неделя, май 03, 2009

Дългото пътуване

Кажете ми, как да не се вдъхновиш от такъв човек?

4650 километра пеша през Китай
Това, което виждате на картата тук, е избраният от него маршрут, който той е решил да измине - през Пекин до Западен Китай, през Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Иран, Армения, Турция - и през цяла Европа до родния му град Бад Нендорф в Долна Саксония, Германия. Десет часа път със самолет - или над две години ходене пеша.

"Това е най-безопасният маршрут, който можах да измисля. Малко пустини, съвсем малко планини, които да премина. Малко местности, където е необикновено горещо лете и е зверски студено зиме. Малко хора, чийто език не разбирам. Но в края на краищата, след като размислих и проучих нещата, мисля, че това пътешествие е възможно."
Това пише 28-годишният немски оператор Кристоф Реаге, в който явно се е преродил духът на Форест Гъмп :D

Фотографът Реаге с оръжие в ръка
Кристоф е завършил университета Ludwig Maximilian в Мюнхен със специалност "Китайска култура", така че изборът му не е съвсем случаен. А и уменията му като фотограф и оператор очевидно са доста добри.

Неотдавна Кристоф отбеляза една година от началото на своето пътешествие и публикува в блога си следното:

"9 ноември 2007 - 13 ноември 2008. Една година пеша. 4646 километра през целия Китай. Никога няма да завърша първоначалния си план да стигна пеша до Германия. Вместо това ходих пеша цяла година, пресякох пустинята Гоби и реших, че съм ходил достатъчно.

Целият този път от Пекин до Урумчи е изминат изцяло на крак, чрез старато добра походка. Във видеоклипа ще видите моменти, когато седя в самолет или плувам с лодка, но всичко това е заснето по време на интервалите, когато ми омръзваше, налагаше се да решавам лични въпроси или да уреждам бюрократични проблеми.

Планирах този поход цяла година преди началото му - и съм благодарен за опита, който той ми е донесъл.

Да получа виза за такова пътешествие не беше особено лесно, така че се наложи на няколко пъти да се връщам в Пекин.

Този видеоклип не спазва строги правила “една снимка дневно”, искаше ми се да направя видеото по-динамично, да покажа движението.

Основна част от моето пътешествие стана моят блог http://www.thelongestway.com/, където публикувах снимките и впечатленията си почти всеки ден от това пътешествие. Разгледайте го, за мен това ще е удоволствие."
Ето и самия видеоклип:


Все пак в чалнатите хора има някакво странно очарование, което те кара да се възхищаваш на абсурдните им постъпки :)

2 коментара :

Aria каза...

никак даже не е абсурдно. просто появява се желанието да направиш нещо - и го правиш. това е естествения път в живота. така мисля аз.

не че бих тръгнала пеша...

интересен материал!

Крис Ванев каза...

: )))

С такива хора света става винаги още по-интересен!

Макар, че в крайна сметка пича отбелязва така красноречиво:
I am going to stop walking for good.
Go back to university.
Get a degree.
Find work.

Аз го подкрепям за което :)

Публикуване на коментар