вторник, декември 22, 2009

Равносметка


Свещта винаги гори - дали за празник, дали за помен...
Хората обичат да си правят равносметки. Така започва да им се струва, че не живеят напразно. На никой не му се иска да живее напразно. Всъщност защо да е напразно - а торът за почвата? А храната за червеите? Бъзикам се, естествено.

Но колко време си отпуска човек, за да постигне нещо? В кой момент да тегли чертата? Може би още ден? Може би тези 100 дни съм се правил на идиот, а утре ме очаква подвиг? И средноаритметичният смисъл веднага нараства с няколко единици.

За да не си правиш отстъпки, съществува Нова година. Хоп - и страницата вече е обърната. Ама не си успял да я допишеш? Е, ще се явяваш пак. А сега си седни - двойка. И няма да ревеш! Момчетата не плачат. Да, виждам, че си момче, въпреки дългата коса... въпреки че сега младежта не винаги можеш да разбереш какво представлява… Ама ти си минал трийсетака? Радвай се бе, кретен! Толкова добре си се запазил, като в музея. В качествен формалдехид са те държали.

Само че в изчисленията има мааааалка грешчица – годината на всеки е своя. И свършва в различни дни. За някои наистина свършва под елхата, за други в цветната градина. Затова трябва да се смята от рождеството… собственото рождество. Не от това на едно Божие чадо в яслата, което незнайно защо толкова много хора и досега продължават да празнуват, въпреки че реално от десетилетия не живеят според Неговите повели.

Сега иззвъня алармата на часовника – време е да давам отчет. За свършената работа. Само че не искайте това от мен. За мен вече безсмислието на битието не играе особена роля – сега вече живея само за миговете и с усещанията на момента. Какво казвате? Дълг, постижения, резултати, съвест, цел? Вкусно, красиво, топло, приятно, весело! Ето моите думи и моята равносметка. Останалото го изтрийте от дъската, моля.

Ако говорим сериозно – през тази година на многобройни и разнообразни кризи се научих да живея за мига и да улавям дзен. И с мрежа, и на въдица. И осъзнах, че това, което не мога да променя, не струва стотиците и хиляди похабени нервни клетки. Някой ден, може би утре, ще бъде по-добре (след особено розовото днес). Пролетта идва всяка година. Кафето и колата ободряват. И прочие, и прочие. И е време да приема, че и това може да ми е достатъчно. Което и желая на вас.

Наздраве!

4 коментара :

sky_mender каза...

Мъдро, утвърждаващо и красиво поднесено... Честит празник(ако предполагам правилно)! http://www.youtube.com/watch?v=SPwIKRRUamo

Кръстю каза...

"...И тогава кой сте вие? Вие не сте обекти там някъде отвън, вие не сте чувства, вие не сте мисли; след като сте способни без никакво усилие да осъзнаете съществуването на всички тези неща, вие не сте тях. Кой или какво сте вие тогава?"
Кен Уилбър -+ Що е дзен +
----------------------
Наздраве!

BiA каза...

хубаво казано :)
много усмивки и красиви мигове и през новата...страничка :)

Публикуване на коментар