Лети Тби

Странна история, повечето къси поли при девойки над 15 предизвикват бурна реакция в цялото ми тяло. А уж все пак не е пролет, даже точно накъм есен бие. Не разбирам. Как се нарича състояние, когато ти се иска, но не се получава? Запек или импотентност? Иска ми се да пиша, но не излиза. Творчески климактериум.


Тя беше ниска, леко компактен модел, джобна жена, домашен хентай, аниме за лична употреба. Големи зелени очи, огромни като чаени чаши, в които незабавно ти се иска да пуснеш бучка захар и ги излочиш на една-две глътки. Кристална шнола беше вплетена в кичура чудесни тъмноруси коси, тя свободно се беше отпуснала на леглото и в този момент, о господи, изведнъж направих някакви меко казано притеснителни аналогии: тънката й фигура кой знае защо предизвикваше първи асоциации с рахитно момиченце - закръглен изскачащ задник и леко изпъкнал напред стомах. Къде е вътрешният глас, присъдата на обществената критика? Какво, да не би в мен да се е пробудил педофилът?!

И понеже сега нито съм в състояние да пиша, нито да мисля, ще ви занимавам отново с малко music crap - просто няма как да прескоча това велико достижение на хоровото изкуство. Песента "Лети Тби". Тби, както вероятно се досещате, е една такава малка птичка.

Който от това не се просълзи, просто няма сърце!