всяка жена, мъжът се отказва да порасне и собственоръчно се лишава от най-ценното — от свободата.


Женският поглед към мъжа



Всяка жена иска да бъде слаба и същевременно се стреми да подчини на себе си мъжа.

Изграждането на женските възприятия за отношенията с противоположния пол става по по-различен начин, отколкото при мъжете. Жената по-малко възприема модела на своите отношения с бащата — в доста по-голяма степен тя се покорява на мирогледа на заобикалящите я жени.

Ако майката се е научила да се отнася към мъжа си с абсолютно уважение и е намерила своето щастие в спокойното приемане на мъжката воля, то и нейната дъщеря в своите бъдещи отношения ще бъде достатъчно мъдра, за да не оседлава врата на своя мъж. Но това е толкова рядко изключение, че се среща може би в един-два случая от хиляда. В повечето случаи се наблюдава съвсем различна ситуация, когато майката и други намиращи се редом с момичето жени следват робовладелския принцип "Мъжът е създаден за жената" и го оформят и в съзнанието на своето дете.

По някаква неразбираема причина е прието да се смята, че мъжът е длъжен да се грижи за жената. Именно така, абстрактно — всеки мъж за всяка жена. А към това се добавя и принципът, че за жена си и майка си той е длъжен да се грижи с особено старание. Този принцип даже не се обсъжда — той отдавна се е запечатал в генетичния код на нашия социум. Мъжът е длъжен на жената — ето фундаментът на женските възгледи за отношенията с противоположния пол.

В действие се пускат всички средства. За жените е много удобно да се правят на слабия пол, позволявайки на по-силните мъже да поемат върху себе си решението на всичките им проблеми. Но при това всяка жена иска силният мъж да изпълнява НЕЙНИТЕ желания и да изпълнява НЕЙНИТЕ решения, а отговорността за всички последствия да поеме върху себе си.

Жените възпитават своите мъже така, че те безропотно да изпълняват техните желания, и с часове споделят една с друга триковете на манипулирането. А после, отивайки при психолога, освен това се оплакват от мъжското непослушание и от това, че мъжете ( = идиоти) не се досещат сами за това, което искат жените, и че неясно защо непрекъснато им се налага да обясняват. Женското високомерие в тази насока понякога е наистина безгранично.

Жените искат да притежават мъжа изцяло, "от-до" — волята му, тялото му, желанията и душата му. Да го притежават единолично и за цял живот, докато смъртта не ги раздели. Такъв утилитарен подход към мъжа не се афишира, но и не се прикрива, доколкото отдавна се е превърнал във всеобща норма и вече не дразни със своята абсурдност.

Разтворете женските списания, погледнете телевизионните шоута — навсякъде цари едно и също. Смята се, че жената има право да получава блага от мъжете дори и само за красивите си очи. Даже не срещу секс, което би било в някаква незначителна степен по-справедливо, а просто така — защото мъжът е длъжен да бъде рицар, а един рицар е длъжен да служи на жената.

На тази почва и се случва възпитанието на момичетата. И ако в семейството си тя не намира опровержение на всеобщото социално безумие, то не й остава нищо друго, освен да му се подчини. И на първия си ухажор тя представя дълъг списък от неща, които той й дължи само за едното право да се намира някъде до нея.

Трябва да признаем, че и мъжът влиза в отношенията със свой набор от представи за това, което му е длъжна жената, но по-големият проблем за мъжете все пак е търсенето на майчинските черти. Освен това обществото изначално подготвя мъжете за това да служат на жените, поощрявайки в тях псевдо-рицарски черти. Така че младите жени получават в ръцете си мъжете вече в полуготово състояние — остава само те да бъдат леко притоплени.

Не разбирайки абсурдността на създалата се ситуация, момичето сляпо и без каквито и да е задни мисли възприема възгледи за мъжа като изпълнител на нейните желания. Затова, когато идва времето на първите влюбвания, тя вече дълбоко е заседнала в общата колея на женските заблуждения — тя чака от своите поклонници служене и преклонение.

На практика това изглежда просто. Не е задължително всичко да се свежда до банално изпълнение на желания. Жените действат по-фино — те се стремят да променят мъжа по свой вкус така, че занапред той сам да разбира какво и кога трябва да прави, за да може вече без каквото и да е по-нататъшно ръководство мъжът сам да прави това, което желае жената. И това възпитание се прави под знамето на любовта — "Ако ме обичаш, промени се заради мен".

А когато непослушният мъж никак не иска да се поддава на дресиране, жените се обиждат, правят истерии, оплакват се на майките си, разчитат на съжаление и използват без подбор всички достъпни лостове за натиск и манипулиране. И това също се прави без каквито и да е задни мисли, защото те искрено са убедени, че именно така и трябва да се постъпва, защото непослушният мъж е само някаква аномалия, която трябва да бъде поправена.

Така се получава, че при повечето млади двойки жената много скоро започва да ръководи парада. Мъжът търси в жената майката и сам предава властта в нейни ръце, а жената с удоволствие и ентусиазъм поема функцията да възпитава и ръководи мъжа в реализирането на своите фантазии за щастливия семеен живот.

До какво води подобно взаимно безумие няма нужда да разказваме — просто се огледайте наоколо. А ако сред вашите познати има двойки, в които мъжът наистина (а не номинално) заема ролята на по-силния партньор и не прехвърля на жената своята инфантилност, а тя на свой ред не се опитва да тича пред колата, провървяло ви е — учете се от тях.


Отношенията като сътрудничество



Връщаме се в началото на нашето повествование. Отношенията са една от най-важните области на човешкия живот, но малцина са тези, които се замислят върху това, че човек трябва да се учи на отношения. Смята се, че обучението по този въпрос става от само себе си в общуването с връстниците и от живия пример на околните хора. Но резултатът от такова самообразоване не върши никаква работа.

Щеше да бъде чудесно, ако първият неуспех в отношенията с противоположния пол беше достатъчен за това човек да осъзнае своите грешки и да коригира своя модел на поведение, но това не се случва — обикновено мъжете и жените до дълбока старост продължават все така да циклят в този затворен кръг. Вместо да се ориентират в самите себе си, те просто търсят друг човек, който да им пасне — и в отношенията с който няма да се налага да се полагат каквито и да е усилия.

Всички искат приказката сама да дойде при тях. Жените в своите будоари мечтаят за рицаря-спасител, без да си дават сметка, че техните капризи и претенции ще приседнат на един нормален мъж. А мъжете устройват рицарски турнири и търсят жена, която ще оцени мъжкия им героизъм, ще ги приеме, обикне и утеши.

Жените не познават и не разбират мъжете — но искат мъжът да ги разбере; и смятат, че това ще бъде достатъчно за нормални отношения. Жените не се интересуват какво е нужно на мъжа — или се ограничават до прости отговори като този, че мъжът иска само секс. И в също толкова голяма степен жените не се замислят за това какво толкова хубаво има в тях самите, за да може мъжът на мечтите им да им посвети своя живот. Именно в това е най-рафинираният егоизъм.

И мъжете с нищо не са по-добри — те в същата степен не разбират въобще жените, поради което лесно се поддават на всички манипулации, само и само да удовлетворят повърхностните женски капризи и да си откраднат частица от тази душевна топлина, която преди е могла да им даде само майка им.

Без да се замисля за това какво всъщност движи жената и какво тя иска всъщност, мъжът в цялата си простота следва изречените от нея желания. Той не разбира, че жената сама ще го намрази за неговото подчинение. Позволявайки да бъде манипулиран (по идея - от любов), мъжът сам прави жената нещастна и довежда отношенията до задънена улица. Той се държи като дете, което е необходимо да се държи добре, за да го обича мама.

И до момента, до който отношенията се изграждат заради удоволствие, за съвместно развлечение, нищо няма да се промени. Развлечението трябва да развлича — в него няма място за съзнателни усилия. А всъщност отношенията изискват сериозна вътрешна работа над себе си — щастие на аванта не съществува.

Мъжът е необходимо целенасочено да се учи да вижда в жената жена — същество от противоположния пол, отражение на собствената си душа, а не поредно въплъщение на майчинския образ.

Жената може да бъде за мъжа най-добър приятел, помощник и вдъхновител, ако й бъде позволено да се разкрие именно в тази насока. Единственото, което е нужно, е да престанете да хленчите пред жената и да намерите в себе си достатъчно твърдост, за да отстоите своята мъжка свобода и самостоятелност.

Да, ама толкова ви се иска да се отпуснете и да изпитвате удоволствие? — Точно това е необходимо да преодолеете. В отношенията между възрастни хора има много повече удоволствие, необходимо е само да се откажете от детските си навици.

А жената на свой ред е необходимо да се учи да укротява своето високомерие и да вижда в мъжа не изпълнител на своите желания, не защитник от всички беди и несгоди, а самостоятелен човек, редом с който би й било интересно да изживее живота си.

Ако жената даде на мъжа свобода и уважава правото му на независимост, той сам от благодарност и ответно уважение ще изпълни всички желания на жената. Мъжете, общо взето, не са завършени негодници — отнесете се човешки с тях и те ще ви отвърнат със същото. Но мъжът не дължи на жената нищо, а жената с нищо не е по-слаба от мъжа, за да претендира за каквито и да е привилегии. Може да сме различни, но сме равни.

Ако жената бъде достатъчно мъдра, за да помогне на своя мъж да порасне, тя ще получи такива отношения, за които не е и мечтала. Но за това е нужно тя самата да се учи да бъде именно жена — не майка, не господарка на всички морета, а жена — спътница на мъжа. В противен случай може би ще чака цял живот своя принц.

Редом с нас винаги се намира именно този човек, който заслужаваме. И ако кой знае защо ни се струва, че заслужаваме повече, то вероятно окончателно сме се самозабравили. Отношенията могат да бъдат почва за взаимно развитие или да се превърнат в компостна яма, където двете души само вехнат и се разлагат. Избирайте сами.

8 коментара :

Таня Джекова каза...

Не знам, защо очакваш словесни двубои и нападки срещу този текст, защото смятам, че е невероятен и всеки един мъж и всяка жена трябва да го прочетат.

Учудвам се, че не се занимаваш с психология :-)

Поздравления за поста :-) Иска ми се да го прекопирам при мен, но засега ще сложа само линк.

Bunny каза...

За пореден път се убедих, че съм сбъркана нещо. Аз не мога да манипулирам, честно! :(

А и явно ще си остана сама, защото нямам намерение да помагам на никой да "порасне". Нямам нерви, искам зрели хора в живота си. Ако ще помагам на някой да расте, то ще е на децата ми.

Аспарух К. каза...

Бъни, извинявай. Не ми е работа точно аз да казвам това, но... поне за едното от двете неща, които казваш, според мен се самозалъгващ. Подсказка: не е за манипулирането :)

Зрелият човек е... абе, скучен. IMHO точно такъв мъж абсолютно не ти е нужен, няма как да го харесаш :)

Пе Ес. Виждам, че и ти не оставаш назад с темата :)

Анонимен каза...

Н Е В Е Р О Я Т Н О точно право в десятката... проблемът е в това че хората нямат смелостта да гледат истината в очите! ако я видят или извръщат поглед или казват - това не съм аз. Началото на ворбата е да кажеш това СЪМ АЗ! а оттам нататък може само да станеш по завършен като човек (въпреки че борбата не спира никога поне става по лесна)

Bunny каза...

Паро,

краткият ми живот, до тук емперично е доказал, че съм елергична към инфантилни, безотговорни хора и от двата пола. Може и да се самозалъгвам, но не мисля, че ще се събера с такъв.

Таня Джекова каза...

След като публикувах предния си коментар, видях, че статията е на руски автор, а ти само си я превеждал, за което благодаря всъщност - много е добра.

Имам някакъв проблем с интернет експлорър от няколко дни - когато отворя някой твой пост така, че да се виждат коментарите, експлорърът ме изхврърля. Това е отскоро.

Аспарух К. каза...

@Вчера без особена полза поисках от няколко души помощ в локализирането на този бъг. От моя страна в кода на блога няма промени, така че причините са извън мой контрол. По мои догадки би трябвало да съм изловил виновника за изхвърлянето, но... ако някой все още има проблеми, казвайте. Мейлът под снимката в сайдбара не е случайно там :)

Публикуване на коментар