Пазаренето: нужно или безсмислено

Тези дни ми назрява мисълта да се снабдя с някои по-необходими секънд хенд електронни джаджи за битовия комп (поради древността му нови такива отдавна вече няма). В подробности за самите джвръчки няма да се впускам, просто покрай проверката на предложенията за тях на пазара и обсъждането на офертите ме тормози един банален въпрос. Става дума за... пазаренето.


Сред много от близките ми приятели съм всеизвестен с прякора Безпаричния. Сигурно за това си има не една и две причини, но със сигурност едната от тях е, че искрено, от все сърце и душа, мразя да се боря за по-ниска цена на нещо, което ми е реално необходимо. Пазаренето, колкото и да е присъщо на някои хора, при мен предизвиква само неприятни усещания и хабене на нерви. На същия принцип съм и по отношение на нещата или услугите, които аз самият продавам - просто назовавам цената си, ако човекът е склонен да я плати - добре, ако не, искрено съжалявам. Не че принципно идеята да направя компромис ми е чужда; просто посочената от мен цена смятам за справедлива - и ако сляза под нея, аз самият ще съм неудовлетворен. Ако не става дума за нещо съвсем уникално, така или иначе изначално няма да прекаля с завишаването й. Да, знам, че съм лош търговец - но знаете ли, това ама въобще не ме вълнува.

Ако продавачът е назовал определена цена, логично е да предположа, че си има сериозни причини за нея. Мога да поискам да науча мотивите му, за да преценя дали тя е основателна, но пак няма да се надлъгвам с него в стил "Какви $100? Давам не повече от $40!". Без сериозни причини аз самият не приемам опити клиентът да се пазари - и очаквам същото от другите. Точно затова ми е толкова трудно да разбера склонността на някои хора в началото да назоват неоправдано висока цена, а когато видят, че се отказвам, ударно да я свалят с 20-30%, само и само да купя. Би трябвало да се чувствам поласкан от "специалното отношение", но вместо това просто се дразня от опита в самото начало цената да бъде завишена с такъв процент. Все пак в крайна сметка именно това е знакът, който разкрива горе-долу реалната й стойност - първата отстъпка, която продавачът е склонен да направи. Подобно предложение очевидно подсказва, че тя струва максимум толкова (ако не и още по-малко!) - и аз чувствам опита преди това да бъде продадена с такава надценка като измама. Предпочитам да купувам от хора, които назовават точна цена и не правят отстъпки от нея.

Вероятно немалко от продавачите просто не се интересуват дали ти ще се върнеш да купиш още нещо от тях, което ми изглежда най-малкото недалновидно. Както казах, от мен търговец не става, но винаги съм смятал, че по-важно от единичната продажба (дори и с астрономическа надценка!) е това да си спечелиш дългосрочен клиент, който при нужда отново ще се обърне към теб - или примерно ще те препоръча на свои приятели. Малко се получава като във връзките с жените - краткосрочният ефект не ми е особено интересен, предпочитам по-дългосрочни отношения на доверие и лоялност. Някаква форма на уважение към другия е да не правиш опити да сваляш назованата ти цена, а при мен въпросът за уважението е по-важен от парите, които ще платя. Сигурно съм мафиот по душа, какво да се прави ;)

Вие охотно ли се пазарите?