50 години човешка идилия...

... или как кризата руши човешки съдби.

Живея в малко градче и работя като секретар в съда. Наблизо има структуроопределящо предприятие с непрекъснат цикъл и полусекретен режим на работа (7 хиляди работници). За непосветените пояснявам: предприятието не може да спира нито за минута, работят три смени, режимът е прост: в 8 влизаш, в 17 излизаш, от територията на завода в този период можеш да излезеш само под формата на труп, всичко необходимо: поликлиника, магазин и т.н. е на територията на завода. Обяд -сандвич, без да се отдалечаваш от пещта. Железен режим, съществуващ вече 50 години. Нищо в завода не се променя.

И ето че в един от один из ледените януарски дни става извънредно събитие — заводът спира, което не се е случвало дори и при хиперинфлацията. Причини различни — криза, недостиг на суровини, липса на руски газ — всичко накуп. За първи път от 50-те години на съществуването на предприятието охраната започва да пуска хората да се прибират по домовете в работно време. Следващия ден и в продължение на една седмица съдът получава (реална цифра!) 56 молби за развод, и това при положение, че обикновено средно получаваме по една молба дневно. Причината, както сами се досещате, е банална и очевидна: появявайки се в непредвидено време вкъщи, огромен брой хора заварили съпругите и съпрузите си по време на акт на измяна, който иначе би бил стопроцентово недоказуем (което потвърждава 50-годишната практика), ако не беше кризата... А колко хора не са подали молби, можем само да гадаем...

P.S. Получих го препратено по мейла от познат, не се наемам да гадая какъв процент истина има в него...