Предварително предупреждавам: нецензурна лексика, така че ако сте чувствителни на тема Коледа, не натискайте бутона Play :DDDDDD
Cashback е приятно и неангажиращо британско филмче с относително неизвестен актьорски състав, което доста ме израдва напоследък. Доста съзерцателно, точно като за любител на женските прелести като мен, плюс това гарнирано с твърде пиперлив на места хумор, който със сигурност ще скандализира пуританите. Лично за мен най-голямото удоволствие беше пълното издевателство над менидмънта като идеология - и към т.нар. спортна психология. Особено култов е епизодът с футболния мач с отбора на конкурентния магазин, както и единият от работниците в супермаркета с амбиции да бъде каратист ;)
Чудех се дали да пиша това. Все пак празници са, така че не искам да занимавам хората с поредните некадърности и недомислици на родните представители на ИТ бизнеса. Преди няколко дни мислех да пиша за филма "Живот на пауза" - е, най-вероятно за него ще ви разправям някой друг път. Защото колкото и да отлагах, не ми отмина, а даже ми кипна още повече. Така че ако искате да си запазите спокойствието, просто не четете нататък.
Много пъти съм чувал, че у нас на хората не им се работи. Като гледам себе си, трябва да призная, че май е вярно. И все пак... по споразумение с шефа приемам по време на празниците да пускам по новина-две на ден. Да не седи сайтът без ъпдейти. Покрай този повод правя намек на ръководството, че с наличната техника (лаптоп, за който вече си говорихме преди) съм абсолютно не-мобилен, поради което ще съм завързан за елконтакта като магаре на мост. Типично за нашенска ИТ фирма, въпросът се "ескалира" (ох, какъв български!) нагоре по йерархията, понеже сме малка компания все пак - през контент мениджъра и бранд мениджъра чак до изпълнителния директор. Данните от машината са извадени, чака само да отиде на сервиз. Първото предложение, което получавам - след подробно описание на проблема! - ме хвърля в музиката. Да донеса лаптопа да го погледнат програмистите! Изпълнителният директор като ме назначаваше, ме взе именно като софтуерист и компютърджия, така че е напълно наясно, че ако аз съм приревал за сервиз, въпросът няма да се оправи от програмисти (освен ако са с отверка в ръка, а аз от такива съм се научил овреме да се пазя).
Логично обяснявам още веднъж, като на дебили, че щом говоря за ремонт, това не означава преинсталиране на Windows. Проблемът още веднъж се "ескалира", след което ми се съобщава, че ще ми се даде "компютър", на който да работя междувременно, докато машината отиде на сервиз. Тъкмо да си поема дъх, че нещата са уредени, и ми светва лампичката, че... абе дали пък тези хора нямат предвид нещо голямо и не-мобилно, което стои върху бюро? Десктоп например? Уточнявам, че е желателно да не става въпрос за нещо различно от лаптоп, защото планирам пътуване. Слава богу, ръководството казва "да". Следва около седмица протакане, в което питам неколкократно какво става, и отговорът е, че "няма отговор от шефа". Накрая получавам съобщение, че е "постигнат пробив" (sic!) и да донеса стария лаптоп в края на работния ден в понеделник, 22 декември. По съвпадение това се пада рожденият ми ден (че и предпоследният работен ден преди празниците!), ама нейсе. Отивам, получавам машината с хвърчащо листче с име и парола, които "щели да ми трябват", и ми се съобщава, че машината е с Linux. Тук вече започвам да се изнервям, питам мога ли да го махна, доколкото се налага да обработвам графика, а Gimp за моите нужди, меко казано, не върши работа. Можеш! Ура! Или... ?
Първото, което ми прави впечатление, когато се прибирам и пускам машината, е юзърът и паролата. Запознатите с Linux вече започва да им светва лампичката - юзърът е стандартен, не root, и няма права ама за нищо. Това кирилица да добавиш, или недай си боже да провериш какви са безжичните мрежи и да се вържеш към някоя от тях... забрави. Машината е настроена за офисната LAN, ама че моите IP са различни - кой му дреме. Иначе дистрибуцията е сравнително читава - Zenwalk, но какво в случая променя това? Викам си, е, ясно, че ще се трие и ще се качва WinБоза. Ама си правя сметката без кръчмаря. CD/DVD-ROM с записвачка е налице, но... просто отказва да чете каквито и да е дискове. Всъщност лъжа, дискове с Linux дистрибуции се монтират при зареден Zenwalk автоматично чрез HAL, но всички останали, при каквито и да е опити отиват на кино. Зареждане от такива през BIOS - също забрави. Чегърта пет минути и накрая пак си зарежда Зенвалка. Окей, тогава ще пробваме другояче. Тези дни дърпах BackTrack 3, писал съм го на CD, тъй че няма да има проблеми... изненада! След 10 минути чакане, още си стоя на разархивирането на vmlinuz. Отделен въпрос е, че батерията на това чудо издържа по-малко и от моята. Това обаче предвид създалата се ситуация си е направо незначителна подробност.
Звъня на ръководството отново, проблемът в спешен порядък се "ескалира", питам за root паролата. Отговорът е, цитирам "друга парола няма". Ай шви аз родителницата! По това време вече ми е кипнал келят, защото наближава полунощ, празнуването на РД е пратено на кино в името на подкарването на машината. В крайна сметка си го изливам писмено в мейл до директната шефка с CC копия директно към ръководството нагоре, след което на следващия ден отивам и си прибирам старата машина, както съм я оставил. Логично обяснявам в мейла, че в последния работен ден време да се пипкам с трошката им нямам. Все още чакам вразумителен отговор на този мейл.
Само за протокола: хвърлянето на архивите върху старата машина и подкарването й отново отнеха около половин час. Сигурно, ако си бяха направили труда да проверят какво ми дават, можеше цялата тази одисея да ми бъде спестена. Къде ти? Бутни му някакъв боклук като за празниците, да се оправя както знае. Иска ми се да узная кое е това пишлеме от ИТ отдела, на който му е хрумнало да ми даде такава машина, че и без администраторска парола. И по възможност да го причакам в някоя тъмна уличка...
В последните дни главоболията ми са по-незначителни и са свързани с Интернета вкъщи. Тъй като не искам да оплювам фирми, няма да назовавам имена, но... рутерчето, осигуряващо безжичния достъп за района, който ползвам, средно веднъж дневно се самоизключва. Една година работеше като часовник, но сега - към 10 пъти за този месец. Следва традиционната одисея с звънене, ходене до офиса, разправии, оправяне на мрежата и така - до следващия срив. Нормално не правя скандали за такива неща, но последният им хит изкърти мивките окончателно - пичът от съпорта просто си беше изключил телефона! За последните 36 часа! Слава богу, имах GSM-а на шефовете му, така че след много звънене, без никой да вдигне, явно се усетиха. Не че не разбирам, че и те са хора, и те празнуват, но все пак като са се хванали на хорото, да играят.
Заключителната тръпка я оставям за накрая. Днес. Следобеда. Интернетът тръгна. В смисъл, че рутерчето е налице, конектваш се към него. Но никакви сайтове не се отварят. Банална диагностика показва, че DNS-ите просто ги няма никакви. На обажданията от моя страна - нула реакция. Никой не вдига. Логично - пичът сигурно си е рекъл, че щом Интернета ми е пуснат, какво повече мога да искам? Слава богу, в архивите ми някъде се мотаеше едно файлче от хакерските ми dial-up времена с доста пълен списък с DNS-и и телефони на провайдъри, така че си откопах работещ DNS за 2-3 минути. Ето по това се познава читавият провайдър - когато не си е сменял name-сървъра в последните 7-8 години :)
Сега седя, пия ром "Капитан" и се радвам на живота и Мрежата. Пита се във въпроса: какво щеше да прави някой, който не знае какво да диагностицира? Или всичко в тази държава е правено само за разбирачи? Абе не може ли просто да работи out of the box? Хайде - че в службата цари хаос, някак си мога да го преглътна; знам си хората, досещам се. Примерът с провайдъра обаче е красноречив. Та простичкият ми въпрос е: нищо ли не става по тези географски ширини, докато не тропнеш по масата?!
Не ми е в стила да препечатвам дословно чужди публикации, така че само ще поставя линк към този призив на Григор. Към него само ще прибавя моите лични впечатления от въпросното лице, което в едни студени зимни дни през януари гонехме по време на онази злополучна обсада на парламента.
Ще припомня и песничката на Жоро Минчев, Бог да го прости, на един някогашен седесарски митинг:
"В нощта птица пак лети,Песничката беше по повод опита на въпросния другар да се кандидатира за президент, който тогава се разсъхна заради американското му гражданство. Нямам съмнения обаче, че с присъщото си дебелоочие ще опита пак. Още повече че Гоце май повече няма да може да се кандидатира, освен ако не прокарат и те някоя поправка в конституцията, която да му гарантира още пет години ловни излети в екзотични страни.
в нощта тихо тъгуваме аз...
и Георги Пирински".
Изглежда телевизионната програма тази година ще кърти... стереотипи. Кой там се обади за тихата и свята нощ? Да бе, да :) Диема ни "радва" с новината, че по Коледа програмата й ще изобилства от пукотевица. Акцентите в филмовия им маратон са... Джеки Чан, Шварценегер, Сталоун и Уесли Снайпс. Не че и на мен не ми е омръзнала до смърт изтърканата програма по коледа на големите "национални" телевизии, но все пак на мен подобна екшън-коледа все пак ми се вижда прекалена. Като сме тръгнали в тази насока, предлагам вместо с романтичните бози, които ни предлагат, да посрещнем Новата година с Брус Лий, Зората на мъртвите и SAW :D
Продължаваме с дивотиите от новините. Сега пък на индийски адвокат му е докривяло на Google Earth, така че предлага услугата да бъде забранена по съдебен ред. Защото според него тя била използвана при планирането на атентатите.
Според мен е време съдът да послуша уважаемия г-н адвокат Карканис и наистина да забрани тази услуга. След това терористите вече няма да могат да използват безплатния Google Earth, така че ще се наложи да отделят стотина долара, за да си купят карти от някоя платена услуга. Току-виж в такъв случай се разорят.
Ако има награда "Дебил на годината", г-н адвокатът определено води в класацията за първото място. Доколкото терористите също така са използвали и автомобили, не е зле г-н Карканис да предложи да се забранят и всички автомобили. Пък и доколкото са разговаряли помежду си по телефона, за да координират нещата, защо да не забраним и телефоните?
В общи линии най-добре обобщава нещата вездесъщият специалист по сигурността Брус Шнайър: "Бомбайските терористи са използвали Google Earth, лодки и храна" :)
Ето този пост в блога на Дядо Ники ме провокира към доста размисли на тема мобилни телефони. Защо изобщо ни е необходим такъв, не ни ли отнема и малкото мигове на усамотение и така нататък. Сега тази новина от MSNBC просто ме довърши:
Изследване, направено сред американски погребални агенти, показва, че почти всички починали под 40-годишна възраст биват погребвани с мобилните им телефони. Изглежда особено разпространена е тенденцията при притежателите на Blackberry, въпреки че са били регистрирани и случаи на хора, погребани с джобна конзола Game Boy. Изследователската организация The Future Laboratory е констатирала, че подобна тенденция се наблюдава и на много места по света, включително Великобритания, Австралия и Южна Африка.Технологичната обсесия изглежда не ни оставя на мира дори и след смъртта. Изкушавам се тук да потъна в празни разсъждения за тотемизма на съвременността и за това как подобни тенденции са поредното доказателство за залеза на цивилизацията. Тъй като вече сам се дразня от непрекъснатото си мрънкане, ще се въздържа. И все пак, както казваше старата ми учителка по литература (която мразех от все сърце): "Който има глава, да мисли".
Ако беше само това, вероятно бихме го приели с лека ръка. Но има и нещо по-странно и шокиращо - хората изглежда в някои случаи продължават да звънят на покойника и да оставят съобщения на гласовата му поща. Регистриран е дори случай на съпруга, която продължава да плаща телефонната сметка на мъжа си, починал през 2005 г. и погребан с телефона си. Колкото и смешно да звучи, въпросната вдовица дори е изписала телефона върху надгробния камък, така че и други хора да могат да пращат съобщения на починалия.
Започвам да откривам една нова страна в себе си. Изглежда аз... (изчервява се) харесвам мюзикли!
Поне когато са оригинални, и когато са достатъчно забавни. И въпреки че нямах ама никакво намерение да гледам Mamma Mia, не само че се случи да го гледам, но и дори се забавлявах страхотно.
Признавам, че подходих в началото към идеята за такъв мюзикъл твърде скептично. Имах вече горчивия опит с откровено идиотския филм по песни на "Бийтълс" - и въпреки откровено звездния състав тук, все пак бях твърде скептичен какво може да се получи от сюжет, скърпен върху песните на легендарната шведска група. Разбира се, сюжетът е пълна боза, но пък актьорските изпълнения го компенсират в такава степен, че просто в един момент забравяш колко клиширано и като в сапунка звучи.
Песните в изпълнение на някои от актьорите са откровено слаби (в това отношение особено отчайващ е Пиърс Броснан), но все пак филмът прелива от откровено свежарски седемдесетарски купонджийски дух, който е достатъчен, за да поддържа тръпката от гледането. Плюс това цялата троица "Динамота" е просто блестяща - и Мерил, и Джули Уолтърс, и Кристин Барански се справят чудесно със сценичното поведение и танците. Дъщеричката и нейният несбъднат съпруг не вдъхновяват, но причината преди всичко е в това, че остават изцяло в сянката на великите три основни актриси. Всичко това е поръсено с толкова много непретенциозен хумор и самоирония, че превръща гледането в неподправено удоволствие.
Отделно си заслужава да се отбележи божествената работа на художника на филма - както за подбора на локации, така и за невероятното отношение към детайла. При това в списъка на изпълнителните продуцентите присъстват самите Бени и Бьорн, нещо повече - и двамата се подвизават в епизодични роли във филма. И не на последно място, пак сред продуцентите са се разписали Рита Уилсън и Том Ханкс, които вече имат нелош опит с показването на гръцките реалии още от "Моята голяма луда гръцка сватба". Сходствата на двата филма във визуално отношение личат отдалеч, но в случая това не е нещо лошо.
Отделно дължа едно специално благодаря на Нина Денева за отличните субтитри, които са достатъчно изпипани, стилистично съответстват на епизодите и според гледали филма на голям екран са изключително близки до тези на киноверсията. Малко проявявам самомнение, но са толкова добри, все едно аз съм ги правил :D
Допълнителна сол привнася развитието в края на ситуацията при героя на Колин Фърт, от което се смях практически до неустоима нужда да отида по малка нужда. Не знам дали и в оригиналния мюзикъл нещата са развити в тази насока, но аплодирам авторката на сценария за този ход. Както и някои дребни подробности като татуировките на нетрадиционни места на Стелан Скарсгаард...
Във връзка с проблемите със стария комп, имам някои преживявания с представители на българския ИТ бизнес, които просто нямам как да премълча.
В случай, че някой го вълнува какво се случи със старата щайга, все пак се намери AT захранване, при това работещо. Нищо от платките вътре не беше изгоряло, така че всичко си работи. Специални благодарности на Жоро П. за услугата, няма да я забравя, заедно с всичко друго, в което ми е помагал.
Но по време на търсенето, логично разпратих въпроси по мейла до няколко фирми за трошки секънд хенд. Повечето коректно ми отговориха, че нямат такива захранвания, един освен това ми предложи любезно цял комп с такова захранване, който отказах. И получих един мейл от "прекрасната" фирма Итема, с оферта в него. Имат AT захранвания, по 12 (!) лева парчето.
Наясно съм с принципите на пазарната икономика, знам, че когато търсиш нещо специално, при това спешно, логично е да ти предложат "специална" цена. И все пак... Последното захранване, което купих, ми струваше 3 лева. Дори ако исках, можех да си взема секънд-хенд ATX за по-малко от 10 лева. Може би някой реално вярва, че предложените ми захранвания от Итема са нови? Да бе.
Не че съм примрял за тези 9 лева в повече, които бих дал. В интерес на истината, ако нямаше откъде, вероятно дори сам щях да им предложа подобна цена, само и само да получа такова захранване. И все пак подобно кожодерство ми е дълбоко противно. И тъй като нямам други начини да се боря с подобни спекуланти, мога поне да ги избложа. Не може да искаш за нешо, произведено преди 10 години, извадено от купена на килограм неработеша трошка, цена по-висока от цял компютър от това поколение.
Поради това пожелавам на прелюбезната сейлс бичка, която се опита да ми пробута захранване отпреди 10 години на такава цена (да, Надежда С., за теб се отнася!), да й приседнат всичките кървави преброени левчета, които кирливата й фирма за секънд-хенд компютри е съдрала от гърбовете на закъсали като мен юзъри. Дано им фалира фирмата, и ако някой ме попита за употребявани компютри, никога няма да им пратя клиент.
Снощи към 9 часа пребиха с чукове пиломат на Попа. Явно отново е направил трика от клипчето по-горе :) Съжалявам, че телефонът ми няма светкавица, иначе щеше да пусна и кадро от унищожението на техниката. Във всеки случай забелязах наоколо хора с телефони в ръка да снимат...
Все се питам - другаде като монтират разни технически средства, също ли не ги поддържат като у нас, докато спрат да работят. И толкова ли няма по-добър начин да бъдат задействани, вместо да бъдат безвъзвратно унищожавани с чукове в ръка? Все пак хидравлично задвижвано е, очевидно има начин да се мръдне и по друг начин?!
Или това просто ни е българският подход към всичко - щом не се държи както подобава, да се пребие с чукове? Впрочем нищо чудно, май точно от това колче преди време се оплака екс-министърът Петков, така че... сигурно е рекъл за този пиломат, че "трябва да бъде удрян през устата. И през пръстите и през всички части на тялото" :D
Или аз съм идиот нещо, или тази държава е побъркана. Първо чета в някакъв безплатен вестник, че "Софийска вода" подменят 700 метра тръби около Плиска. Инвестицията (sic!) им по този случай била 500 000 лева. Бърза сметка наум: един метър тръба излиза... 715 лева?!?!?
Следваща вест, този път я чух от радиото. Краси Гергов най-после някой каза, че се пробвал да подкупи този-онзи, май с горната сума, за да не му изгори бизнесът с реклама на БНТ. Гаранция за Краси Гергов - бизнесмен, собственик на един куп фирми, консултант (тоест де факто собственик) на две телевизии - 1000 лева. Колкото метър и половина чугунена тръба около Плиска.
Последен пример: Христо Ковачки. Обвинен в данъчни престъпления. Гаранция - 300 000 лева, намалена на 200 000. Колкото... чакай да го сметнем, 280 метра чугунени тръби около Плиска.
Кажете ми, бе хора - аз ли съм идиотът, или на такъв ме правят? Кое струва повече - чугунените тръби, един енергиен бос или един собственик на две телевизии? Че аз нещо май се обърквам.
Тя: В службата се скапа сървъра... Отново. Деба. :( Мразя тоя хардуер!
Той: Хардуерът е като жената: ебава се. :)
Тя: По-често.
Той: Тъй ли?
Тя: Жената е достатъчно един път да я къндърдисаш. И ако се занимаваш с нея, настройките й не се прецакват. А този шибан хардуер периодично се скапва, независимо от външните фактори.
Той: Ще го имам предвид. Само че... има и ПМС. Че и бременност... :)
Тя: Тогава тя не се е скапала. Това са планови мероприятия.
С прискърбие съобщавам на малцината опечалени, че старата ми щайга (P3 800 MHz) снощи след няколкосекундно боледуване почина. Последните й мигове бяха придружени от зрелищни фойерверки откъм захранването. Някаква надежда за реанимация има, ако успея да открия AT захранване, но май се оказва, че то се среща по-рядко и от птицата додо. Като се има предвид, че и лаптопът ми се държи меко казано неадекватно, перспективите ми ама никак не са розови.
В случай, че имате дори и смътна идея откъде може да се купи старо, но работещо AT захранване (не ATX, такива имам достатъчно), драснете някой ред в коментарите, или ми пишете на мейла. Мерси в аванс. Междувременно слушам упоително Rust in Peace... (от касетка, тъй като всичко като MP3-ки естествено ми е в скъпия покойник, мътните го взели).
Току-що затворих последната страница на "Първото правило на магьосника" на Тери Гудкайнд. Не че съм изгарял да я чета, просто така се получи, че имах време за убиване и тази книга в хартиено издание подръка. Аз поначало не съм много по фентъзито (Пратчет в случая не се брои, доколкото той отива много по-далеч от чистото жанрово фентъзи). Сега съм с противоречиви впечатления и някак не мога да се сдържа да не ги споделя.
Първото ми впечатление: книгата е изненадващо вторична. Адски много заемки в сюжетно отношение от "Властелина", плюс това-онова, измъкнато почти буквално от "Междузвездни войни". Нищо не е дословно, но сходствата са толкова много, че на моменти дразнят. Не по-малко дразнещо е отлагането на изясняването на "тайната" на героинята практически до средата на книгата, и завръзването на очевидно замислените от самото начало взаимоотношения между двамата основни герои в последните няколко страници.
Като цяло книгата е приятна, макар и твърде разтеглена и с твърде много добавени допълнителни обрати на сюжета, което на моменти омръзва. Особени изненади в развитието на историята няма, почти всеки, който не е само с две страдащи от самота мозъчни клетки в главата, доста преди края би се досетил накъде отиват нещата. Има и някои образци на откровена сюжетна идиотия, които просто поразяват с наивността си, и които не се връзват с демонстрираната накрая проницателност на главния герой - например когато и двамата тръгват след Стария Джон, без изобщо да задават въпроси.
Особено дразнещи конкретно за мен бяха главите накрая, след намесата на Морещиците. Количеството садо-мазо там попрекрачи разумните граници, поради което се наложи с доста усилие над себе си да изчета тази част, без да пропускам и чета "по диагонал". В крайна сметка тази част също се оказа приемлива, но твърде силен BSDM привкус.
Трябва да призная, че има някои блестящи откъси, които заслужават самостоятелно цитиране, например:
«Много хора, за да живеят, имат нужда да са управлявани. В своето самолюбие и алчност те гледат на свободните хора като на деспоти. Те имат нужда от водач, който да подрязва избуялата растителност, така че слънцето да стига и до тях. Те са на мнение, че на никое растение не бива да се позволява да се извисява над най-ниските, за да може светлината да огрява всички. Те предпочитат да си осигурят пътеводна светлина независимо от средствата, вместо да си светят сами.»
«Хората са глупави; получил правилната мотивация, всеки би повярвал почти на всичко. Тъй като хората са глупави, те биха повярвали на една лъжа, защото искат да повярват в истинността й или защото се страхуват, че може да е истина. Главите на хората са пълни със знания, с факти, с вяра, повечето от които лъжливи, макар те да си мислят, че всички са истински. Хората са глупави; те рядко различават лъжата от истината и въпреки това са уверени, че го правят, така че става още по-лесно да ги излъжеш.»
«— И колко подобни теста съществуват, щом този е първият?
— О, ами не знам. Може би около неколкостотин или там някъде. Но ти притежаваш дарбата, Ричард.»
Безбрежните простори Интернетови разкриват нови невероятни достижения на съвременното изкуство. Китаецът Ю Дук (ако бъркам стила на четене на името, да ме извинявате) е решил да претвори шедьоврите на световната живопис... чрез зеленчуци. Няколко нелоши постижения, които няма как да не събудят вашия апетит:
Тя (18:08:57 30/11/2008)
опиши се
Той (18:17:39 30/11/2008)
<head><l_eye><r_eye>
<? include(brain)>
<mouth>
<? for (i=1;i<=32;$i++){add.tooth}; include(tongue);>
</mouth>
</head>
<body bgcolor="#CE9FCD"><l_hand ><? for ($i = 1; $i <= 5; $i++) {add.finger};></l_hand> <r_hand><? for ($i = 1; $i <= 5; $i++) {add.finger};></r_hand>
<chest><? include(heart) ></chest>
</body>
<legs><l_feet><? for ($i = 1; $i <= 5; $i++) {add.finger};><r_knee><l_knee></l_feet><r_feet><? for ($i = 1; $i <= 5; $i++) {add.finger};></r_feet></legs>
Той (18:17:56 30/11/2008)
май нищо не забравих
Тя (18:18:16 30/11/2008)
що не вървиш на майната си!!!
Той (18:20:18 30/11/2008)
винаги съм подозирал, че кожата ми е твърде светла...
След небивалия успех на японския суперхит Oedo no Hikeshi, след дълго търсене се добрах до още един шедьовър на същите изпълнители. Имам удоволствието да ви представя... We Will Rock You, представен в същия неповторим японски стил.
Без лоши чувства към колегата Тодор Х., възнамеряващ да пише книга как се създава суперблог. Просто да си го кажем, има си рецепти за това, и за тях въобще не е необходимо да сядаш и да четеш цели книги. Така де, "чукча не читатель, чукча писатель".
Интернет е пълен със стотици статии от серията "Как да станеш суперблогър" - тоест как да направиш блога си популярен. Но няма нито една статия, създадена в помощ на хората, които вече са станали "елитни блогъри" - тоест ги четат повече от хиляда души. Между другото елитните блогъри, особено начинаещите и тези, които са си спечелили читателите с невероятен напън на всичките си сили, са дори още по-нещастни същества от friendless фейсбукърите. Ако човек го четат пет-десет близки приятели, той не си дава особен зор: пише постове в стила "Бамааму как се натресках снощи", понякога въобще изчезва с месеци - и ама въобще не му дреме.
Елитните блогъри обаче не са такива. Те са роби на своето блогче. Защото когато се появят 1000 приятели, моментално им се приисква да станат две хиляди. Когато станат 2000, моментално се размечтават за три или даже пет. Когато станат пет, бленуват за десет, а нататък им се иска вече да попаднат в Нирвана - тоест в първата десятка. Щото да си в първата десетка е бахтитръпката.
Много елитни блогъри смятат, че един от най-бързите начини да се доберат до заветната десетка е колкото може по-често да попадат с постовете си в челото на класацията на Svejo. Това обаче се оказва доста трудна задачка.
За да избавя поне донякъде елитните блогъри от този кошмар, посочвам по-долу няколко кратки съобщения, всяко от които при публикуването си почти неизбежно ще попадне във върха на класацията. Единственото изискване е да ги публикувате в делничен ден, когато огромното мнозинство активни читатели в блогосферата се виждат в чудо какво да правят на работното си място. Има и още едно условие - да не бъдете лакоми, затова да пускате само по едно такова съобщение на седмица, не повече.
И така, ето ги златните постове за оглавяване на класирането!
Милите ни родни депутати, когато става дума за тях самите, показват завидна вяра в принципа "Съединението прави силата". 11 чаровници от няколко иначе противопоставящи се една на друга парламентарни групи - "Атака", "Коалиция за България", БНД и независими, предлагат да им се даде право на пенсия още на 55-годишна възраст, освен ако бъдат избрани в следващ парламент. И - разбира се - пенсията им да е... 70 процента от депутатската им заплата.
Казано по-простичко: ако се издъниш на изборите, пак да са ти гарантирани старините. Господата другари също така искат таванът на пенсиите да не важи за тях, така че да могат да получават над 1000 лв. И в случай, че сте имали някакви съмнения - осигурителният стаж да не бъде условие за размера на пенсията им. Кажете ми сега, как да не обикнеш такива хора!
"С тази промяна се дава възможност на народния представител, след като напусне състава на НС при изтичане на пълния му мандат, да се включи активно в обществена дейност, да бъде в полза на обществото и с експертните си умения да продължи службата за благото на народа", се мотивират дружно 11-те народни избраници. Не са пропуснати и традиционните аргументи, че то "така е в Европа"; за всеки случай не е спестена и тезата "в сегашната ситуация депутатите нямат равни права с премиера и президента, а трябва да бъде обратното" (sic!).
Те, горките хорица, не си били практикували професията 4 години за благото народно, та щяло да им е трудно да се приспособят, пък и никой нямало да ги вземе на работа. А и работата им била не по-малко отговорна от тази на военните, така че защо да не получавали същите преференции като тях? Пък и те били ощетени, защото заради службата си народна не можели да печелят проекти и да хранят семействата си...
Един фундаментален дословен цитат:
Нали не мислите, че човек, който е участвал в управлението на държавата, ще отиде да се подписва в бюрото по труда?Костадин Кобаков, "Коалиция за България"
След като няколко мои познати ми пратиха линка за този тест, а все го игнорирах, сега го открих отново при tyel, и не се сдържах. Ето как съм със смъртните грехове:
| Алчност: | Средна | |
| Лакомия: | Средна | |
| Гняв: | Нисък | |
| Леност: | Средна | |
| Завист: | Много ниска | |
| Похот: | Ниска | |
| Гордост: | Средна |
The Register съобщава, че няколко чудесни фирми (сред тях се оказва дори AT&T! опазил ни господ да се появят такива и у нас!) намаляват заплатите на служителите си заради времето, в което те не работят, чакайки да се зареди Windows Vista. Ми така де, не работят хората - то какво да работиш, като ти пише Configuring updates... минимум по четвърт час на ден!
Номерът е, че системите за отчитане на работното време в тези фирми са вързани на вече работещия PC с заредена ОС; докато не се стартират всичките зададени от Micro$oft простотии на Vista - няма десктоп, следователно няма и заплата. А и ето какво казва един от шефовете на американска фирма: "Еми те хората не е нищо да не правят в това време, вместо да работят те пият кафета, говорят по телефона и така нататък" (no comment!)
Светът се е побъркал. Спрете, искам да сляза!
Странно е усещането да работиш с един лаптоп и през две-три минутки да хвърляш презрителен поглед към другия. В момента имам редкия шанс да пиша тези редове върху чудесния HP EliteBook 6930p, даден ми за тестване, и покрай това не мога да не се сдържа да кажа няколко кофти думи за досегашния ми Asus L4H.
Не ме разбирайте погрешно - в крайна сметка аз ще съм с елитбука максимум още ден-два, след което ще се разделим с него [най-вероятно] завинаги. И все пак разликите са такива, че не ми се мисли какво ще правя, когато се наложи отново да се мъча със старата машина.
Малко история, без която няма как да се мине. Асуса го получих служебно, поради което псувните към него отиват поравно към шефа и колегата, който го е използвал преди мен. Машината дойде с един доста очукан XP Pro, и което е по-важно - без MiniPCI карта за безжичен Интернет. Което в моя случай (аз дори и вкъши съм само на WiFi) си е същинска катастрофа. Добре че на основната машина имах USB адаптерче, което обаче води до най-идиотския проблем - навсякъде и по всяко време да не забравям да разкача джвръчката от едната машина, когато минавам на другата. И трябва да внимавам да не я изкъртя, когато я разнасям насам-натам (вече направо съм си отработил рефлекс да я придържам с пръст при пипане на машината).
Сега за същинските проблеми на L4H. Ами, за мощност и прочие няма да говоря, но тази машина има адски кофти навика да не зарежда батерията докрай. Захранващият адаптер естествено не е оригинален, а и да исках да купя такъв в БГ, зарежи, братче. Първо, цената дори и в чужбина си е... [censored], а второ, така или иначе никой не го внася тук. Вместо това получих от шефа единствено "универсалния" адаптер от Fortron, който нормално си върви с комплект от накрайници. В моя случай беше само с накрайника за моята машина. Адаптерът прегрява зверски - и когато прегрее (изненада!), спира да зарежда машината, а ако батерията е извадена, просто изключва я самия лаптоп, я монитора. Вадиш накрайника, чакаш да изстине, поставяш пак и се молиш да тръгне [отново]. При едно от прегряванията пластмасовият пръстен на накрайника просто се разтопи и падна и сега работя без него.
Не е за описване как се работи на такова нещо. При това не можеш да го заредиш като хората при включена ОС, защото смуче от батерията. Най-добре е да му намериш някое местенце, да го вържеш към контакта (без да го включваш, разбира се!) и да не го пипаш около два-три часа. Ако междувременно не е решило да лъже, че е заредено, де... Защото вторият гнусен навик на тази машина е да заяви по средата на зареждането (или по-рано!), че е на 100 процента заредена. И да спре зареждането, дори и да не е прегряла. Процедурата е проста - вадиш накрайника, поставяш го отново и чакаш. И така по няколко пъти. Не съм го отварял, за да проверя, но ме гризе тежкото съмнение, че има някакъв проблем в запойката към дънната платка на конектора за захранването.
В момента седя и пиша това, поглеждайки през три-четири минути дали лампичката за зареждането не е изгаснала. И се моля да издържи повече, та да имам пълна батерия, за да успея поне данните да му извадя. Естествено, машината не е в гаранция, да не говорим че е използвана от бая време от друг колега, който как е работил с нея, нямам идея, но й е... [censored]. На сервиз ще се ходи, рано или късно, но първо трябва да му извадя данните, а в тази машина DVD записвачка няма (каквото ставаше на CD, вече го изкарах). Плюс това той във включено състояние не издържа достатъчно дълго, за да успея да ги хвърля от единия на другия.
Търсих какви ли не начини да го вържа с елитбука, засега нищо. Най-добре би било през външен HDD, ама де пари за такова нещо. Флашчето също е вариант, ама в момента бюджета ми е нулев, а единственото, което имам, е 512MB (а има отделни файлове за прехвърляне с размер над 2GB!). И двете машини имат конектори за UTP мрежа, ама аз суич нямам. Асусът има IrDA, ама пък елитбукът няма. Елитбукът пък има Bluetooth, който в асуса отсъства. Изобщо се получава манджа с грозде, единственият изход от която (без разходи) виждам чрез Wi-Fi. Ако, разбира се, имам достатъчно нерви, за да го подкарам... (защото ще трябва да преконфигурирам IP-та и прочие, което ама хич не ми се занимава). Хрумва ми още по-извратена идея, за да не пипам конфигурацията - да пусна на асуса FTP, HFS (или да ги шерна през торент) и да изляза с елитбука някъде, където има хотспот, и да дръпна всичко оттам. Ама ме отказва мисълта, че данните са около 10GB... В общи линии, ако на някой му хрумва добра техническа идея как да се реализира (без разходи за други хардуери), драснете някой ред в коментарите.
А, да! За малко да забравя любимата ми тема - живота на батерията на асуса. На 100% заредена батерия издържа "цели" 90 минути. За сравнение, елитбукът може да се похвали с над 5 часа работа (не гледане на видео, разбира се!). Просто не ми се говори, ако имах парите, отдавна да съм си взел нещо друго, но 1) ги нямам, и 2) докато асусът не сдаде окончателно багажа, едва ли ще помисля да купувам нова машина.
Малък ъпдейт: около два часа след пускането на тази публикация, батерията продължава да си стои на 35%, а лампичката жизнерадостно да свети. Бахти и зареждането...
Жалко за Нова ТВ. Разбирам реакциите на новите собственици, особено предвид поведението на Коритаров (и в частност спрямо Юрген Рот по време на гостуването му). И все пак някак си твърде грубо, директно и цензурно звучи. Отдавна не го гледам - както заради тона на водене, така и заради личната му липса на морал (трябваше да се оттегли, когато му извадиха досието, а не да се оправдава). И все пак по своему ми е криво, защото в някаква степен той е представител на едно изчезващо поколение журналисти. Което аз уважавам ако не друго, най-малкото заради годините, в които те правиха журналистиката, което ние сега само можем да мечтаем да правим. Те имаха шанса да бъдат живи свидетели на събития, които сега няма вече как да се случат.
Някой би казал: "ами добре че го махат - тъкмо ще има повече място за нови лица". Съжалявам, но ще цитирам още един представител на същото поколение - Бочаров. Да, ама не. Колкото и да не харесвам Коритаров и вече бившото му предаване, няма друг в момента в която и да е от големите телевизии, който да може да постигне неговото ниво. Бареков ли? Хайде не ме разсмивайте. Винаги ще предпочитам самозабравил се професионалист от старата гвардия пред всякакви некадърни парвенюта - и бих застанал твърдо зад него, въпреки че, както казах многократно досега, не го харесвам като стил, поведение и всичко останало. Дори когато един кадърен човек премине границата, в която да го търпят на работното му място, той си остава кадърен. Жалко за Нова, защото с това те окончателно обезглавяват този блок (при цялото ми уважение, Лора просто не умее да поддържа критичен тон и сама на екран ми стои някак...)
Не знам да вярвам ли на слуховете за Вальо Златев, който след интервюто с една от информаторките на Рот уредил изхвърлянето му от Нова. Иска ми се да не е вярно, най-малкото заради новите собственици. Но тъй като нямам достатъчно информация отвътре, трудно ми е да съдя доколко това е възможно да е истина. Засега го поставям само в графата "вероятни, но непотвърдени слухове". Също така ми е твърде любопитно коя ще бъде следващата му месторабота. Това ще покаже дали са му останали още някакви приятели и/или покровители...
Междувременно чета в New York Times, че "лицето на промяната" Обама ровичкал дълбоко в личните неща на кандидатите за пост в неговата администрация. Уважавам поривите му да няма конфликти на интереси, но според мен той прекрачва разумните граници. Дневници? Електронна поща? Абе, холан, има ли такива неща като "лично пространство"? (Ще го река по вашему, щото вие български не разбирате - абе вие да сте чували за privacy?)
Какво значи това да съобщаваш за всичко, с изключение на глобите за паркинг под $50? Всички публикации в блогове, всичко във FaceBook? Та дори и всички никове в чатове и форуми? Плюс всички биографии, които си подавал някъде за последните 10 години? Хайде, за теб самия - нали кандидатстваш за пост - да разберем подобно ровичкане. Но и за членове на семейството, включително възрастни и живеещи отделно?! Че и за имиграционния статут на бавачката, икономката и шофьора?
А дори у нас се намериха хора, които да повярват на неговата реторика...
Току-що мярнах при Иван Бедров клипа на БСП за 47-ия конгрес. Това просто не може да се опише с думи. Жалко само, че го няма в по-голям размер, ако може да се прожектира на билборд. Ако цитирам една моя доскорошна колежка: "malee uzas :(("
«В средата на XX век човечеството се сблъска с множество проблеми. Първо, на хоризонта се показаха пренаселването, недостигът на ресурси и третата световна война. Второ, риболовът стана безсмислен. Освен това, производствените мощности се увеличаваха твърде бързо. Ако произвеждате сто автомобила в минута, а те не се повреждат още десет години, то още след година вие с вашия завод отивате на п.... си лелина, и ви е криво.
Историята не е запазила името на човека, на който за първи път е дошло на ум светлата мисъл да произвежда не автомобили, а говно. Но, разбира се, можем да си представим, че в началото идеите му са били възприемани на нож.».
Нещо прекрасно в LiveJournal блога на 2k: "Копроикономика. Кратко въведение в икономиката на говното". Мислех си да я преведа изцяло на български и да я адаптирам към нашите реалии, но в оригинал като че ли звучи по-добре.
P.S. Особено препоръчително за хора, занимаващи се с маркетинг.
Отново съм провокиран, този път от най-новия пост на Логанлон, засягащ нашумелия случай с... дори не знам как да го нарека, хайде да бъде ненормалника, който си храни змията с котета. Всъщност реакцията ми беше провокирана дори от самата позиция на Логи, но коментарите още повече ме накараха да реша да си кажа какво мисля. (Съзнателно не поставям линк към съответното клипче, ако толкова сте загорели да гледате насилие над безпомощно същество, къш от моя блог, да се разберем отсега!)
Първото, което ми направи впечатление, е гледната точка за предаването като "блудкаво, фалшиво драматично и лигаво-сълзливо". Предварително правя уточнението, че не съм го гледал, и дори да имах тази възможност, със сигурност щях да се въздържа (въпреки че изключително много уважавам Патрашкова). В този случай ме шокира това, че хората се интересуват повече от естетическите качества на предаването, или от това дали е опасно за змията (sic!) това, че я хранят с котета. Малцината, които се осмеляват да изкажат мнение, че това е преди всичко жестоко, биват осмивани като хора с "примитивни рефлекси". И някак си се пропуска дребната подробност, че емпатията сама по себе си е това, което е твърде голяма част от социалното съ-съществуване. И че без нея, както и без спазването на някои базови норми на поведение човек просто се превръща в социопат.
Тук бих могъл да се впусна в дълга лекция защо д-р Хаус, колкото и да е симпатичен, е нещо зло. Бих могъл да продължа с масмедийните аналогии и да спомена сериала Dexter, който сам по себе си е не по-малък пример за публично легитимиране на социопатията като нещо атрактивно. Не виждам обаче смисъл да го правя. Който има глава, да мисли, както казваше една моя учителка преди доста години.
Учудва ме, не, всъщност по-скоро ме отвращава цялостния тон на коментарите към този пост. Той показва една цялостна нечувствителност към болката на по-слабия, една демонстрирана жестокост като житейска позиция, която би била разбираема, ако това беше групичка пубертети. Каквито в по-голямата си част те видимо не са. Още по-зле обаче ми звучи прагматизмът в обсъждането, че подобна храна би могла да "навреди" на змията, възхищението от змиите като цяло (граничещо с оправдаване на иначе отвратителната постъпка) и очевидните провокации, че да не харесваш змиите е "гейско". Общо взето оставам с усещането, че четенето на коментари към блогове е до голяма степен сравнимо със своеобразно Интернет реалити-шоу. Седиш, преценяваш психическите нагласи на коментиращите и започваш да си изграждаш относително правдива картинка за хората наоколо. Може би не съвсем репрезентативна, и все пак...
Налага се да уточня: не съм котковъд. Въпреки че това не ми пречи да помагам на някои дворски котки с остатъците от храната на масата си, а понякога да им давам дори залъка от устата си, ако виждам, че са наистина гладни. Не съм и сред истеричните защитници на правата на животните, съществуването на каквито права - както забелязвам - някои впрочем настойчиво отричат. Не обсъждам дали съществуват такива права, по-скоро се опитвам да кажа, че е въпрос на лична етика да не причиняваш на по-слабите от теб зло. Може и да изглежда елементарно за някои, но смятам, че правилният подход към хората, нещата наоколо, животните и изобщо всичко е да се опитваме да направим света поне малко по-добър. В консуматорско общество това логично звучи тъпо на мнозина, но нейсе, нека си е за тяхна сметка. В крайна сметка, дори и да не вярваме в кармата, все пак определени постъпки тежат на съвестта, стига да не ползваме силни заглушители на гласа й, разбира се.
Това, което ме изненадва неприятно, е масовата нечувствителност към чуждото страдание - било то човешко или котешко. Започвам да съзнавам, че не съм в състояние да се чувствам комфортно сред такива хора. Иска ми се да вярвам, че това не е представителна извадка, че това в голямата си част са така излюблените в коментарите за Интернет форумите "влечуги" (каква логична асоциация с коментиращите поведението на едно влечуго, дало на друго влечуго да изяде коте! - б.авт.). Кой знае защо обаче имам сериозни съмнения по този въпрос. Личните ми контакти разкриват твърде често същото отношение към другите и света като цяло. А оттук до въпроса "Камо грядеши" май остава само една стъпка...
Ох, хайде стига съм морализаторствал. Просто явно осъзнавам, че очевидно съм възпитаван в един друг дух, и че българските реалии от време на време ми идват малко в повече.
Никога не съм се съмнявал в изобретателността на властите, когато е необходимо някак да се заобиколят изисквания, закони и регулации. Но това изказване на министъра на икономиката и енергетиката просто няма как да не ме накара да се запитам за кого всъщност работи той? 
Съдете сами: народът възликува, че няма да плаща тока по прогнозни сметки. Да, обаче не! ЧЕЗ обявиха, че нямало да бъдат готови от утре да извършват месечно отчитане, а сега министърът предлага ние да си отчитаме електромерите и да съобщаваме показанията им на ЧЕЗ! Бамааму, не знаех, че съм на щат в ЧЕЗ. Кога ще си получа заплатата за работата, която ще свърша за тях?! Защото ако не си отчитам електромера сам, излиза, че ще продължавам да плащам по същата схема като досега!
Майтапът настрана, това е поредното безочие и образцов пример как се заобикалят регулации. Въпросът, който ме тормози обаче, е защо министърът на икономиката ми го заявява в очите, а не плужеците от ЧЕЗ... Кой му плаща заплатата - аз или те?
Понякога разчистването на стари вещи води до неочаквани открития, като тези "20 семейни игри":
Повечето от тях са откровени глупости, но едната е толкова култова, че просто не мога да се въздържа да не препубликувам правилата й тук. И така:Упътване за игра "Политик"
Играта "Политик" е предназначена за деца от училищна възраст и по-големи.
Комплектация -един зар; -четири пионки; -банкноти;
Начало на играта. Преди началото на играта играчите избират "БАНКЕР", който контролира всички финансови операции. Банкерът раздава на всеки играч по 800$ на предизборната кампания.
Всеки играч си избира пионка и я слага на позиция СТАРТ. Играта започва този, който хвърли най-голямото число на зара. Играчът придвижва пионката си в зависимост от числото на зара.
- При попадане върху поле "Телевизионна реклама", "Печатна реклама", "Интервю за преса", "Реклама във вестниците" играчът плаща на банката сума, отбелязана върху полето.
- При попадане върху поле "Изненада" и "Спонсор", играчът получава от банкера сума, отбелязана върху полето.
- При попадане върху поле "Кръгла маса" играчът плаща на банката 100$.
- При попадане върху поле "Среща с избиратели" от своя цвят, играчът получава от банката 200$.
- При попадане върху поле "Среща с избиратели" не от своя цвят, играчът плаща на притежателя 100$.
- При попадане върху поле "Почивен ден" играчът пропуска един ход.
Край на играта. Играчът, който в процеса на играта, остава без пари и не може да плати сметките си излиза от играта. Играта се продължава дотогава, докато всички играчи направят 3 пълни обиколки по полето (т.е. когато играчът стига полето ФИНИШ, премества отново пионката си на СТАРТ). След това играчите преброяват наличните си пари, който притежава най-много пари е победител.
По-просто, логично и разбираемо обяснение на българската политика не съм виждал досега в живота си. В тези няколко реда (особено в последния!) се съдържа квинтесенцията на нашенската демокрация, при това достъпна дори за 10-годишни деца...
Аз от години се надхитрявам с контрольорите на СКГТ, имам нещо като шесто чувство и в повечето случаи ги надушвам, преди да съм се качил. Поради което отношението ми към всякакви идеи и нововъведения за таксуване на пътниците в градския транспорт е дълбоко презрително. Не че транспортът не бива да се плаща, не се и бунтувам срещу мръсотията в рейса, нито срещу блъсканицата или закъсненията. Просто бюджетът ми не позволява да си дупча билетче, особено пък за спирка-две. Сега обаче тъпите к****та от фирмата превозвач - или не по-малко не-острите другари от Столична община (не знам точно кое от двете е вярното, предполагам по-скоро първото) ми дават наготово още една причина, поради която да не стана редовен платец. 
Електронно отчитане с магнитни карти. Супер. Звучи гръмко, грандиозно, абе точно по мащабите на столица с три милиона души население. С един недостатък. Първо, системата продължава и сега да не работи. Причини различни, но резултатите - едни и същи. Второто и по-важно, което ми бърка в здравето в тази система, е начинът, по който се издават картите. Ако не сте си направили труда да следите това инфо, ето нещо, в което любителите на световната конспирация просто ще се влюбят: картата е поименна и се издава при попълване на заявление с личните данни (плюс снимка за преференциалните карти). И господата от СКГТ си записват за бъдеща употреба вашето име, ЕГН, адрес плюс какво ли още не (тези данни ще ги има в цифров вид във всички карти, а при преференциалните - ще са отпечатани и отвън). И при всяко пътуване това инфо се вкарва в компютрите на билетната система!
Сега, внимание, големият въпрос за 100 000 лева: за чий им е на СКГТ да знаят кое ЕГН с кой транспорт се вози? Възможните отговори са точно два:
1. За ничий, те просто са си тъпи;
2. За да следят кой къде се вози, къде се качва, къде слиза, изобщо какви ги върши.
Или аз съм параноик, или здравият разум ми подсказва, че далеч по-вероятно е второто. От което следва още по-логичният въпрос що за организация се интересува от подобни сведения (някакво тихо гласче в главата ми подсказва едно четирибуквено съкращение, започващо с Д и завършващо на С), и защо аджеба да й ги давам наготово. Хайде, докато лична информация се искаше за издаване на транспортни карти с намаление, да го преглътнеш. Все пак някакви екстри искаш да ползваш, трябва и да дадеш нещо насреща. Но в случая какво по-специално получаваш срещу личното си инфо? Същия (гр)адски транспорт, същите очукани рейсове, същите контрольори с маниери на братя Галеви, само че вече и с информация кой си и откъде си, която уж само ченгета имат правото да ти искат, ако си правонарушител. WTF?
Изходът поне за мен е следният: първо, автоматите за билети. Те не са поименни, може и по-скъпо да струват, но поне са анонимни. Ако и за тях измислят някаква гадост (брех, май вече ги надценявам тия, ама кой знае!) за проследяване, май вече идва време за тотален бойкот на електротранспорта. Да живеят маршрутките, а за къси дистанции - може и пеша. А и слава богу, поне в автобусите засега няма подобни "електронни билети" (макар че по едно време обещаваха и там да се появят до нова година). Междувременно в трамвая всичко продължава постарому - с "повишено внимание" и билетче в джоба, готово за перфориране при пръв намек за контрольор.
Като стана дума за това, преди няколко дни вечерта станах свидетел на хайка около ИСУЛ; честно казано, това си приличаше направо на обир на влак в Дивия Запад - десетина контрольори, полицай и спиране на превозното средство до пълна проверка на каквото мърда вътре. "Никой да не слиза! Билети и карти за проверка!" Само пистолети липсваха, а който евентуално се решеше да помръдне от мястото си, биваше подобаващо "респектиран". А ако, пази боже, успее да слезе, се преследваше с темпове, на които би завидял олимпийски шампион по бягане на къси разстояния. Направо да се запита човек защо не ги пратихме тия на олимпиадата, вместо Ивет Лалова. Слава богу, гледах шоуто отвън, иначе нямаше да ми бъде толкова забавно.
И очаквате на такива хора да дам подобни сведения за моята скромна законопослушна персона? Бе вие луди ли сте???
Още мнения по въпроса:
Тери@bglog
В форума на НБУ
Техническа информация за системата
Тези дни открих за себе си съществуването на "При Лаци" на Оборище. Малко помещение в доста неформален дух, с умерено кичозна украса за моя вкус (според някои чиниите като украса са нещо приятно, но на мен ми дойдоха малко твърде по битовому). Аз спомени от стария унгарски ресторант срещу ВИТИЗ нямам, но собственикът е някогашният му управител. Готвят отлично - и което е по-важно, с качествени продукти. Цените се оказаха изненадващо приемливи за етнически ресторант, въпреки че алкохолът се оказа отчайващо скъп. И не особено унгарски - токайското вино не ми вдъхна особено доверие, а паленката беше свършила, така че си останахме на сухо откъм питиета (всичко останало беше българско, което за унгарски ресторант е твърде зле). 
Асортиментът от основни ястия е в голямата си част традиционен за унгарската кухня, филетата са просто чудесни (има дори легендарната "Добра жена"). Обаче салатите се оказаха ама до една български (всъщност лъжа, имаше една с претенции да бъде унгарска - от цвекло, просто ужас). Гулашът е класически, лютоват, но все пак далеч от най-лютите образци, с които ме черпиха преди години. За българския вкус е направен точно както трябва. От десертите искрено препоръчвам шомлой галушки, които са божествено вкусни, и засенчват десертите в много по-претенциозни ресторанти. В общи линии, ако се придържате към названията в менюто, които поне звучат по унгарски, няма шанс да сбъркате (за другото не мога да кажа, защото да пробваш например шкембе чорба, овчарска салата или кебапчета в унгарски ресторант ми звучи като кощунство).
Сервитьорът (или собственикът, де да знам?) обаче се оказа относително досаден и непрекъснато швъкаше наоколо, така че доста ми скъса нервите. Понеже в един момент се заговорих задълго и храната постоя известно време на масата, той, представете си, ми предложи "да ни даде кутия, да си я отнесем вкъщи, ако желаем". Потрес. Хубавото е, че не е претъпкано, а посетителите са основно хора от околните посолства. Музиката е тиха, приятна и със сигурност не пречи на разговора.
В общи линии много приятно място, с отлична кухня. Определено противопоказано на хора, които са на диета или са склонни да броят калориите.
След като съм захванал ресторантската тема, да споделя впечатления от последните месеци, че за това по начало рядко пиша. Напоследък в района царят доста промени. Шейновският "Егур" взе, че изведнъж затвори (ако някой има идея защо, да сподели!), а доста приличният и евтин досега китайски ресторант си смени собствениците и рязко вдигна цените. При далеч по-лошо качество на храната, което гарантира, че ако не променят нещата, скоро ще изгубят и мен като клиент. Жалко, с този ресторант ми бяха свързани доста спомени, включително и от времето, когато беше все още японски (господи, колко отдавна беше това!). За дизайнерската дупка, която от известно време работи на мястото на "Рио", пък просто не ми се говори - претенциозно като дизайн, посредствено като обслужване, високи цени и храна почти с вкуса на полуфабрикат.
Всъщност особено приятно съм изненадан от един ресторант в село Железница, който за първи път от години ме спечели за нещото, наречено "Дроб сарма". Последната, която съм виждал с толкова добър вкус, беше преди години в ресторанта на пл. Славейков, преди там да се намърда Макдоналдс. Естествено, за атмосфера там не можем и да говорим, а от телевизора дъни яко Планета ТВ, но пък си облизваш пръстите.
Публикации
Всички коментари
