събота, декември 19, 2009

Резултатите от експеримента

Съвместната представа за изгарянето...Photo © andreisky

Настъпва моментът за полу-статистически анализ на резултатите от експеримента, който си направих снощи. Пипкането с таблицата ми изгълта малко време, за пай-чартовете ще почакате още повече :) Но преди сухата статистика - малко думички и от мен. И, естествено, моята версия на подредбата на персонажите по вина.

От самото начало започвам с уговорката, че няма "правилен" и "неправилен" отговор. (В случай че е имало наивни, които са очаквали, че на подобен казус може да има еднозначен отговор).

Моят личен рейтинг е следният (обяснявам го накратко, поне това заслужавате за участието в експеримента): на първо място без съмнение е Убиецът - просто заради факта на извършване на убийството (ултимативна вина). След това идва Жената, защото животът си е неин и сама е решила как да постъпи - решението е било изцяло нейно. След това идват тримата други мъже - всеки от които носи различна отговорност за въпросната Мария - Любовникът, Лодкарят и Съпругът. Любовникът го слагам малко пред Лодкаря, защото безусловно той носи по-голяма отговорност за жената, когато и двамата знаят за Убиеца. Съпругът е накрая, въпреки че теоретично би трябвало да е най-отговорен за Мария в житейски план - даже повече от Любовника, но пък той не знае за Убиеца.

Сега малко общи бележки по цялостната картина, доколкото обещах да не правя индивидуални психопортрети - оставям ви сами да си ги направите, не е чак толкова трудно :)

Най-любопитните и стряскащи отговори са, когато хората поставят на първо място Съпруга или на последно - Убиеца. Това са крайни случаи - първото изглежда като символично отхвърляне на вината за съсипани отношения. Защото ако във всички семейни проблеми бъде винен другият, човек абсолютно отхвърля собствената си вина - вероятно защото е твърде голяма и болезнена. Подобно тълкуване говори, макар и не категорично, за отношението на този човек към семейното му положение - в момента или в перспектива.

Поставянето на убиеца на последно място пък е почти перфектен Стокхолмски синдром. Абсолютна несъпротива. Губи ми се психологическият термин, разцепване ли беше? Отрицание. Идентификация с агресора. Нещо такова. Когато напорът на импулса е толкова силен, че човек не удържа на него и се отървава от него по противоестествен начин, отричайки самия факт на съществуването му или превръщайки го в неговата противоположност. Което е по-болезнен случай от отхвърлянето.

Интересно е, когато на първо място попада второстепенният герой - Лодкарят. Този, който има най-малък интерес от ставащото. Тук тълкуванията могат да са много, но общо взето аз го разбирам като това човекът да има затруднения с ефективното справяне с личната агресия. С омразата и яда към други. Това е като типичната реакция, когато си изливаш например полученото от шефа унижение върху кучето/котката. Не мога да го определя точно с термини, но така ми изглежда.

Общо взето, колкото по-нагоре в класирането на виновните попада самата Мария, толкова по-вероятно е човекът да има напрегнати отношения със собственото си чувство за вина. Най-здравият подход според мен е жената да се окаже в средата, или малко над нея. Да де, знам, сега се опитвам да замажа, че имам проблем с чувството за вина, не отричам, кой ви каза, че аз съм пример? Няма психично здрави, има само недобре изследвани :)

От друга страна, поставянето на Мария на първо място е вид морално съждение - опит да бъде свързано случилото се с това, че тя е "постъпила нередно", като е изневерявала на мъжа си. Тези, които категорично я поставят на първото място, като че ли свързват в едно цяло отговорността за изневярата и отговорността за смъртта. Нещо като символично отмъщение: "Мри, гадино!". Тук вече малко пресолявам супата, но ще кажа, че е вероятно хора, разсъждаващи в тези категории, да смятат, че всякакви неприятности са наказание за предишни постъпки.

Като за упражнение по морал, нямаше как да не се допитам и до квалифициран юрист, отговорът му впрочем се покрива с моя. Ето го, с кратки юридически пояснения :)
1. Убиецът - с него е напълно ясно. Чл.125 НК.
2. Мария. Отговаря за живота си напълно. Ако е достигнала до възраст, за да сключи брак (пълнолетна и напълно дееспособна), трябва да осъзнава, че жена, размотаваща се по нощите на пичка си лелина, незнайно къде, без охрана, потенциално е жертва на изнасилване и/или убийство. Т.е. в действието й - например излизане на моста, където вече знае, че се намира убиецът, се установява вина по отношение на нея самата под формата на непредпазливост (чл.11, ал.3 НК), а поведението й може да бъде определено като лекомислено (престъплението се смята за извършено поради лекомислие, ако лицето е предвидило възможността за настъпване на общественоопасни последствия от действието/бездействието си, но без достатъчно основание самонадеянно е разчитало на предотвратяването на тези последствия).
3. Любовникът. Той е бил в итнимни взаимоотношения с потърпевшата. Тя се е обърнала към него за помощ, но той е отказал. Теоретично би могло да му се лепне обвинение за неоказване на помощ по чл.343 НК. При добър адвокат ще бъде оправдан. Доколкото Мария не е била непълнолетна, недееспособна, слаба физически, болна и, колкото и странно да звучи, безпомощна, в конкретния момент, в който тя се е обърнала за помощ към любовника, животът й не е бил изложен на непосредствена заплаха. Да, той естествено е абсолютен задник и мръсник, но за това не се лежи в затвора.
4. Лодкарят. Същата история като с любовника. Почти пълно съвпадение. Попада на четвърто място само защото условно е по-малък мръсник. Доколкото с въпросната Мария не е спал - и е бил на работното си място, изпълнявайки служебните си задължения.
5. Съпругът. Е, той от правна гледна точка е практически перфектно чист. Няма за какво да му се заядеш. Разговорите как той трябва да отговаря за жена си са атавизъм. Мъжът е отговарял за жена си там и тогава, когато при смъртта на мъжа всичките му жени и слуги са ги изгаряли заедно с него. Още в римското право вече няма такива безобразия. А институцията на брака по нашите географски ширини напълно и изцяло е базирана на римското право.
Естествено, това е разсъждение на правист - от гледна точка на наказателния кодекс и прочие. А ако подхождаме от гледна точка на етика и морал... там може доста други неща да се кажат, разбира се :)
Сега и самите статистики:
   
Име12345
анонимен*Мариялюбовникътлодкарятубиецътсъпругът
cxубиецътМариялюбовникътлодкарятсъпругът
ЗлатиналюбовникътМариялодкарятсъпругътубиецът
morrtубиецътсъпругътМариялюбовникътлодкарят
drinchevубиецътлюбовникътлодкарятМариясъпругът
fenубиецътлюбовникътлодкарятМариясъпругът
КръстюлюбовникътлодкарятубиецътМариясъпругът
keleshaубиецътМариялодкарятлюбовниксъпругът
Руми66съпругътлюбовникътМариялодкарятубиецът
СъбинаубиецътлюбовникътлодкарятМариясъпругът
HuKokauHМариялодкарятлюбовникътсъпругътубиецът
rainmakertomМариясъпругътлюбовникътубиецътлодкарят
CleoубиецътлюбовникътлодкарятМариясъпругът
venimus777убиецътМариясъпругътлюбовниклодкарят
ЛиталюбовникътлодкарятубиецътМариясъпругът
sky_menderМариялюбовникътсъпругътлодкарятубиецът
nixonixoМариялюбовникътсъпругътлодкарятубиецът
NoraNaydenovaМариясъпругътлюбовникътубиецътлодкарят
Майк РамлюбовникътлодкарятМариясъпругътубиецът
ankabankaлюбовникътлодкарятубиецътМариясъпругът
HuKлодкарятсъпругътМариялюбовникътубиецът
Людмил АрсовубиецътлюбовникътлодкарятМариясъпругът
LoshiaМариялюбовникътлодкарятубиецътсъпругът
SSCМариялодкарятлюбовникътсъпругътубиецът
Иво ИвановубиецътМариялюбовникътлодкарятсъпругът
AnitoубиецътлодкарятлюбовникътМариясъпругът
SheLLiaубиецътлодкарятлюбовникътсъпругътМария
vankovaМариясъпругътлюбовникътубиецътлодкарят
анонименубиецътлодкарятлюбовникътМариясъпругът
pippilotamentolkaубиецътлюбовникътМариясъпругътлодкарят
ЕлидалюбовникътМариясъпругътлодкарятубиецът
gaijingirllубиецътлюбовникътлодкарятсъпругътМария
AriaлюбовникътМарияубиецътлодкарятсъпругът
Кирил ВладимировМарияубиецътлюбовникътлодкарятсъпругът
анонименубиецътлюбовникътлодкарятМариясъпругът
gegibeлюбовникътлодкарятсъпругътМарияубиецът
Ники РусиновскиубиецътлюбовникътлодкарятМариясъпругът
НикиубиецътМариялюбовникътлодкарятсъпругът
    
Обща извадка12345
Убиецът1814510
Мария1085132
Любовникът8141220
Лодкарят1101296
Съпругът155720
    
Мъже12345
Убиецът101135
Мария75350
Любовникът27720
Лодкарят14753
Съпругът032312
    
Жени12345
Убиецът60325
Мария33262
Любовникът66400
Лодкарят05443
Съпругът12346

20 коментара :

Аспарух К. каза...

В сортирането по пол не включих анонимните, по простата причина, че нямам дори и смътна представа къде попадат. Първият анонимен със звездичката му знам пола, но той пожела да не бъде упоменаван с името си. Включен е обаче в бройката по пол :)

Така, готов съм за въпроси. И за индивидуални диагнози, стига да не се публикуват в блога - защото все пак това са лични характеристики на човека и не е много добре да излизат при търсене в Google :) ЗЗЛД, right?

cx каза...

интересно, твоето класиране е като моето (аз обаче нямам проблем с чувството за вина), както и на още двама души :D

като гледам таблицата и ми става лошо от толкова много пълни членове. иначе статистиката е класическа: за жените Любовникът и Съпругът са малко по-виновни, докато самата Мария - малко по-невинна.

браво за труда :)

Аспарух К. каза...

@cx: аз бях смятал и проценти. Ама като пропуснах два от отговорите в първоначалните изчисления, накрая ме домързя отново да преизчислявам всичко. Може би по-нататък, макар че не гарантирам.

За пълните членове - ами нали точно пълният член е извършител на действието? Пък тук сме се събрали все пак да обсъждаме действия, бездействия, понятия за морал и прочие... Пък и отбележи, че всички герои освен Мария са мъже. А мъж с непълен член, съгласи се, особено в такава ситуация не звучи добре ;)

Кръстю каза...

Напълно логично от правна гледна точка.
----------------------
А моята "морална логика" е, че всеки извършва убийство и ги подреждам по ред на убийствата.
1.Любовникът - АКО я бе приютил- нямаше да го има.
От там -2. Убива я лодкаря, като не я превозва- АКО я бе превозил... 3. Реалният убиец...там празно няма.
--------------------

Впрочем - то до тук ,май, само логика :-)
-------------------
А иначе. ..Ега ти любовника, хем му ходят на крака, хем --- нали."Обичам те до тук" :)))
Ония кавал, лодкаря, типичен български бизнесмен...На няколкостотин метра от моста - превоз с лодка и то 10лв...Че той сигурно цял месец не ги е виждал тия 10лв.,как няма да е твърд?! :)))
Убийството е по-лошо от прелюбодейството , за това убиецт е пред Мария...
А мъжът е ..ясно.Щом не е омъжена на сила- значи тя си го е харесала на времето...видяла го е какъв ебач е, и както се казваше "рекламации на касата"- да си е правила сметката...
---------------
Това бе майтап, но ако се замисли човек има нещо верно, но тук определящо са чувствата, а ?!
-----------

Майк Рам каза...

Съгласен съм с повечето ти разсъждения, но имам малко по-различни съображения защо съм поставил Убиеца на последно място и ще се опитам да ги разясня. Самото му название - Убиеца - говори, че на героите им е ясна неговата роля. Той е като Лодкаря - професионалист и си върши съвестно ролята, независимо, че е да убива хора. Мария очевидно знае с какво се занимава този човек и какви са рисковете да попадне в ръцете му и въпреки това го прави. Така че вината опредлено е върху нея и Любовника, който също не прави нищо, за да я предпази.

Кръстю каза...

Интересно ми е само - всичките възможни комбинации "диагнози" ли ги имаш? Те би следвало да са 5!=120
Ако за всяка е отделено по една страница, значи е напълно възможно да се оформи 120стр. брошура.:)))

Аспарух К. каза...

@Кръстю: Боя се, че ти убягва основният контекст, че говорим все пак за архетипи и символи, а не за конкретни обстоятелства. Разбирам, че мотивираш избора си на виновни, но ето ти моята контра-позиция на твоите аргументи.

Любовникът няма ангажимент - и общо взето нищо никому не дължи. Може да й покаже пътя във всеки момент - нищо не ги обвързва. Въпрос на личен морал.
Лодкарят трябва да има мотив, за да я превози - или някакви допълнителни морални качества, които като цяло не се връзват добре с бизнеса му.
Прелюбодейството не го броя за нещо толкова осъдително, че да се наказва със смърт - така че няма как да правя пряка връзка между него и убийството на жената. В този смисъл то не е изкупление на някаква нейна вина.
Мъжът, който е единственият с задължение и ангажимент към нея - отсъства. Къде, как, това е без значение в случая. Ако не отсъстваше и беше мъж на място, може би пък тя нямаше да има любовник, знае ли човек?
За убиеца пояснения не са необходими, всички останали, без значение какви са мотивите им, не са извършили ултимативния акт на отнемане на живот. Не знам защо толкова много от вас приемат убиеца като въплъщение на някаква висша сила.

Аспарух К. каза...

Блях, пак ще допълвам, като докато съм писал, цъфват още коментари :)

@Майк Рам: твоят подход бие на дзен. За архетипа на убиеца, добре, приемаме, че другите са наясно с това какво представлява. Въпреки това окончателното решение за убийството го взима сам, не е безразсъдъчен, нали, не е просто сляпа сила? Ти го освобождаваш от отговорност, защото си "изпълнява задълженията". Само че ще те питам - един палач също съвестно си изпълнява задълженията. Това значи ли, че е напълно свободен от чувство за вина? С останалите ти аргументи съм напълно съгласен.

@Кръстю: от гледна точка на психологията почти всички подлежат на диагностициране. Не непременно на лечение. Перфектно здрав - дори психически - човек няма. Освен сферичния човек във вакуум, който изначално не съществува :) Нямам готови диагнози, ако за това питаш. Още повече че не съм клиничен психолог. Напротив, пълен аматьор съм. Но мога да направя някои обосновани догадки за ценностите и мотивите на човека, на база нещата, които той сам казва за себе си :)

hkdobrev каза...

Ще приложа малко математика:

Нека да класираме петимата участници по вина по следната схема. За всеки участник изчисляваме коефициент на вина по формулата:

К = 5*N1 + 4*N2 + 3*N3 + 2*N2 + N1,

където N1 - N5 са броя души, поставили го съответно на първо, второ и т.н. място. Тоест героите поставяни повече пъти на по-предни места ще излязат с повече вина. По формулата обаче Любовникът има повече вина от Убиеца, поради грубото изчисление на коефициентите за умножение за всяко от местата.
Ето моята класация (изчислена с грешни статистически коефициенти и голяма субективност):

Любовник......133
Убиец.........122
Мария.........120
Лодкаря.......103
Съпруг.........73

Кръстю каза...

Ами то диагноза беше в кавички. Съгласен съм разбира се за архетиповете, но ти май не забеляза, че писах "това бе майтап" (характеристиката на любовник, лодкари т.н) Впрочем, мисълта ми е, че хората (в това число и аз,разбира се) реагират(ме) водени най-вече от чувствата си ,а не на принципа-"аз знам,че ти знаеш,че аз знам".
---------------
Честно казано- любовникът ми е най противен, може би, защото никоя не ми е идвала така редовно на крака..
И един последен майтап за мъжа --казваш: "Ако не отсъстваше и беше мъж на място, може би пък тя нямаше да има любовник, знае ли човек?"-Ами нали поне единият трябва да работи да вади прехраната, то само с ебане не става...
---------------
Спирам! Пак се показва Швейк, май...

Людмил Арсов каза...

Здрасти.
Резултатите от експеримента са субективни и винаги в моралната рамка на оценяващия - мисля, че няма как да се избяга от това. Като чета отговорите на юридическият консултант ми става ясно защо съдебната система е на това дередже. Особено забавен ми е факта, че и жената носи вина, защото се разхождала вечер - този юрист ме уби.
Започваш с уговорката, че няма правилен отговор, но условието според мен поне показва, че има. Персонажите трябда да бъдат подредени по степента им на вина за гибелта на Мария. т.е. отнемането на нейният живот автоматически става номер 1 и всичко останало се подрежда най-вече по връзката си с нейната смърт.
Екпериментът ме наведе на доста размисли. Коментарите - на още повече. Добре че един от персонажите не беше д-р Менгеле, че сигурно и той щеше да се класира последен. Все пак, това си му е била работата - нищо лично, само бизнес. ;)

Анонимен каза...

Майк Рам, благодаря! Обяснявам съшото от онзи ден!

Елида

Кръстю каза...

Добро утро:)
Ето, едно обобщение - г-н Арсов зночително ме облекчава. Да.Вчера ти споменах ,че определящото при подреждането са чувствата.Г-н Арсов употребява по-точното определение - "моралната рамка на оценяващия ". Тук не можем да избягаме от това...Не искам да обидя никого, но предполагам ,че някои от участващите дори не знаях какво значи архетипове.
Та основното - тук не подхождаме като при ония тест за шофьорска книжка - търсейки правилния отговор, а си е чист акт на морална ...градация, ако искаш.
Колкото и да ни се струва непредставителна, поради малкия брой участващи - забелязва се все пак диференцирането по пол . Жените инстинктивно се идентифицират с Мария, тъй като няма друг женски персонаж :)))
-----------------
Образите на лодкаря и убиеца от гледна точка на идентификацията , обикновенно остават в страни, въпреки, че не са маловажни.(мисля, че ме разбираш, едва ли някой открива себе си в убиеца и лодкаря :)))
И мъжете - тук има избор! Женените обикновенно се идентифицират със съпруга ,а ергените , някак си инстинктивно с любовника...Който, интересно, въпреки,"вероломството" приписвано му от мен(включително и в рамките на шегата) се радва на зле прикритата симпатия на някои дами :)))
-----------
Това е, което исках да споделя с теб снощи. Не искам да оставаш с впечатлението, че е някакво заяждане.
И друго.Ако броят участващи бе значително по-голям, резултатите можеха да бъдат от полза за ония дебат "мъже-жени", за който стана дума в предния ти пост.

morrt каза...

Много приятен за четене(и размисъл) диалог.

Anito каза...

:) интересни и много разнообразни отговори....което донякъде разбива теорията ми, че има точно 22 схеми....все остальное повторение....това в кръга на шегата...беше приятно .....и забавно....да участвам

кръстю каза...

@Людмил Арсов - Това, с което не съм съгласен с вас е отношението към юриста. Искам правилно да ме разберете. Не трябва да бием самара затова, че магарето е калпаво...Той така е научен. Родитетелите му (или пък той сам) са пръскали да го изучат в това СБЪРКАНО, ЕЗИЧЕСКО РИМСКО ПРАВО, което е станало основа на нашето законодателство.
Както вероятно си забелязал, Аспарух е цитирал членове, параграфи и пр. по НАШЕТО законодателство :)))
Цитирам:"Да, той естествено е абсолютен задник и мръсник, но за това не се лежи в затвора."
Мисля, че коментарът е излишен...
А изводът, който младите госпожици и господа могат да си направят -- по-добре задник, но жив и на свобода.
Защото според "правото" ни - "кьорав карти не играе", "битият бит, ебаният
-ебан" (в прекия и преносния смисъл)
Е,...все някой трябва да яде хурката и в крайна сметка това ще е прекият изпълнител, (макар и трети по ред).Макар ,че ако има късмета да мине през нашия "независим" съд - нищо чудно и на него да му се размине..
-----------------
"Следствието е приключено, забравете"...имаше такъв филм (Който в нас се върти "нон стоп")

sky_mender каза...

Поздравления за експеримента, беше ми много интересно да следя развитието и резултатите.
В качеството си на обект, се въздържах да посоча мотивация за да не повлияя на мнението на други участващи. Сега бих искала да обясня, защото с част от разсъжденията (ти) не съм съгласна. Не мисля, че в случая тълкуването на резултатите може да бъде универсално. Най-малкото, защото мотивите за еднакъв избор могат коренно да се различават.

Та... Смятам че човек разполага с пълния набор от средства и инструменти сам ефективно да направлява живота си, т.е. сам носи почти пълната отговорност за това какво му се случва. Според мен тази отговорност е строго (едно)лична и се основава на свободата на избора (винаги я има). Единственият човек, който е бил наистина е длъжен да предпази Мария от това да стане жертва на убийство е самата Мария. Мария, която – впрочем – сама избира да стане жертва (сещам се поне за няколко спасителни алтернативи). И това няма общо с идеята за въздаване на възмездие за блудната жена като възможен аргумент, повлиял на подреждането на списъка с виновните. И докато акта на житейски избор е личен и свободен, то ефекта от него е отчасти продукт на взаимодействие с паралелната или насрещна осмислената активност на близко(и не до там) обкръжение. Подреждането по степен на вина след самата Мария, е според собствените ми оценка за намаляване на комплексната емоционална, етична и поведенческа отговорност за друго същество в рамките на описаната ситуация. Това, че поставям убиецът на последно място, не означава толериране или оневиняване, вината му е безспорна, но разглеждана относително ми се струва най-малка. (останалото по повод на убиеца вече го каза г-н Майк Рам).

П.П. Струва ми се, че един от участниците ти е дал отговор 2 пъти.

Аспарух К. каза...

@sky_mender: припомням, че започнах с пояснението, че няма "правилен" и "неправилен" отговор. Естествено, че и тълкуването не е универсално - макар че от гледна точка на класическата психология мога да споря по въпроса - все пак има неща в преценката и приоритетите на един човек, които могат да бъдат тълкувани (почти) еднозначно :)

Права си, че ако говорим за "комплексната емоционална, етична и поведенческа отговорност", нещата биха могли да изглеждат другояче. Но пък дори с подредбата на трите отговорности в този им ред ти отдаваш по-голям приоритет на емоцията пред другите две :) Затова и се въздържам да правя такива психопортрети - защото хората очакват от такова тълкуването да бъде "абсолютно точно", а без допълнителна информация за индивидуалната специфика няма как да бъде.

В твоята аргументация акцентът е върху индивидуалния избор - и носенето на пълната отговорност за него. И от гледна точка на психологията какво би трябвало да означава това съм написал вече по-горе - ти и другите, поставили Мария на първо място, сте по-склонни към свръх-самокритичност, към това да търсите вината за определени събития в самите себе си и в решенията, които сте взели. Тогава попадането на убиеца на последно място означава, че вие пренасяте върху себе си част от вината за действието му, защото сте го допуснали. Вие сте активни и волеви, държите да взимате решенията сами, и също толкова, ако нещата не се получат, сте склонни да вините себе си. Класически индивидуалисти ;)

За единия, дал двоен отговор, съм наясно - и използвах само първия му отговор. Ако има друг, ще се радвам да науча.

Niki каза...

Здравейте :) Радвам се да съм част от този експеримент и аз :)

Ето и моята логика.

Първо смятам, че първите 4-ма (убиец, мария, любовник и лодкар) всичките имат морална вина за случилото се. Защото трябва да са съзнавали, че тяхното действие или бездействие може да увеличи риска от това Мария да бъде убита.

За съпруга дали има или няма някаква вина е по-скоро философски въпрос, отколкото морален, правен или логически :)

Оттам нататък подреждането го правя според степента, на която всеки един обрича Мария на смърт.

При всички положения убиецът е този, който в най-силна степен обрича Мария на смърт, той я причинява. Това, че "той е професионалист" и "всички знаят какво ще направи" по никакъв начин не намалява моралната му отговорност в ситуацията. Не може с такава обосновка да се отървеш от моралната отговорност за действията си. Всеки е лично отговорен за действията (или бездействията) си.

Следващата в класацията е Мария, защото тя взема решението да остави живота си в ръцете на убиеца, за който предполага, че ще я убие. По този начин тя се обрича на точно този край.

При любовника и лодкаря е по-различно. Те не я обричат директно на смърт, но и не й помагат, въпреки реално грозящата опасност. При всички положения и те носят вина, но тяхното бездействие не води задължително до фатален край.

Дали любовника или лодкаря е по-виновен е трудно да се прецени, но според традициите в нашето общество се приема за нормално да имаш 1 степен по-висока степен на отговорност към тези, които някога са ти били лично близки. Но това е доста относителна работа :)

Niki каза...

Само пропуснах да добавя, че според мен, също както това че убиецът си върши работата не намалява вината му, така и факта, че лодкаря си върши работата не намалява неговата морална отговорност.

Той не може да бъде винен за това, че не превозва някого без пари, но може да бъде винен за това, че не помага за спасяването на човешки живот при положение, че е имал възможност да го направи.

Публикуване на коментар