"Аватар"

Още малко за "Аватар", вече по-безпристрастно. За рецензия със сигурност не може да мине, така че колегите от Framespotting да ме извиняват, но си го пускам при мен :)

Сюжетът на "Аватар" е черпен с пълни шепи от “Светът се нарича дъбрава” на Урсула Ле Гуин, комиксите Timespirits на Marvel, "Танцуващият с вълци" на Кевин Костнър и класическата история за Покахонтас. Плюс яко е черпено и оттук.

За сюжета млъквам - да го преразказвам няма смисъл, от трейлърите така или иначе беше ясно за какво е филмът и как ще завърши. Друго ще ви кажа – има филми, които задължително трябва да се гледат – като културно явление.

Например “Пристигането на влака” на братя Люмиер е било задължително за времето си – защото е показвало какво въобще е това – “влакът идва директно към нас! omfg, докъде е стигнала технологията!”, или първия цветен филм през 30-те години, който също си е заслужавал гледането, въпреки спорните си художествени качества.

Макар че аналогията не е съвсем коректна, “Междузвездни войни” беше основа за цяло едно поколение и беше задължителен за гледане, защото представлява цял попкултурен пласт, който иначе минава край вас неразбираем. Или “Властелинът на пръстените” – филм, който стана дефиниция за фентъзи-киното въобще (преди него почти нямаше читаво снимано фентъзи – само обилие от трашове, Конан, плюс разни детски приказки).

Та... Аватар е необходимо да се изгледа - дори ако на вас, както на мен, не са ви първа любов преливащите от CGI 170-минутни клипове или синекожите цветнокожите коткохора. И, разбира се, трябва да се гледа в 3D версията – в 2D филмът няма как да ви хареса, ще си задействате мозъка и ще започнете да мислите за всякакви разни неща :)

За препоръчване е да го гледате в зала с колкото може по-голям екран, за да се размажете от мащабите. И това е първият като че ли филм по мой спомен, по време на който никой от залата (а тя се пръскаше по шевовете) нито веднъж за времето на целия филм не коментира ставащото. И никой не хвана да звъни по телефона, или да шепне нещо по ъглите. Щом хората видяха това 3D великолепие, на мига замлъкнаха и седяха, без да се отлепят от екрана, целите 3 часа. И колкото и да не ми допадат констатациите на това - този факт говори нещо. Основно за нивото на публиката, но това е друг въпрос :)

Като малка любезност към режисьора – според мен от старата генерация от типа на Спилбърг, Земекис и прочие, май само Камерън все още умее да снима най-банални истории така, че зрителят да проима желанието да ги гледа още веднъж. И още веднъж. И още веднъж... (аз в случая съм изключение, на мен и веднъж ми стига - втори път не, благодаря :)

P.S. Не четете, спойлър! Абе откъде тръгна тази мода във всеки филм да я трепят Мишел Родригес? То не беше Lost, Resident Evil, BloodRayne, сега и в “Аватар”. Ай сиктир, бе!