неделя, декември 13, 2009

Сексуални пазарни отношения


Изберете си подходяща, котираща се достатъчно добре маска!
Снощната дискусия в Twitter, преляла се в оргиастично изложение на това "Какво искат жените от мъжете", може да бъде обобщена с няколо прости думи. Всички искат най-доброто на пазара, защото се смятат за най-доброто. Съзнателно свеждам нещата до стоково-пазарни отношения, защото мъжете ставаме обект на оценка по "технически характеристики", все едно сме автомобили и жената си избира какво точно ще кара (и размерът на скоростният лост, каквото и да ви говорят, има значение! :). Смешното е, че нерядко клиентката решава, че колата не й допада, още преди дори да е направила простичък тест-драйв - но хайде да не мрънкаме, още повече, че май според снощното социологическо изследване това бил един от най-противните на жените мъжки недостатъци.

Предполагам, че едва ли има хора, които не знаят, че ако гледаме на половия въпрос като пазар, винаги има повече желаещи да сключат сделка, отколкото реално сключващи сделката. Всеки логично се стреми да сключи сделката при изгодни за самия него условия, в противен случай се въздържа от сделка и изчаква по-добри оферти. Така, въпреки че броят мъже средностатистически е почти равен на броя жени (има някои разминавания, според които се смята, че мъжете са малко повече от 50%, но пък заради по-голямата мъжка смъртност към средна възраст жените се оказват малко повече от половината), проблеми с откриването на "половинката" гадже определено са налице. Митът за "половинката" предполага, че ако всички ние някога сме били андрогини, които после сме се разделили на две половини, то някъде има половинка, която неизбежно ще срещнеш, понякога рано, понякога късно, понякога просто никога. Но, отново статистически погледнато, митът за половинката напоследък категорично се разпада на пух и прах - нещата в обществото просто не работят по този начин.

Доколкото подходът към отношенията мъж-жена напоследък се възприема именно на пазарен принцип, повечето хора често безнадежно, но упорито се стараят да спечелят вниманието на най-елитните и качествени представители на противоположния пол, докато практически всички останали се ползват с ограничено търсене. Най-нагледно тези тенденции личат в микро-социуми и затворени колективи (клас в училище, студентски випуск, персонал в фирма и така нататък). Ако използваме като простичък метод за оценка на хората като продукт на сексуалния пазар класическата социограма, в която респондентите правят оценки един на друг и правят избора си кого предпочитат сред околните в рамките на групата, резултатите мисля, че са предварително ясни.

За недосетливите пояснявам - ако се прави подбор на представители на другия пол (приемаме, че мъжете и жените са поравно), веднага в микрогрупата се открояват "лидери" - такива, които се радват на най-голямо търсене сред участниците, и "лузъри" - тези, които не биват избирани от никого. Най-ценните от гледна точка на социума се оказват тези, които са били с най-висок рейтинг (най-предпочитани от представителите на другия пол). Тези, чийто рейтинг е нисък, имат ниска ценност за социума - поне от гледна точка на сексуален интерес за представителите на противоположния пол. С една дума, повечето хора охотно възприемат като потенциален партньор най-елитните и качествени представители на другия пол, докато останалите не биват разглеждани сериозно като потенциални "половинки". И впрочем дори най-нискорейтинговите представители на групата пак ще предпочитат най-добрите представители на другия пол, игнорирайки останалите.

Стига суха социологическа теория. В прости думи повтарям това, което е общоизвестно: всички мъже ще предпочитат най-добрите жени без значение от личните си качества - и обратното. Критериите за избора, които бяха обект на дискусия тази вечер, могат в различни отношения да се разминават, въпреки че в статистически план те са изненадващо консистентни. Ако това беше реален пазар, очевидно щеше да е, че в случая на сделка себестойността щеше да е от някакво значение. И най-престижните представители на единия пол щяха да изберат най-елитните от другия пол, а по-надолу нещата щяха да спадат с цената на компромиси, според себеоценката на отделните представители на групата. Е, точно това не се случва. Въпреки че creme de la creme на групата се избират едни други, мнозинството също избират най-елитните, но така и не биват избрани от тях. Заради драстично завишената самооценка, която повечето респонденти снощи демонстрираха. Сега чувам вбесени гласове "Кой, аз ли не съм съвършена? Как смееш? Пък и защо да съм съвършена, имам пълното право да изисквам съвършен мъж, дори и да не съм съвършена!"

И именно тук започва да се търкаля лавината, която се опитах да извадя на бял свят снощи. Почти всички са били в такива ситуации и са наясно, че процентът мъже, радващи се на висока "котировка" сред жените, се подчинява на класическата крива на разпределението и е достатъчно скромен. Естествено, принципът важи и в обратна посока, с някои дребни детайли, на които няма да обръщам внимание в момента. Плюсът на такава ситуация е, че това води до здравословна конкуренция и стремеж на хората към самоусъвършенстване, минусът - че става изненадващо лесно да се "котираш", стига да отговаряш на определени критерии. Или да умееш достатъчно добре да симулираш съответствието си на тези критерии (списъкът с точните критерии бе обсъден в снощния Twitter-фест и ще продължава да се развива и занапред). И, естествено, надеждите на повечето хора да се съберат с тези, които най-много им допадат, обикновено си остават само в главите им. Формулировката е доста често срещана: "Fuck you!" "Only in your dreams!".

Няма да ви губя времето с подробното изложение на биологическите корени на този избор, за които не се съмнявам, че са ви известни, но пояснявам за незапознатите - те се коренят в не-моногамната природа на homo sapiens. И, естествено, в биологичния подбор, спомагащ за еволюционното развитие. Тезата за алфа и бета-самците е достатъчно предъвквана, няма особен смисъл да я обсъждаме, но именно тук и произлиза основният препъникамък в съвременните механизми на избор на "половинка" - а именно, че реално моногамията се приема за даденост, но подборът на партньор става по полигамни принципи. Малко по малко обществото става готово да преглътне това хората да имат повече от един сексуален партньор - макар още да забранява, освен в мюсюлманските страни, да имаш повече от един съпруг/съпруга. От гледна точка на хуманизма, етиката и човешките права (на секс, естествено, да не би това да не е човешко право?) моногамията е нормална, но просто не се случва в реалността.

Странно колко много хора формално настояват, че човек трябва "да бъде себе си" в отношенията с другите. Но, за да възникнат тези отношения, човекът същевременно е задължен да не бъде себе си, ако не отговаря на цитираните в спора "критерии", а да разиграва престижна от гледна точка на социума роля. Дори и тя да му е чужда. Казано другояче, да маскира недостатъците си (приемаме, че всички ги имат, нали? или само най-съвършените трябва да имат право на чифтосване полов живот?). Казано другояче, за реализацията на мъжа като сексуален партньор той трябва, в случай, че няма вродени търсените качества - или да отмре като ген, което в еволюционен план вероятно е най-правилното, или да съумее добре да имитира наличието им. На тази основа се крепят безбройните тренинги за pick-up, както и да ги наричат създателите им. На изграждането (основно у мъжете, които са по-склонни да влагат повече усилия в симулация с цел привличане на партньорка) на външните признаци на "статус", на придаването на добра опаковка, която да продаде продукта, който вътре пак си е с недостатъците, но външно се котира добре.

Да, наясно съм, че генерализирам. Наясно съм също така, че голяма част от изредените качества снощи са налице у повечето хора... но и че немалка част от тях успешно могат да бъдат симулирани при желание - за привличане на внимание. Като развяването на перата на пауна, да :) И там именно опираме до етиката, теорията на игрите - и нежеланието на някои хора да разиграват комедии, завършващи що-годе успешно в леглото. Но, уважаеми дами... и тук ще ви запратя към един мой по-ранен текст за зомбитата в съвременното общество, надпреварата, в която поставяте мъжете, ги обрича рано или късно, най-често рано, да попаднат именно в тази роля. Състезанието за реализация и в този аспект за всички освен за най-елитните представители на вида homo sapiens е уморително занятие, въпреки че повечето хора отказват да го признаят на глас.

Е, след дългото и теоретично изложение, отново се връщам към началото и към една теза, която съм защитавал и преди. Да, всяка от вас, скъпи дами, има пълното и абсолютно право да иска такива мъже, които според нея да са "идеални". И можете да разглеждате pie chart-овете, които @ju не се съмнявам, че ще ви осигури в близко бъдеще, за да установите кой тип самци най-много се котират. Не че не е известно отдавна впрочем какво се котира най-добре. Можех да изредя в аванс по-голямата част от списъка, който чух тази вечер, с незначителни изключения (от рода на "вкус за обувки", което безспорно прозвуча странно :) Това, което остава като въпрос, и за което аз явно безуспешно се опитах да надигна глас в дискусията, е съвкупността от характеристики на идеалния екземпляр. Всички вие доста сполучливо изложихте комбинацията от позитиви, на които категорично държите - и списъка с негативи, които не сте готови да изтърпите. Нито една от вас, без изключение! - не посочи списък с негативи, които е готова да приеме... като някаква форма на компромис. Логичният извод от това (естествено, преувеличен, но какво от това?) , е че най-често за вас просто няма приемливи негативи. И ако мъжете не са съвършени, трябва да овладеят добре играта на маски и сръчното вписване в търсените качества.

Логично, като типичен егоцентрик, няма как да не завърша със самия себе си. Добре съзнавам, че не съм съвършен, въпреки че кой знае защо много от читателите ми май са си изградили погрешна представа за мен - като някакъв супер-донжуан, който не може да се отърве от почитателки. Доколкото съм достатъчно интелигентен, за да съзнавам недостатъците си, и достатъчно етичен, за да не играя театър за целите на себеутвърждаването, маскирайки ги по начин, който иначе добре владея - преди време заявих, че независимо че имам достатъчно ясна представа какво се котира на пазара, нямам намерението да го осигурявам под формата на маска, ако не ми е присъщо. Сега за пореден път повтарям тезата си: вие, скъпи дами, не търсите реални мъже - а стереотипни образи, които сте заимствали от масовата култура, които са "престижни". И когато човек има някои реални качества от вашия списък, но не отговаря по останалите "престижни" категории, за вас това е достатъчно, за да теглите чертата. Ваше право. Аз нямам намерението да играя. И ако някога попадна на човек, който е в състояние да ме приеме такъв, какъвто съм, и за него недостатъците ми да бъдат приемливи, без да му разигравам театър на маски, чудесно. Ако не - значи естественият отбор си е свършил добре работата. Аз станах от масата за покер и хвърлих маската преди почти месец. Сега, след като след известно колебание приех за известно време отново ролята на участник в играта, отново и окончателно ставам. Желая ви успех в реализацията на стоково-пазарните полови отношения. Аз в такива не участвам, сори.

12 коментара :

Siera каза...

Ха.. четеш ми мислите.
Тъкмо вчера се карах с едни познати, които имат навика да съдят останалите, които не постъпват спрямо "общоприетите" "общоутвърдени" норми на поведение. Та това, което ме нервира на максимум беше репликата "Той/тя не е за него/нея. Не си подхождат. Той/тя е твърде добър"
Беше ми смешно как се създават критерии, които те издигат нагоре или те смъкват надолу в (както ти ги нарече)"чартовете". И те бяха неспособни да асимилират как момиче "с повече гласове" илиза с момче от "дъното на класацията"
И след като такава връзка се е осъществила (непонятно как за тях), те се опитват всячески да и попречат, тъй като явно приемат за своя мисия (чак сега го осмислям това) да допуснат връзката/съешаването само на индивиди с равен "рейтинг"
Нямаше как да не приема спора лично, тъй като ми се е случвало да излизам с очвек, който бе оценявам като "недостоен" за мен от другите, а и с човек, за когото другите са ме виждали като не достатъчно добра...

Не знам и аз защо го написах тоя коментар, освен да благодаря, че така добре си ми изразил мислите.
Та... Благодаря!

drinchev каза...

Браво, невероятна статия...

Между другото съм склонен да твърдя, че БГ обществото става все по-еднородно в това отношение ( критерий на търсене на партньор ) и малко са хората, които осъзнават ( вероятно успяват да погледнат отгоре ) ситуацията - колко много губят себе си за да спечелят някой друг...

Интересното е, че негативните качества, които жените изтъкват, спират да бъдат считани за такива в момента в който се влюбят. Което, по мои наблюдения, е почти сигурно след първия задоволителен ( приятен за дамата ) сексуален акт. Така, че ( пак по мое мнение ) не е нужно да носим маските постоянно, а само докато се закачи в любовната примка... След това, границата за понасяне се покачва до неузнаваемост ( виждал съм изключително привлекателни момичета, които под влиянието на любовта биват подлагани на ПРОТИВОЗАКОННИ просташки маниери към тях от страна на своите гаджета ).

Благодаря още един път за статията...

Анонимен каза...

Имам един приятел, който казва, че всички сме package deals и честно казано, не му се сърдя след това изказване, защото е прав - всеки носи своите позитиви, негативи и рискове. В този смисъл ако исках да подкрепя теорията ти, щях да припомня, че високият риск носи висока възвръщаемост и обратното - следователно, ако избера човек, който привидно не отговаря на очакванията ми, е възможно да имам най-голяма възвръщаемост на очакванията ми, защото съм рискувала най-много.

Но не искам.

Относно селекцията - извини ме, но нали затова се нарича борба за оцеляване? От чисто биологична гледна точка ти казвам, че искам да знам, че този, на когото поверявам моите гени, моето бъдеще и моето дете, трябва предварително да ме е убедил, че е борбена личност и ще ме подкрепя или още по-грубо - ще може да храни семейството. В този смисъл търси се нещо, което теб ще те накара да изпъкнеш на фона на останалите и всеки си избира своя подход за въпросното изпъкване и перчене, да. Няма нищо неестествено в това. В моите очи неестествено е обратното. Но пък човешката психика е на толкова нива и с толкова коридори, че не бих се наела да описвам това.

Това за моногамията не разбирам какво място има тук, известно е, че биологично тя не е приемлива. Единствените моногамни животни са гълъбите.

Относно игрите - не съм чела въпросния пост, но да - играта е играта, тактика е тактика в кое? - борбата за оцеляване. Защото ти като мъж се бориш именно за това - продължване на твоя ген. Не си мисли, че нещата опират до нещо друго, в каквито и опаковки се мъчим да го облечем.

Относно графиката - въпросната графика е за нормалното разпределение на плътността на вероятностите на Гаус и е известна като камбанка - има така форма и физическият смисъл е, че средните резултати са обезпечени с най-голяма вероятност да се случат. С други думи - ако имаш дадена величина в диапазона 1-100, то при случайно разпределение на стойностите 50+-10 ще се повтарят най-често, докато 1, 2, 3,... и 97, 98, 99, 100 ще имат най-малка обезпеченост, клоняща към нула. Защо ти разказвам това? Ако приемем, че идеалното е равно на 1 или на 100, а "нормалното" е 40-70, да речем, то именно най-обикновените хора биха се радвали на най-голям интерес. Тоест както си го формулирал, ти самичък да оборваш тезата си :)

Относно приемливите недостатъци отново не съм съгласна - казах именно това, че има и недостатъци, които са приемливи и дори чаровни; идеята на цялото изброяване беше да се видят именно онези, които биха ни накарали да оставим даден мъж или дори да не го забележим на първо място. Или поне моят списък.

И сигурно ще те вбеся (ако досега не съм успяла или поне разсмяла), но не търся идеален мъж, не. Търся онзи, с когото моята енергия просто ще съвпадне и двамата заедно ще бъдем способни на повече заедно, отколкото всеки сам по себе си.

PS Имах искреното желание да се подпиша, но не успявам така, както искам.

Елида

Аспарух К. каза...

@Елида: Тоест с отказа да приемеш понятието за package deals, реално потвърждаваш тезата ми, че търсите "сигурната инвестиция", right? И защо приравняваш борбата за оцеляване с борбата за... хм, mating? Да, приемам тезата, че жените се нуждаят от расовия екземпляр, който е борбеният ловец, може да храни семейството и да има вкус за обувки, който от биологична гледна точка не се съмнявам, че е решаващ за предаването на правилен генофонд на поколенията.

За моногамията не си права - връзката е между двойка - двама души, не трима, не петима, не 100. Макар хората като генетични дадености да не са моногамни, от момента, от който се събират в тази двойка, която е социално моногамна по структурата си (иначе изневярата не би била повод за скандали и раздели, нали?), не се налага да се доказват толкова упорито и настойчиво един пред друг. Хората започват да се разхождат по дънки, да се виждат един друг и в по-битов вид, да съ-съществуват в някаква "нормална" реалност, вместо във виртуална, измислена и идеализирана такава - и в нея те не са толкова идеални, нито толкова суетни и перчещи се. Точно там именно излиза въпросът за въпросния package deal - човекът не може да бъде приеман без недостатъците му. Зрелостта проличава именно в изискванията, които се поставят към другия, сори. От снощната извадка видях един, от сила двама зрели представители на женския пол. Останалите още витаете в детинските фантазии и черпите с пълни шепи от масмедийните стереотипи.

За гълъбите като единствени моногамни животни… приемам за простимо незнанието ти, защото компетенцията ти не е точно в биологията - но те определено не са сред образците за моногамност. Има немалко други наистина моногамни видове, включително бозайници - бобрите, видрите, чакалите, вълците, лисиците (изразът foxy lady изведнъж май звучи доста различно, а?), но сега не сме на лекция по биология. Говоря основно за механизмите на социалната моногамия, не за сексуалната или генетичната такава. Безгрижието на маймуните, което им позволява да се чифтосват както им хрумне, е защото при тях няма социум, няма възпиращи ги социални механизми, които да влияят на подбора по същия начин, по който такива съществуват сред хората. Но тези, които гледат телевизия и четат Twilight, постепенно еволюират обратно до нивото на своите далечни прародители, живели на клоните на дърветата - и са склонни да издигат това си сходство с тях до нещо достойно за възхищение :D

Никога не съм отричал, че борбата е за продължаване на гена. Само че... отново и отново казвам - играта не може да трае вечно, няма смисъл. До някакъв момент - да, като форма на привличане на внимание и задържане на интерес. За изпъкването и перченето... извинявай, ти реално ли смяташ, че това перчене е задължително да трае до безкрайност? Представям си съпругата, която със събуждането си всеки ден се завтича към банята, да не би мъжът да я е видял без грим. И мъжът, който ако не е с костюма и вратовръзката, стегнат, контролиран, овладян, винаги доминантен, задължително вписващ се в стереотипа за това "какъв трябва да бъде", изобщо няма да се покаже пред очите й. Никога да не си позволиш да се отпуснеш, да не си спокоен, или слаб в някой момент? Винаги да се бориш да доказваш на другия "колко струваш", винаги да си под напрежение какво ще е впечатлението от постъпките ти? Окей, ако за някои хора това е нормално, толкова по-зле за тях.

Наистина ли смяташ, че има мъже, които охотно биха се захванали цял живот да живеят под напрежение? И да влагат непрекъснато максимума от себе си, за да отговарят на нечии очаквания? Погледни част от женските изисквания от снощи - поне по-разумните. Където жените искат да бъдат приемани такива, каквито са - с недостатъците и странностите им. Или това е право само на жените? А ние винаги трябва да бъдем във върхова форма? Днес видях формулирано изискване, ако цитирам "да ме търпи с всичките ми ненормалности". Супер - смятате ли вие, ти например - че сте в състояние да направите същото за мъжете? Защото нещо ме съмнява.

Аспарух К. каза...

@Елида: За графиката бъркаш епично - въпросната графика е от икономическата теория за търсенето и предлагането - и няма нищо общо с вероятностите и Гаус. Най-общо моделът й, изразен математически, е че високата цена се плаща от малцина, но именно ограниченото търсене при тази свръхвисока цена понижава тази цена до по-приемливи нива - и увеличава търсенето (в нееластична система - изключвам от уравнението предлагането - приемаме, че броят жени е константа). До края на жизнения цикъл на продукта, търсенето расте със спада на цената, сори. На практика накрая настъпва момент, когато вече за търговеца става неизгодно да предлага толкова евтин продукт, който не му носи достатъчна изгода, и той го изтегля от пазара. Графиката на търсенето е огледално отражение на цената - ниско потребление при висока цена, растящо потребление при средна, най-голямо при ниска - и с рязък спад накрая, около края на жизнения цикъл, който не се обхваща от теорията, доколкото тя борави с абсолюти и не отчита този фактор. Аналогията тогава се получава коренно различна, нали? Съжалявам, с математически аргументи може да се докаже всичко, стига да се използват по подходящия начин. Аз обаче говоря за икономическите модели. Защото въпреки че жените не сте стока, и в много отношения не сте дори цвете за мирисане, си позволявате нас да възприемате точно като стока :)

А с тезата за онзи, с когото "твоята енергия просто ще съвпадне", пък ти току-що повтори мита за "половинките". Който ни отвежда отново горе, при моногамията, която ти самата обясни, че е неестествена. Сега пък ти се самоопровергаваш. Би ли изложила енергията, за която говориш, под формата на формули? И ако допълним тезата, как се изчислява тази енергия - в джаули, или във ватове? Или в калории? Да не говорим, че ако подходим стриктно научно, нали ти е известна дефиницията за "енергия" в физиката - не способност за консуматорско потребление, а способност за извършване на работа? Колко порочно разсъждение, а? Да вложиш енергията в работа - за да се изгради връзка. В физиката енергията е сила, приложена върху обект, умножена по разстоянието :) Което наистина е добра метафора за половите отношения - дръжте мъжа на разстояние и прилагайте върху него сила, и ще се получи енергия, right? Приложи повече сила - и енергията в един момент ще се окаже равна на твоята. И ще съвпадне, не е ли така?

Сори, обосновката на теорията ти издиша. Подходът ви е на потребители, търсещи продукт, който купувате наготово - и не сте готови да вложите усилие и енергия в усъвършенстването му. Вие сте най-лошият тип купувачи, които не дават обратна връзка за качеството на продукта, така че с нищо не спомагате за това той да се превърне в това, което бихте желали. Ако направим аналогията, вие избирате мъжете като обувки - тази ми харесва, но не ми става; тази ми става, но не ми харесва; тази и ми става, и ми харесва, но пък в нея едикой си детайл не ми допада. Пфу, колко скапан магазин, нищо в него не ми пасва! Вие няма да се захванете да прекроявате обувката, за да ви пасне. Не, вие ще искате завършен продукт, наготово, без усилия. И по възможност, без заплащане - защото се приемате за самоценни и вашите изисквания трябва да се изпълняват безусловно, по право. Вие не приемате принципа на достойната размяна, и се смятате за практически незаменими. И идеята да вложите усилие, за да получите резултат, ви се вижда абсурдна. Обяснявах го вчера, повтарям го и сега. Още повече че за разлика от обувките, мъжете не са константа, нито завършен продукт. При желание жената може да моделира мъжа по свой вкус, ако той й позволява. Препращам те към притчата на Ели Бар-Ялом за превода. Някои мъже искат да водят разговор, да се научат да разбират Жената. Ако тя самата не иска да постигне разбиране, това вече не е проблем на мъжа.

Кръстю каза...

Чудесна физико-математическа обусновка.След 33години брак, почти само тя ми стана ясна...Можеше да споменеш и нещо за ентропията и принципа на Болцман и с това окончателно да разкараш и малкото госпожици, които вероятно са склонни донякъде да се съгласят с теб. :)))

Таня Джекова каза...

Направо на място си го казал - всеки смята, че заслужава най-доброто, защото самият той/самата тя са най-добрите. И именно затова другите трябва да им търпят простотиите - защото въпросните личности са принцове и принцеси, които от своя страна не могат да търпят простотиите на другите.

Ето това самочувствие според мен пречи на хората да създадат качествени връзки. Винаги другият е виновен за всичко. Ако правим нещо, излиза, че все го правим за другите, а не за себе си и все чакаме благодарности и поклони. Все имаме очаквания. Все създаваме в главите си образи и разминаването с действителността ни носи разочарования. Ние все повече започнахме да живеем виртуално - къде в Интернет, къде само в собствените си глави.

Затова и не се чувстваме щастливи. Защото реалността ни убягва. Хората сме несъвършени. И когато двама души, разбирайки много ясно, се съберат да живеят заедно въпреки това, и заедно работят по изглаждането на несъвършенствата си - ето в това е красотата. Тогава имаш чувството, че си се мултиплицирал и всичките твои аз-ове живеят в хармонията, към която цял живот си се стремил.

Сега като си мисля върху тези неща, излиза, че трябва да съм благодарна на хората, които са ме наранявали през живота ми - защото те са ме приземявали и заради тях съм се опитвала да се погледна отстрани и да си дам ясна сметка за това, коя съм аз и на какво приличам. Имамсамочувствието да заявя, че познавам не само положителните си страни, но и отрицателните. И че това винаги ми е помагало.

Да ласкаеш някого, означава да му причиняваш вреда. А хората, които се нуждаят от ласкателства и похвали - горките те...

Относно класацията искам да добавя, че критериите все пак са различни. Добро за едни, не е непременно добро за всички.

Има един лаф, който ми се струва много подходящ в случая:

"- Притесняваш ли се от красиви мъже?"
"- Само докато си отворят устата..."

В крайна сметка мъжете и жените сме физиологически различни. Като говорим за секс трябва да имаме наум, че мъжете обичат да правят секс, за да се разтоварят от напрежението, а жените - за да ни се прави секс, трябва да сме отпочинали, спокойни и чак тогава. И ако двамата не проявяват разбиране към това несъответствие и не се правят компромиси, тогава става противно.

Днес нещо ми се пишеше, ама не се сещах какво да драсна в собствения си блог, та затова излях графоманските си пориви тук - извинявай :-)

Кръстю каза...

Впрочем, днес и аз нямам работа и не е лошо да поизпъкна малко ,сега ми мина през ума , че коментарът ми вероятно ще бъде приет като спам, въпреки, че според мен трябва да е нещо духовито и да води до смях...поне през зъби.
---------------
Иначе ...струва ми се ,че двамата трябва да се помъчат да не се зяпат непрекъснато един друг ,а да се помъчат да погледнат заедно и по възможност - едновременно в една точка, цел, идея... зависи от тях.
Пълно щастие поне на този свят - няма...
Като прибавим и това, че българинът се страхува най-много от две неща : да не настине и да не се мине и като вземем в предвид закона на Мърфи, че почти винаги това, от което се страхуваме ни се случва, то е обяснимо защо все сме прекарани и пръснали сума пари за противогрипни ваксини :))

Събина каза...

Ше ви купя на всички хапчета против Логорея! Заклевам се, това горе няма изчитане! Мернах само някакви гълъби и лисици и се отказах!

Анонимен каза...

Нарочно се опитах да опростя толкова нещата, за да стане ясно, че не, не е толкова просто. Търся сигурна инвестиция, да. Започвам да си мисля, че цялото вайкане тука е именно заради "mating"-a, а не заради изграждане на взаимоотношенията и ти кое точно търсиш в една жена?
Относно моногамията - ти сам го казваш, ако беше възможна, защо тогава не се постига? Прави разлика между желанието да притежаваш и желанието да си седиш кротко. По никакъв начин не отричам моногамията, казам само, че е доста трудно постижима за повечето хора, особено предвид качеството им днес.
За гълъбите може и да бъркам, не претендирам да съм последна инстанция ;) но отново намесваш "чифтосването", така че не мога отново да не попитам - ти точно какво търсиш?
Разбира се, че перченето не може да бъде цял живот, но съгласи се, че ако в първите два дни си свалил платната, не си особено интригуваща гледка. Още нещо, което мислех и по-горе - да, незряла съм и не твърдя, че съм зряла, но честно казано го приемам като нещо нормално и не желая на сегашните ми години да бъда определяна като "свръхзряла". Правя грешки, мечтая и се заблуждавам. Вика му се младост и се наслаждавам. Има мъже, които успяват да бъдат силната страна, виждам го и ги държа близо до себе си, защото знам, че са рядкост. Никъде не съм употребила постоянно или завинаги, повтарям се, но - човек, който е сломен, не ми е интересен, съжалявам. Искам да знам, че има борбеност в тебе и че двамата виждаме света по близък начин, иначе защо изобщо да се захващаме да градим нещо (говоря в интимен план, взаимоотношенията с приятели са друго нещо)?
Ти наистна ли смяташ, че мъжете нямат недостатъци и ние вас не ви търпим? Досега никъде не съм нарушила лошия тон и не съм казала нищо лошо за мъжете, а не е като да нямате и вие бая трески, така че защо 1)не ни просто дадеш малко време да мечтаем; 2)не приемеш, че списъците са илюзорни и често самите ние не постъпваме спрямо тях и 3)не го приемай на лична основа.
Много добре сме се разбрали с графиката, макар че са различни - на най-добър пласмент се предлага именно средният продукт, а не този, който е уникален. Казано с други думи - ако си средностатистически като показатели (качества *cough*), то ти имаш най-голям шанс да бъдеш "одобрен" и "закупен" от отсрещния пол - отречи, че блондинките са най-котирани. Например.
Взаимоотношенията се изграждат. Не може да очакваш, че просто в един момент ще се събудиш и ще имаш човек, с когото си достигнал интимност, разбиране и подкрепа. Е, може, но вероятно ще имаш и главоболие и не е ясно какво ще мислиш следобяд ;) Отношенията така, както аз ги виждам, са процес на постепенно опознаване и приемане на отсрещния. Останалото е да ми грабнеш вниманието, пак казвам - ти ТРЯБВА да изпъкнеш от тълпата, защото уникалното се търси, но пък се избира средностатистическото. Парадокс, да.
Аз не желая да те променям. Искам да бъдеш такъв, какъвто си. И кой не се възприема като уникален сам за себе си? Remember you're unique. Just like everybody else. Това за практически незаменимата ме разсмя - не, не се имам за такава, затова ми е лесно да си тръгна от всяка ситуация и място; знам, че ще си намери друга ;) И пак не се разбираме тук - ще вложа усилие, ако си ме убедил по някакъв начин, че си струва да вложа усилие. Важи и обратното, преди да си скочил веднага защо точно ти трябва да правиш нещо, а аз да стоя наготово. Хората трябва да могат да се грабват един друг, не да бъдат заедно, защото нямат нищо по-добро под ръка. Не искам да те променям, защото аз съм такава, каквато съм. Затова ако ти ще ме променяш мене, гледай да не те усетя много рано, че го правиш ;) Не съм казала нищо лошо с този списък, нито чувствам, че имам да се оправдавам пред някого или да го защитавам. Беше просто една игра, не знам защо я приемаш толкова навътре. Човешките взаимоотношения не се подчиняват наистина на списъци, закони и графики и в това е именно магията им. Относно това за енергията - виждал ли си как понякога две деца се поглеждат и веднага започват да играят, а бутат друго и не го харесват? Е, това е същото.

Елида

Анонимен каза...

И последно - не се дразни, че хората изобщо имат изисквания; вярвам, че човешката натура е тази, която постоянно се развива и търси нови висини за покоряване. Ако нямаш премеждия пред себе си, никога не би знаел дали можеш да скочиш. Ако наистина искаш да намериш пътя към някого, ще го намериш, въпреки списъка му ;)

Елида

Анонимен каза...

Хм, прочетох поста, не съм чела коментарите и е възможно да се повторя, но има 2 неща, на които искам да обърна внимание:

1.Аз съм категорично против "половинките", които трябва да се съберат в едно. Мисля, че такава теория е обидна за един изграден, уникален сам по себе си индивид, за какъвто се смята всеки от нас.
2.Публикацията не обръща внимание на субективността на на пръв поглед еднаквите критерии, а именно там е търсеното от автора "трябва да получиш равно по стойност на това, което можеш да дадеш" (пример - ако аз търся умен и чаровен мъж, това не означава общопризнато умен и общопризнато чаровен, а умен и чаровен според самата мен..)

В крайна сметка вярвам, че човешките отношения не са толкова сексуално-пазарни, колкото си ги описал и любовта в чистата й форма съществува!

SheLLia

Публикуване на коментар