Ежедневната лъжа на "здравия разум"

Айнщайн е казал, че здравият разум е набор от предубеждения, които си натрупал до 18-годишна възраст. В него също така влизат убедителни, но изключително тъпи софизми, които се въдят в човешките глави поколение след поколение. А подобни нефункционални мисли са основната причина за всички гадости, ставащи с нашия свят.

Заблуждението на историка

Звучи горе-долу така:
"Чувам, че Лъчо едва не те бил заклал. Трябваше да знаеш, че този човек е побъркан!"

Как се проявява:
Хайде да си спомним този забележителен случай от детството, когато реши да направиш задно салто. От покрива на вилата в надуваемия басейн на по-малкия ти брат. Помниш ли как всичките ти приятели разправяха колко невероятно яко ще е това? И със сигурност няма да забравиш, че когато дойде в съзнание след три месеца в болницата, всички те ти се смееха и казваха, че е трябвало да знаеш какво правиш. Честито, издънило те е заблуждението на историка.

Проблемът е в някакъв механизъм в нашия мозък, който никак не позволява да влезеш в чуждата кожа. Ние сме един дебел футболен фен, който си седи вкъщи на дивана и крещи какъв дебил е Бекъм, че не е успял да уцели вратата от скапаните единадесет метра. Всички са абсолютно убедени, че ако се окажат в подобна ситуация, ще направят правилния избор. Титаник не би потънал, нямаше да има финансова криза, а "Кремиковци" най-после щеше да започне да произвежда стомана.

И виждайки нечия грешка със задна дата, си мислим "Бахти, как може да са такива идиоти?". Клатим глава, смеем се и наричаме виновниците кретени, но никак не можем да се поучим от техните грешки.

За да осъзнаете мащабите на ставащото, просто отворете учебника по история или гледайте новините. Сантаяна още през 1905 казва, че "ония, които забравят своето минало, са обречени да го преживеят отново", и вече век хората живеят, изцяло игнорирайки думите му. Въпросът даже не е в това, че не помним миналото, а в това, че сега, от гледна точка на сегашното време, всички постъпки на нашите предшественици ни изглеждат като идиотщини.

Хората не искат да проумеят, че ако бъдем поставени в точно копие на онези събития и разполагаме със същата далновидност, които Хитлер е имал през 1941 г., също бихме нападнали Съветския съюз. И че ако бихме били маркетолози на Apple, то също в крайна сметка бихме пуснали плеър без бутони.


Доводът на нирвана

Звучи горе-долу така:
"Ти си дал на тази бабка 5 лева? Все едно това ще помогне за справянето с бедността!"

Как се проявява:
Доводът на нирвана се задейства, когато отричаш нещо в реалния свят, защото го сравняваш с невъзможна идеална алтернатива, на фона на която реалният свят изглежда като бледо копие. Което впрочем не би било проблем, ако не ни караше да се въздържаме въобще от действия.

Винаги можеш да протакаш нещо по цял ред причини: препил си снощи, не си в подходящо настроение, или това ти е първото участие в гей-порно и нещо май изведнъж те обхващат съмнения. Но всъщност причината за такова протакане винаги е в страха, че крайният резултат няма да може да се сравнява с "идеалния" образ в представите ти. Като първия ти приятел-писател, който още нищо не е написал, защото "чака потресаващата идея", за да започне книгата си.

Ето защо хората с години живеят с родителите си: чакат идеалната работа, идеалното гадже, идеалното приятелство — преди да направят каквото и да е.

А ако все още не си изпълнен с нерешителност и съмнения в своите способности, не се притеснявай, наоколо има достатъчно тъпанари, които ще те снабдят с такива съмнения. Всеки твой малък напредък ще се осмива от тях като измама и лицемерие — просто защото не-идеалните идеи не са достойни дори за опит за реализация. Затова по-добре не прави нищо, като всички наоколо. "Ти си си взел диетична кола към хамбургера? Все едно има някаква полза от това!"

Политиците използват довода на нирвана, за да атакуват всяка идея, която не им допада. "Разбира се, този законопроект ще помогне на милиони бедни семейства. Но съществуват и хора, на които той ще навреди. Така че по-добре да се откажем от него, за да не рискуваме!"

Можете да прочетете в Интернет радикални блогъри, които пишат "Няма да гласувам за никого! Тези кандидати с нищо не са по-добри! Всички са корумпирани и маскари. Така че ще отида за гъби, докато не ми покажете идеален некорумпиран умен политик, който да работи за точно такива идеи, в които вярвам и аз!"


Зов към вероятността

Звучи горе-долу така:
"Ще си купя билет за лотарията! Все някой трябва да спечели, може пък да съм аз!"
ИЛИ
"Откриха още един болен от птичи грип в Китай! Ако видя птица, веднага ще я размажа на асфалта, докато не ме е заразила!"

Как се проявява:
Мозъкът ни абсолютно спира да работи, когато става дума за преценка на вероятности. В резултат на това всички носим в себе си изкусителната идея: ако нещо принципно може да се случи, то вероятно ще се случи. И разсъждаваме така, не разбирайки въобще смисъла на понятието "вероятност".

Ето защо толкова много хора се пънат да влязат в шоубизнеса, въпреки крайно ограничения пазар. А ако в новините кажат, че в Земята може да се забие астероид, то хората в следващите 10 милиона години ще се пулят в небето, уверени, че той ще се забие именно днес.

Именно чрез зова на вероятността работи поробителят на здравия разум - Законът на Мърфи. "Ако нещо лошо може да се случи, то задължително ще се случи!". Докато подобна гледна точка към света ви хвърля в депресия и раздразнение (ще се разболеете от рак и терорист ще се взриви точно във вашия автобус), вярата в обратното може да доведе до това да ви се наложи да си продавате органите, за да си платите дълговете.

Зовът към вероятността е един от най-елегантните методи за убеждаване на хората да си дадат парите на други хора. Цялата хазартна индустрия се крепи на него. Всеки път, когато участваме в ТВ игри, изпращайки своя SMS на съответния номер, го правим заради зова към вероятността.

Пък и Холивуд също се старае - едва ли не всеки филм в основата на сюжета си има шанс едно на милион, който благополучно се реализира. Никой не иска да гледа унил неудачник, който всичко е пропилял, или е срязал неправилния кабел на бомбата. Затова след повторението на една и съща история няколкостотин пъти всички ние започваме негласно да вярваме, не неспособните на нищо неудачници побеждават. И не си задаваме въпроса - защо тогава все още те продължават да се наричат неудачници?


Регресивна измама
Звучи горе-долу така:
"Ако този пенис-пръстен не ми е късметлийски, то как ме взеха на новата ми работа, когато го носех?"

Как се проявява:
Човекът е програмиран да открива модели. Намирането на връзките между различни обекти и явления е един от основните механизми, използвани за осмисляне на света. В началото на еволюционната стълбица това ни е помагало да ловуваме и да се снабдяваме с храна, днес чрез него общуваме с другите, поглъщаме огромни количества информация и проумяваме какво аджеба въобще се случва в Lost.

Но сривът при разпознаването на модели създава неизброими странности, особено под формата на суеверия. Можете ли логично да обясните каква точно опасност представляват котките с черен цвят, защо е необходимо да се чука на дърво и да се запраща във въздуха вашата собствена слюнка, обръщайки глава през лявото рамо?

Регресивната измама се нарича така, защото на всяка тенденция е присъщо свойството да регресира към нормалното си състояние. Наблюдава се растеж на престъпността в града, след това е избран нов кмет и положението с престъпността се е подобрило. Велико! Новият кмет е магьосник! Или Батман под прикритие! Всъщност ръстът на престъпността просто е надминал всички допустими граници и му е било писано да се върне към обичайното си ниво. Но кметът (че и други политици) ще направят отлична кариера, възползвайки се от регресивната измама.

Нещо не е било в обикновеното си състояние веднъж, след което се връща към нормалното си състояние. Няма смисъл да свързваме подобни неща с отвъдните сили.


Специално оправдание
Звучи горе-долу така:
"Да, знам, че бях на хероин, но това е друго. Това са амфетамини!"

Как се проявява:
Специалното оправдание ни позволява нещо под формата на изключение от правилата, без каквато и да е специална причина.

В ежедневието хората използват специалното оправдание, за да се чувстват по-малко виновни, когато постъпват не както трябва. Когато някой изяде целия запас от понички, той е капут и нека да се пържи доживот в ада. Но ако го правиш ти или някой твой приятел, то е защото сте били много гладни и сте имали кофти ден и отдавна не сте яли понички. Специалното оправдание е ягодката върху тортата на човешкото лицемерие.

Даже не е нужно да соча примери за това как например полицията нарушава законите, а политиците говорят колко важно е образованието и изпращат децата си да се учат в чужбина. Което е интересно - всеки от нас мислено си прощава подобни неща.

Няма да намерите никой, който ще каже "Тези правила не са за мен - просто защото аз съм невероятен и уникален!". Специалното оправдание ще премахне всякакво чувство за вина. И въпросът е, че понякога наистина си е така: тогава си нарекъл шефа тъпанар, защото си имал кофти ден. Сега имаш лоши навици заради начина, по който са те възпитавали в детството ти. Бил си груб с приятелката си, защото си закъснявал и си бързал.

Но ето какво е странното: не позволяваме на никой друг подобни оправдания. Момичето на касата в Макдоналдс е била груба не защото е имала кофти ден, а просто защото е тъпа путка. Продавачът в Техномаркет не случайно не е бил наясно със системата за връщане на дефектни стоки - той е вселенското зло, което се е опитало да ти открадне паричките. Някои хора с години са обидени на хората за това, което на самите себе си са прощавали безброй пъти.

Трябва това явление да бъде наречено "Ето защо светът е пълен с тъпанари".