понеделник, март 23, 2009

Защо хората не живеят, а търпят

Обичам да започвам спорните си писания с оправдание - хората са твърде различни, за да лепим с лека ръка етикети на цели групи. И все пак, особено в БГ, това явление си е твърде често срещано, така че ако някой се е обидил от обобщението в заглавието, това си е негов личен проблем.

Вече се съмнявам в живота преди смърттаКакво имам предвид, когато казвам, че хората "търпят"? Ами сигурно в службата сте виждали колеги, денят на които минава в гледане на снимки в Facebook, които мързеливо си вършат работата и се ядосват, когато шефовете им поставят нови задачи (хайде, признавам си, дори и на мен ми се случва!). Ако още не работите, то имате поне десетина състуденти, които си нямат идея за чий им преподават повечето предмети и за които ученето е насилие над самите себе си. Много от моите познати от този вид се оправдават, че вече им е късно да си променят насочеността, че вече са вложили твърде много сили. Пичове, на 19 и вече ви е късно?! Отидете да кажете това на Стив Джобс. Да видим какво ще ви отговори.

Ето ви друг пример - много хора не смятат за нужно да си изхвърлят дъвката или фаса в кошчето. За тях градът им не е техният дом, пребиваването в него не е удоволствие, те не се чувстват уютно там. Няма стимул да се стараят да го поддържат - щом другите хвърлят, що и аз не?

Е, именно такива хора търпят живота. Вместо да се опитат да променят нещо около себе си към по-добро, те приемат условията и си го връщат на системата със своята ненавист. Не ми харесва работата ми — няма да работя, не ми харесва учението — ще си купя изпита, не ми харесва боклукът — ще хвърля още. И без това няма кой да го извози...

Мисля, че сега поне половината от вас мислено отричате това, опитвайки се да се убедите сами, че това не се отнася за вас. Много се радвам, ако действително е така. И все пак - четете нататък.

Може би смятате, че сега ще се заема безпощадно да оплювам такива хора? Нищо подобно. Убеден съм, че това се крие във всеки от нас. Е хайде, почти във всеки:) Като всеки сложен въпрос, и при този няма лесни отговори. Освен действията на самия човек, върху съдбата му влияят и странични фактори от рода на късмета. Нека оставим настрана вродените способности на човека (включително способността за самоусъвършенстване) и погледнем към външните фактори. Защо търпим?

По този въпрос могат да се изпише цяла библиотека. Изобщо не претендирам за изчерпателност, всичко това са само повърхностни мисли на пияна глава в четири през нощта. Сигурен съм, че на вас ще ви хрумнат купчини още причини. Ето обаче какво ми идва в главата сега:

Първо, нямаме примери за подражание. Нямаме кумири в добрия смисъл на думата. Назовете ми главния герой на България за отминалия XX век. Бай Тошо? Георги Димитров? Спасителят на евреите Димитър Пешев, от подвига на който са минали повече от 60 години? Да, вече е по-добре, но пък е твърде отдавна. Кого ще назовете като герой на България за последните 20 години? Замислихте ли се? Костов? Мони Паси? Симеон? Сестрите от Либия? И все пак потребност от герои има. Поради това се възраждат емблематични за соца символи, поради това властта е у червените – за времето на съществуването на сегашна демократична България нямаме добри примери. Освен Маджо и Краси Аврамов... :)

Второ, съществуващата система не дава възможност за реализация. Можем да изреждаме с часове: корупция, съдебен произвол, несвободни медии, бюрокрация, данъци... Образование! Това е много важен момент. Съществуващата образователна система не позволява на човека да открие това, с което действително би му било интересно да се занимава. При соца с хората запушваха дупките в петилетния план. Но поне правеха съответния човек качествена тапа за тази дупка. Системата наистина беше скапана, но даваше някакви резултати. А сега е още по-зле - няма контрол, няма качество, няма и свобода на избора.

Мой състудент сега завършва магистратура в стопанския факултет на СУ. Последните 2 години той учи икономика, теория на възпитанието, дидактика, иновации и растеж и други подобни. Разчита да си намери работа в голямата четворка глобални консултантски фирми. В дипломата му ще пише "Мениджър в областта на образованието, науката и иновациите". Преди това той 5 години е учил с всичките й подробности журналистика. Въпрос: защо?! За какво човек, който иска да работи като икономически консултант, 5 години пилее време за учене на ИБЖ и журналистически стилове? И ще пише в дипломата му, че той е журналист?!

По повод училищата. Аз имах късмет, че от 8 клас нататък учех не по стандартната учебна програма на масовите СОУ, а постепенно се ориентирах към областите, които ми бяха интересни. Не всички от съучениците ми обаче видяха реална полза от това. В стандартните училища няма дори това. Въпрос: защо? По-добре детето от малко да прави това, което му е интересно. Нека вместо всяка година да прави сандвичи, шие калъфки или сковава табуретки на часове по трудово обучение, да научи нещо допълнително за математиката, рисуването, за техниката, за интересните места в родния му град – за каквото и да е, което го интересува. Защо се произвеждат тези бъдещи общи работници и дърводелци, когато човечеството отдавна е измислило IKEA?

Е какво, убедих ли ви, че всичко е скапано? Всъщност, недотам. Сигурно вече ви е писнало от мрънкането на поредния блого-либерал и моралист. Споко, не съм проф. Вучков, нито Грънч. Не обичам да давам и съвети, освен когато ми ги искат. И все пак, ако сте ме изтърпели дотук, значи търсите отговор, решение, или каквото и да е, което да помръдне нещата. Изненада! Единствените, които можете да ги помръднете, сте самите вие.

Не чакайте държавата да прави нещо за вас. Развивайте се сами. Търсете книги, семинари, видео-курсове в областите, които са ви интересни. Google е голям, спасението дебне отвсякъде. Не си прекарвайте уикенда, киснейки в Skype и Facebook. Намерете някое интересно местенце сред природата недалеч от дома и отидете да го разгледате. Когато избирате филм за вечерта в Programata.bg, избирайте филма не само по това дали го показват в мола, а погледнете поне и рейтинга му в IMDB. Потърсете в "Програмата" за изложби, музеи, театри. Все нещо интересно ще откриете, вярвам във вас. И не гледайте телевизия (с редки изключения, например футбол :)

И да, увийте вече безвкусната дъвка в листче хартия и я пъхнете в джоба. Изхвърлете я в най-близката кофа за боклук. Нищо, че е препълнена.

Общувайте с интересни хора. Запознавайте се с нови такива. И не забравяйте да споделяте с тях новите и интересни неща, които сте научили. Не пазете тези съкровища само за себе си, от това те няма да се умножат. Не се концентрирайте единствено върху собствените си потребности, опитвайте се да увлечете и приятелите си.

Ако сте стигнали чак до тези редове, поздравления за великотърпението (сигурен съм, че след този пост броят на читателите ми вече е спаднал поне наполовина). Вий сте моята гордост. И, малко позакъсняло, честита ви пролет!

8 коментара :

Bunny каза...

Като чета теб, а и в родния нет въобще, все повече започвам да си мисля, че аз съм някаква страхотна късметлийка.

Много хубава статия. Трябва да пишеш повече такива според мен. :)

Аспарух К. каза...

Аз пък смятам, че прекалено опростявам нещата. Друг е въпросът, че нямам достатъчно време (и алкохол), за да ги пиша често такива :)

Между другото Blogger не е зле да въведат през уикенда подобна на Gmail система за проверка дали си достатъчно трезвен, за да публикуваш. Още се освестявам от снощи и нямам твърде ясен спомен какви съм ги вършил :)

Таня Джекова каза...

Преди да похваля статията, да те похваля теб, че си променил настройките, така че във фийда да се показва цялата статия. Аз основно чета през гугъл рийдър и когато не виждам целия текст, често не го чета.
Както и да е, днешната статия е разкошна и дори и при старите настройки щях да я прочета цялата.

Поздравления за нея - абсолютно точно казано: "не живеят, а търпят"... Страхотно :-)

Аспарух К. каза...

Не се бях усетил доскоро за фийда, не ми беше хрумнало да си го погледна аз самият в някой четец - тъпо е някак си да се абонираш за самия себе си :) Май като за кратко бях пуснал блога в ремонт, го бях настроил на кратки фийдове и съм забравил. Ако не беше Feedburner, където видях да излизат само заглавията, вероятно нямаше и да ми хрумне да го пипам.

А като се замисля как аз самият съм ругал хора като Бого, които пускат само заглавията...

"Здравейте, аз съм член на асоциацията на анонимните щрауси. Заровил съм си главата в пясъка и не виждам как аз самият не съм си свършил работата..." :)

Ако нещо не ви допада в фийда, оформлението и така нататък, пишете бре! Този мейл не случайно е там горе, ще оправим проблема.

Bunny каза...

Сега, ако оправиш и панела за коментари и най-вече абонамента... цена няма да имаш! :D Хахаха

Аспарух К. каза...

Сори, въпросът с коментарите няма как да се оправи, освен със смяна на платформата към Wordpress или нещо подобно. Знам, че е дървено реализирано, но така е в Blogger. Мога да пипна това-онова чрез скриптове, така че ако нещо чак толкова не ви понася в оформлението на коментарите, приемам оплаквания и предложения по мейла, ще видя какво е възможно с тази платформа.

Впрочем всъщност има и лесен начин да го оправя изцяло (да кача IntenseDebate), ама не ми се занимава. Възможностите за коментиране и в момента са достатъчно много - регистрация от Google, Wordpress, Typepad, OpenID и дори просто име и мейл.

Bunny каза...

Не проблемът беше, че като пиша с име и URL не ми дава да се абонирам. Та сега пиша през Google.

Анонимен каза...

Здравейте, мисля ,че всичко написано е точно така. И сега като го прочетох се позамислих,защото Аз наистина седя повече пред компютъра и бездействам.

Публикуване на коментар