Ресторантско

Тези дни открих за себе си съществуването на "При Лаци" на Оборище. Малко помещение в доста неформален дух, с умерено кичозна украса за моя вкус (според някои чиниите като украса са нещо приятно, но на мен ми дойдоха малко твърде по битовому). Аз спомени от стария унгарски ресторант срещу ВИТИЗ нямам, но собственикът е някогашният му управител. Готвят отлично - и което е по-важно, с качествени продукти. Цените се оказаха изненадващо приемливи за етнически ресторант, въпреки че алкохолът се оказа отчайващо скъп. И не особено унгарски - токайското вино не ми вдъхна особено доверие, а паленката беше свършила, така че си останахме на сухо откъм питиета (всичко останало беше българско, което за унгарски ресторант е твърде зле).


Асортиментът от основни ястия е в голямата си част традиционен за унгарската кухня, филетата са просто чудесни (има дори легендарната "Добра жена"). Обаче салатите се оказаха ама до една български (всъщност лъжа, имаше една с претенции да бъде унгарска - от цвекло, просто ужас). Гулашът е класически, лютоват, но все пак далеч от най-лютите образци, с които ме черпиха преди години. За българския вкус е направен точно както трябва. От десертите искрено препоръчвам шомлой галушки, които са божествено вкусни, и засенчват десертите в много по-претенциозни ресторанти. В общи линии, ако се придържате към названията в менюто, които поне звучат по унгарски, няма шанс да сбъркате (за другото не мога да кажа, защото да пробваш например шкембе чорба, овчарска салата или кебапчета в унгарски ресторант ми звучи като кощунство).

Сервитьорът (или собственикът, де да знам?) обаче се оказа относително досаден и непрекъснато швъкаше наоколо, така че доста ми скъса нервите. Понеже в един момент се заговорих задълго и храната постоя известно време на масата, той, представете си, ми предложи "да ни даде кутия, да си я отнесем вкъщи, ако желаем". Потрес. Хубавото е, че не е претъпкано, а посетителите са основно хора от околните посолства. Музиката е тиха, приятна и със сигурност не пречи на разговора.

В общи линии много приятно място, с отлична кухня. Определено противопоказано на хора, които са на диета или са склонни да броят калориите.



След като съм захванал ресторантската тема, да споделя впечатления от последните месеци, че за това по начало рядко пиша. Напоследък в района царят доста промени. Шейновският "Егур" взе, че изведнъж затвори (ако някой има идея защо, да сподели!), а доста приличният и евтин досега китайски ресторант си смени собствениците и рязко вдигна цените. При далеч по-лошо качество на храната, което гарантира, че ако не променят нещата, скоро ще изгубят и мен като клиент. Жалко, с този ресторант ми бяха свързани доста спомени, включително и от времето, когато беше все още японски (господи, колко отдавна беше това!). За дизайнерската дупка, която от известно време работи на мястото на "Рио", пък просто не ми се говори - претенциозно като дизайн, посредствено като обслужване, високи цени и храна почти с вкуса на полуфабрикат.

Всъщност особено приятно съм изненадан от един ресторант в село Железница, който за първи път от години ме спечели за нещото, наречено "Дроб сарма". Последната, която съм виждал с толкова добър вкус, беше преди години в ресторанта на пл. Славейков, преди там да се намърда Макдоналдс. Естествено, за атмосфера там не можем и да говорим, а от телевизора дъни яко Планета ТВ, но пък си облизваш пръстите.