Аналогово или цифрово?

По повод споделеното от мен за любимите такъми получих някои коментари (някои просто иронични, други направо агресивни) за склонността ми да се занимавам с архаична фотографска техника. Казаното в тях варираше от предположения, че съм сноб, или просто стиснат, или вехтошар по душа. За ленивите казвам: да, аз съм и едното, и другото, и третото. А за тези, които им се чете по-нататък, добре дошли отново (c).

Което впрочем ми напомня наблюдението, че някои хора явно предпочитат да коментират написаното от мен не-публично, по мейла. Не разбирам защо, но ще уважа предпочитанията им и ще запазя казаното от тях в тайна (Макар че бих предпочел все пак да пишат мнението си като коментар в блога, пък ако ще и да остават анонимни. Да, Дани, именно за теб се отнася!). Извинете за малкото разсейване, да се върна на същината. Защо предпочитам аналогово пред цифрово? По няколко причини.


От една страна, съм чувал, че цветопредаването в аналоговите снимки е по-добро, а сянката в кадъра се получава по-дълбока и прочие. За цвета не знам, защото аналогово снимам само в черно-бяло. И някога охотно си проявявах лентите сам, сега вече ме мързи нямам време. Противно на ехидните мнения за "специалното handjob усещане" при снимането със стар фотоапарат, нищо не е чак толкова различно. Освен съзнанието, че имаш само един шанс да прецениш настройките - разкадровката, експонирането и така нататък са еднократни и нямаш кой знае колко варианти по-късно да ги оправиш, ако си ги прецакал от самото начало (нещо може да се направи при проявяването, ако е черно-бяло и си недоекспонирал, но изобщо не е лесно). Това добавя някаква дисциплина в снимането. Не толкова заради факта, че имаш само 36 кадъра в една лента и лентите не са особено евтини, но и защото съзнаваш, че всеки заснет сюжет е въпрос на мигове. Усещането е различно, по-отговорно. Чак магия не бих го нарекъл, но особено удоволствие - определено.

Дотук с митовете, минавам към плюсовете и минусите на аналоговото и цифровото снимане. Цифровото има очевидния плюс да можеш веднага да видиш резултата, евентуално да пипнеш хистограмата и в крайна сметка да получиш добър кадър. Освен това консумативите са ти практически неизчерпаеми (стига периодично да прехвърляш заснетото в компютъра), няма чакане за проявяване, няма и особени нерви дали си експонирал правилно - ако не се е получило, още си на мястото, можеш да снимаш пак. Ако работиш с RAW, все ще успееш да извадиш някой читав кадър, дори да си пълен гьон. Качеството... ето там нещата не са чак толкова розови. Кроп-факторът изяжда много от реалната дълбочина на кадъра и от възможностите на използваните обективи. Плюс това детайлите в повечето случаи не са така чисти, а многото мегапиксели водят до осезаем шум в кадъра. За снимането при недостатъчна осветеност... не е катастрофа, стига да имаш читава светкавица.

Аналоговите фотоапарати логично са лишени от всички тези екстри. И в повечето случаи това е твърде сериозен недостатък, за да се игнорира. Главният им минус е в несигурността дали действително се е получил желаният резултат (особено при по-начинаещите, които не са се научили да преценяват фокусното разстояние и скоростта), в нуждата да използваш външен експонометър - и в риска да прецакаш заснетото, ако случайно осветиш лентата. Плюсовете са в пълноценната употребата на качествени обективи (да живее широкоъгълното!) и в чудесното качество на заснетото, което може след това да бъде сканирано с добро качество, или направо подготвено за печат. Качествените скенери за негативи обаче струват майка си и баща си, така че не са вариант за любители.

Та изборът ми на аналогово се дължи на това, че вече имам що-годе приличен фотоапарат от времето, когато така или иначе цифровите камери бяха още в пеленки. Логично поради това вече съм се учил на техниката на снимане, без да имам улесненията на цифровото. Плюс това при желание в наши дни човек може да се снабди с наистина добър стар TTL фотоапарат срещу жълти стотинки достатъчно скромна сума. Намирането на фотолента обаче си е проблем, а домашното цветно проявяване, ако бъдем честни, си е просто химера. Освен ако сте професионалисти, но тогава така или иначе няма да ми четете глупостите, нали? Така че, ако мога да си позволя да дам съвет на аматьори като мен, той е да имате и едното, и другото. И да го използвате според обстоятелствата.

Оптималната комбинация: телефон с добра камера, аналогов TTL фотоапарат (с черно-бяла лента вътре) и полупрофесионална цифрова огледално-рефлексна камера. Цифрова камера нямам, аналоговият е приемлив, но с камерафона засега удрям на дърво. Не съм се отказал напълно от идеята; просто мисълта, че той ще е с мен навсякъде и няма шанс да проспя някой интересен кадър поради липса на техника все още ме блазни. Качеството на такива снимки обаче е в най-добрия случай "прилично", за отпечатване изобщо и не може да става дума. Камерафонът обаче почти може да замести евтините боклучави "сапунерки". Стига да имаше ръчно фокусиране, което обаче присъства само при единични модели камерафони. Язък за което.

Всъщност рано или късно и аз ще премина изцяло към цифрово снимане, просто съм консервативен и периодично тествам камери, така че съм наясно с възможностите им. Обективно казано, и сега има достатъчно качествени цифрови камери, но пък за тях бюджетът ми е твърде тънък. Пък и специално да тръгвам с идеята да снимам... ми се случва твърде рядко. В повечето случаи идеята за кадър се появява тогава, когато нямам нищо в себе си, така че обикновено си оставам само със спомените какъв кадър би могъл да се получи. А ако бъда честен към себе си, снимането не ми е чак такава тръпка, че да ходя навсякъде със сериозна камера... плюс това качествените са твърде големи, тежки и ми се пречкат. А и, колкото и упорито да го премълчавам, не мога да си ги позволя. Да, гроздето е кисело

Гледайки себе си, мога да кажа, че за хора, за които снимането е само епизодично хоби, на което не отделят особено време, вероятно ще им е напълно достатъчен и сносен камерафон. Виж, ако сте сериозни любители, мъкне ви се багаж под формата на обективи и ви блазни мисълта да изловите невероятен кадър, вероятно полупрофесионалните DSLR са по-добрият избор. А аз засега си оставам на аналогово, да ме извинявате. Поне докато не се опарича