Съмнения

Рядко филм, занимаващ се до такава степен с вътрешните църковни дела, звучи като хорър. По-creepy усещане от това при гледането на Doubt честно си признавам, че не си спомням от времето на Хичкок. И в огромна степен това се дължи на изпълнението на Мерил Стрийп, която още от първите кадри е определена доста основателно като "дракон", и в остатъка от филма с малки изключения се държи именно като огнедишащо чудовище в расо. Филип Сиймур Хофман е харизматичен и убедителен в ролята на съвременен свещеник, който се опитва да бъде близък с паството си и има вкус към светските неща и удоволствията от живота, но в сравнение със страховитата Стрийп непрекъснато остава на заден план. Вероятно това е и част от замисъла, но в крайна сметка несъзнателно накланя везните на убеждението на зрителя в едната посока.


Филмът е екранизация по нашумяла в САЩ пиеса, която е адаптирана и заснета от нейния автор Джон Патрик Шанли. Въпреки че не е чак толкова известен като режисьор (вероятно сте го чували като сценарист на "Лунатици"), Шанли е успял да поднесе историята достатъчно интригуващо и поддържайки съспенс, така че връзката със сценичната постановка почти не личи. Темата е достатъчно болезнена, особено предвид съвременните педофилски скандали с американски католически свещеници, но въпреки че филмът изглежда външно като трилър и игра на котка и мишка, акцентът е по-скоро върху моралните въпроси и върху това до какво води сляпото преследване на правдата така, както я разбира един фанатик.


Иначе сблъсъкът на двамата главни герои се долавя още от първите кадри на филма, доколкото те са пълни противоположности един на друг - той е либерален реформатор, произнасящ провокационни проповеди на теми-табу като съмненията, нетолерантността и клюкарството (които впрочем много добре се вписват в контекста на събитията от филма), а тя е тежка консерваторка, която обявява дори химикалките за противно нововъведение - и която ръководи училището с желязна ръка, разчитайки повече на строгостта и всяването на страх. Някои моменти от филма подсказват и по-дълбоки нотки под повърхността - че всъщност това е маска на огромна несигурност, травми и прегрешения от миналото, но всичко е така тънко загатнато, че остава почти незабелязано.


Косвена роля в историята изиграва мека и позитивна монахиня, която в рамките на филма изживява своя преход от лъчезарното въплъщение на младостта към тъгата и съзнанието какви последици има едно споделено (останало непотвърдено докрая) подозрение в прекомерен интерес към едно от момчетата. Дали тези подозрения са били основателни? Едва ли някога ще разберем, но във всеки случай те стават основа за същински лов на вещици. Кулминацията включва провокация за разкрития за миналото на свещеника, които остават без отговор, но в крайна сметка довеждат до последващата му оставка и преместване в друга енория.


В епизодична роля на майката на въпросното проблемно дете Виола Дейвис прави толкова силно изпълнение, че за миг успява дори да засенчи дори Стрийп - и с внезапно разкритие да остави "желязната" монахиня безмълвна за миг. Рядък и много кратък миг, който съчетан с отличната операторска работа и някои многозначителни епизоди от рода на визуалната илюстрация на проповедта за клюкарството, определено грабват вниманието (въпреки че авторът видимо прекалява с илюстрирането на настроенията с бушуващи природни стихии). Останалага част от филма поне на мен ми изглеждаше сравнително предвидима и по маниер на разказ наподобяваше донякъде "Бележки по един скандал". Имам някои упреци към конструкцията на сюжета и диалозите, които не са достатъчно убедителни; като цяло се разчита на мощните актьорски изпълнения да изгладят видимите недостатъци на драматичната конструкция, но в крайна сметка - особено предвид сложната тема и не твърде успешния опит на режисьора до момента, филмът е доста сполучлива екранизация (макар и не шедьовър).

В определени епизоди има някои скрити невероятно оригинални и забавни моменти, от рода на меко казано екзотичното тълкуване на песента Frosty the Snowman, или влюбчивата ученичка с фибата в косата, както и не-политически коректните шегички на мъжете свещенослужители, но като цяло духът на филма е тежък, двусмислен и доста противоречив. Не е за пропускане и фактът, че проблемът с педофилите-свещеници е по-скоро особено болезнен за американската публика и едва ли ще предизвика така бурен резонанс у нас. От това филмът не страда особено, но в общи линии може да разчита основно на зрителите, които ще му отделят внимание заради отличните актьорски изпълнения - и там той действително няма да ги разочарова. Иначе за жалост като сюжет поне у мен той създава впечатление за воайорско надничане през ключалката, нещо подобно на погледа на учителката в стъклото на закачения портрет на папата над дъската, който оставя у зрителя усещането за очи и на гърба...