Упадъкът на образованието

Why I am Not a Professor

Чудесна статия на пенсиониран университетски преподавател, където той обяснява защо образователната система на Великобритания вече не е цвете за мирисане. Любопитно четиво - дори и само за обща култура. Ситуацията като цяло не е съвсем идентична като тази у нас, но някои моменти звучат познато до болка:

Целта на държавната програма за повишаване на качеството на образованието и популяризацията му беше благородна и в духа на следвоенния период. Първото решение беше да се проучи защо толкова малко студенти постъпват в университетите - и събирайки необходимите данни и провеждайки съответния анализ, да се увеличи броят на кандидатстващите за висше образование, като се повишат образователните качества на завършващите и се повиши конкурентоспособността им на пазара на труда. Естествено, това би бил сложен, но правилен път; той би траял поне едно поколение. По-лекият път включваше сваляне на летвата за постъпване, изкуствено определяне на бюджета на университета в зависимост от броя абсолвенти, плюс намаляване на количествата отделяни пари за един студент. Тръгвайки по втория път, университетите рискуваха да намалят "наливанията" от бюджета, като изискват от студентите високо ниво на подготовка - или, понижавайки изискванията, да получат нормално субсидиране. Не е трудно да се отгатне кой вариант бе избран от правителството.

През 1993 г. се въведоха нови правила – нашият университет възприе нова система, където всеки студент можеше да си избере предмет по свой вкус от списъка, вместо системата на принудителния списък с базови предмети, който се използваше дотогава. Тази нова система се наричаше “модуларизиране” и трябваше да въплъщава новия подход към обучението, въведен от правителството.

Промените започнаха незабавно – някои тяснопрофилни предмети по компютърни технологии от типа на дизайн на компилатори или програмиране на LISP бяха изхвърлени от програмата. Защо, питаха студентите, да избирам някаква мътна хуйня от типа на дизайн на компилатори, ако може да се изучава нещо по-модно и свежо от типа на web дизайн - и да се получават добри оценки? С времето повечето сложни предмети по компютърни технологии отпаднаха от програмата, тъй като никой не ги избираше. Бъдещите студенти нямаха шанс даже при желание да изучават сложни неща, защото просто нямаха избор.

След няколко години функциониране на новата система, резултатите й бяха очевидни. Виждах отлични оценки на таблото, но потокът студенти, които идваха при мен и казваха “Доктор Адамс, имам диплома на магистър по програмиране, но въобще не умея да програмирам” беше изключително впечатляващ. За съжаление ние не можехме да ги изключим, тъй като ни трябваха техните пари, а и ако не бяхме ние, би ги взел друг ВУЗ.

Трябва да кажа, че не разбирам напълно защо нашенското образование доскоро се ценеше толкова в чужбина. Струва ми се, че този мит се поддържа усърдно от нашите университети, за да може все пак някой да постъпва там, и ако по-рано беше отпаднало измъкването от казармата по време на студентстването (заради края на самата наборна армия), броят на абсолвентите щеше отдавна да е намалял в пъти. И без това много от моите познати не използват в ежедневната си работа или в живота нищо, което са научили в университета.

Познавам хора, които са завършили ТУ - най-добрия технически ВУЗ у нас - с профил "Приложна математика" и диплома на инженер-математик, но не умеят да програмират, а математиката по техни думи не им е потрябвала нито веднъж в живота - и затова са я забравили напълно. И не, това не се отнася само за техническите специалности и точните науки - аз самият, въпреки че не обичам да съжалявам за вече отминали неща, само мога да се ядосвам, че си губих времето твърде дълго, преди да се хвана на постоянна работа - и ако можех нещо да променя, щях да направя друг избор преди години, когато трябваше да реша дали да жертвам следването за работата във "Вътрешна информация" на "Стандарт". Мой приятел завърши в ТУ с дипломна на меко казано мъглявата тема “Автоматизирано тестване на програмно осигуряване” (това е все едно ветеринар да пише дипломна на тема “Птици, които летят”), която не съдържаше нито един ред код, а по негови думи комисията е изглеждала като стадо стари овни - които въпреки всичко тогава му писаха четворка.

Много ясно, че нещата далеч не се ограничават до техническите вузове - редовно виждам завършили ФКНФ да не могат да вържат пет думи без седем грешки (за моя факултет пък въобще да не подхващам темата, че ще се червя до живот!), но все пак аз самият ако трябваше сега да решавам, въпреки всичко бих постъпил във ВУЗ - без значение кой - просто за да се науча да общувам с различни хора и да решавам проблемни въпроси – в училище, да ме извинявате, с редки изключения не те учат на това, докато в университета на това човек се научава бързо, леко и без особени усилия; да не забравяме и за задължителните леко-наркотични и алкохолни въпроси, които съпътстват студентството.

Още малко (в свободен превод) пак оттам:

Моцартовците са крайно рядко срещани - и ценени, но фалшивите академични Моцартовци станаха ежедневно явление - и причина за глобалното затопляне и изсичането на амазонските гори. Цялата индустрия на научни публикации като мерило за нивото на научна подготовка е разрушителна и абсолютно абсурдна. Ако 16-годишно хлапе напише “Мисла че на Иван Вазов разказите са тапня всравнение с Тома Марков шото дъртия не е писъл за живота а за тапни и още книгите саму мн дълги” – това някак би могло да се разбере и прости, като последица от непълноценния разум на средния завършил училище младеж. Но това, което сега виждаме в областта на научните публикации... това са изглеждащи интелигентно жени и мъже, занимаващи се с научна проституция заради идеали, в които те не вярват. Накратко, всички те живеят в лъжа.