неделя, декември 20, 2009

"Аватар"


Ще те науча да си опъваш лъка...
Още малко за "Аватар", вече по-безпристрастно. За рецензия със сигурност не може да мине, така че колегите от Framespotting да ме извиняват, но си го пускам при мен :)

Сюжетът на "Аватар" е черпен с пълни шепи от “Светът се нарича дъбрава” на Урсула Ле Гуин, комиксите Timespirits на Marvel, "Танцуващият с вълци" на Кевин Костнър и класическата история за Покахонтас. Плюс яко е черпено и оттук.

За сюжета млъквам - да го преразказвам няма смисъл, от трейлърите така или иначе беше ясно за какво е филмът и как ще завърши. Друго ще ви кажа – има филми, които задължително трябва да се гледат – като културно явление.

Например “Пристигането на влака” на братя Люмиер е било задължително за времето си – защото е показвало какво въобще е това – “влакът идва директно към нас! omfg, докъде е стигнала технологията!”, или първия цветен филм през 30-те години, който също си е заслужавал гледането, въпреки спорните си художествени качества.

Макар че аналогията не е съвсем коректна, “Междузвездни войни” беше основа за цяло едно поколение и беше задължителен за гледане, защото представлява цял попкултурен пласт, който иначе минава край вас неразбираем. Или “Властелинът на пръстените” – филм, който стана дефиниция за фентъзи-киното въобще (преди него почти нямаше читаво снимано фентъзи – само обилие от трашове, Конан, плюс разни детски приказки).

Та... Аватар е необходимо да се изгледа - дори ако на вас, както на мен, не са ви първа любов преливащите от CGI 170-минутни клипове или синекожите цветнокожите коткохора. И, разбира се, трябва да се гледа в 3D версията – в 2D филмът няма как да ви хареса, ще си задействате мозъка и ще започнете да мислите за всякакви разни неща :)

За препоръчване е да го гледате в зала с колкото може по-голям екран, за да се размажете от мащабите. И това е първият като че ли филм по мой спомен, по време на който никой от залата (а тя се пръскаше по шевовете) нито веднъж за времето на целия филм не коментира ставащото. И никой не хвана да звъни по телефона, или да шепне нещо по ъглите. Щом хората видяха това 3D великолепие, на мига замлъкнаха и седяха, без да се отлепят от екрана, целите 3 часа. И колкото и да не ми допадат констатациите на това - този факт говори нещо. Основно за нивото на публиката, но това е друг въпрос :)

Като малка любезност към режисьора – според мен от старата генерация от типа на Спилбърг, Земекис и прочие, май само Камерън все още умее да снима най-банални истории така, че зрителят да проима желанието да ги гледа още веднъж. И още веднъж. И още веднъж... (аз в случая съм изключение, на мен и веднъж ми стига - втори път не, благодаря :)


P.S. Не четете, спойлър! Абе откъде тръгна тази мода във всеки филм да я трепят Мишел Родригес? То не беше Lost, Resident Evil, BloodRayne, сега и в “Аватар”. Ай сиктир, бе!

8 коментара :

Владо каза...

Не четете, спойлер! И Сигърн Уивър се кефи да умира в сай-фай екшъни :).

Събина каза...

С Урсула Ле Гуин ме спечели, ще го гледам.

И не е Покахонтас, а Малинче.

Анонимен каза...

Биолуминисцентните жевотни са взаимствани от филма Alien Planet. Той е научнофантастичен документален филм, в който хората изпращат на въображаема планета два фотосинтезиращи, летящи робота, които са снабдени с всякакви камери и устройства за запис. Те имат и изкуствен интелект равнявящ се на този на пет годишно дете. На планетата жевеят най-различни същества, които нощно време светят. Двете сонди-роботи са следени през цялото време от местното "разумно" население, което няма нищо общо с хуманоиди и се придвижва по естествен начин във въздуха. Роботите са настроени да прожектират кадри от земята и от човешката цивилизация, които остават неразбираеми за жителите на планетата и те ги възприемат враждебно. Филмът завършва с кадър, заснет от едната, вече помляна от местното население сонда-робот, която в последните си минути електрически живот заснема гибелта на другата сонда.

Анонимен каза...

И малко от "Шогун" и много от романа "Неукротимата планета" на Хари Харисън...
/за Сабина:Покахонтас!сюжетът с Малинче е друг!/

Събина каза...

Клишета, Паро. Мишел и Сигърни са най-големите две, колкото и да бяха готини. :)

Bla каза...

Мишел е дразнещо клише по принцип, но в тоя филм не дразни, а Сигорни е жанрова легенда, така че шшшт.

Анонимен каза...

мноо е як и смислово и сюжетно и реализационно. а мишел е сладурана,сигорни е класика-поклон

Филми каза...

Филма си остава първата 3Д класика няма да забравя като прелитаха с хеликоптера над езерото и мислех че ще падна .......поредния добър филм от много филми на Камерън

Публикуване на коментар