неделя, декември 27, 2009

Правото да бъдеш глупав



"Денят смени нощта, която бе направила от двамата абсолютни глупаци."
Р.Шекли

Дъжд.
Да, вали дъжд. Преди Нова година, да. Това на нищо не прилича, и дъждът добре знае това. Но абсолютно не му дреме.
В къщата насреща на един прозорец е провесена храна в полиетиленово пакетче. И един котарак се опитва да стигне до нея, провесвайки се от отвореното прозорче, като смок от дърво. Стопанката му го издърпва от прозореца, пътьом разказвайки му родословното му дърво. А дъждът си продължава.
Гледам през прозореца и си мисля, че е тъпо - дъжд в края на декември. Защото това никак не се връзва с този чудесен свят, който показват по телевизията, за който пишат вестниците и списанията, крещят билбордовете и витрините на магазините.

Този чудесен свят... искам да бъда там. Там има големи снежни преспи, по които се разхождат Дядомразовци и Сантаклаусовци. Там розовобузи деца по цяла година се държат добре, за да получат подарък. И се радват на този подарък, мътните го взели. Там мъжете не размишляват дълго и мъчително как да ощастливят дамите на сърцето си, а с бърза стъпка се насочват към бижутерския магазин, за да изберат по-скъп пръстен. Там прекрасни жени с вечерни прически и в добре изгладени престилки подскачат около печката, приготвяйки празничната вечеря. И пият шампанско и си желаят един на друг щастие. Те са съвършени. Те са прекрасни. Те никога не правят глупости. И затова никога няма да стана като тях. Никога.

Защото да правиш глупости е толкова човешко. Според мен Адам и Ева са били изхвърлени от рая не за първородния грях, каквото и там да разправят разните духовници, а именно за глупостта им. Да вървят на майната си тези идиоти, увързали се с листа, подскачащи из храстите, кършещи клоните и плашещи ангелите. Да вървят по-надалеч, за да не оскверняват с присъствието си рая. Оттогава досега човечеството не е спирало да върши глупости - и броят им няма да спре да се множи.

Извършвайки глупост, всеки в дълбините на душата си разбира какво точно прави. Не разбира само защо. Но все пак точно тази конкретна глупост ще я извърши. Ще се роди, ще донесе вкъщи въшливо кученце, ще набие съученик, ще зареже университета или ще се ожени за съседката с три деца, а в един прекрасен ден ще си въобрази, че е каратист, трошащ с глава тухли - и ще умре от сътресение на мозъка, макар че, между нас казано, откъде там да се вземе мозък... Няма отговор.
Докато главният герой прави глупости, зад сцената пее хор. В древногръцки хитони.
- Осъзнай се! - зове хорът на различни гласове и протяга на глупавия герой ръце и маслинови клонки. - Не прави това! Това е тъпо! Ще съжаляваш!
О да, той със сигурност ще съжалява. Но ако хорът си мисли, че съжалението ще предпази героя от нова глупост, то бърка жестоко.

В ролята на същия този лишен от разум герой всеки от нас се изявява забележително редовно. Някой обаче поне веднъж да му е дошъл акълът? Да бе. За сметка на което си имаме стабилни песнопения на хора.
А и как да бъде другояче. На всички дават за пример отличниците и добрите момичета. Някой някога да е виждал тези митични персонажи на живо? Аз поне - нито веднъж. Макар да слушам редовно за съвършените хора. Всички те не само че са идеални, но и знаят как трябва да се живее. Те са многоръки, многокраки и всезнаещи. И съчетават в едно тяло толкова противоположни функции като Успешния делови човек и Отличния любовник. Плюс още други съставки - Мачото, Романтика - които не ми стига фантазията, за да проумея как такъв екземпляр живее в реални условия.
Гледайки тези образи, остро чувствам своето несъвършенство. Четейки за тях, разбирам, че съм несръчен и неумел. Даже не съм в състояние да направя смислена равносметка на отминалата година. Нещо е имало, някъде, някак, но в крайна сметка цялата мозайка се разпада на съставни елементи и се разсипва като разноцветна купчина на пода. Да я събирам е идиотско. По-лесно е да я оставя така, както си е. И да остане това, което е. И да оставя всичко, както си е.

Тогава може би има някаква малка надежда от всичко това да излезе някакъв смисъл.
А безсмислието да си остане там някъде.

2 коментара :

Събина каза...

Я, глътка поситивизъм! :)))
Рили найс. Мерси и на теб!

Публикуване на коментар