събота, септември 19, 2009

Христовата възраст



Много е странно усещането да си в Христовата възраст. Точно моментът, когато умът вече е хладен, а сърцето - все още горещо. Множествеността на усещанията и възможностите вече се прелива в някаква стройна картина на мирозданието. Още вярваш в "спасяването на света", но вече прекрасно си представяш с какви средства се реализират подобни мероприятия. Още не си консерватор, но вече не си и радикал. И стремейки се към бърза и незабавна революция, ти си наясно с всички възможни последствия от подобни резки промени. В Христовата възраст вече разбираш, че не си безсмъртен, че бремето на отговорността, вече стоварила се на твоите рамене, с времето само ще се увеличава. Че маргиналната, свободолюбива същност сега е облечена във фрака на отношенията със социума. Сега вече нямаш правото да отрязваш категорично, да хвърляш необосновани обвинения в лицето на другите, да налиташ на разправия. Ти си толкова дълбоко затънал в рамките на социума, толкова си зависим от него, че вече нямаш възможност да промениш правилата на играта. Вече и още не си в тази възраст и това положение, когато можеш да промениш тези правила - или да не ти пука за тях.

Именно в тези условия най-често човек си спомня безгрижното алкохолно студентство или голобрадото детство. В Христовата възраст се прощаваш с последните си илюзии за лекотата в отношенията, за възможността за безгрижно съществуване, за живота, посветен само на увлеченията ти. Тогава разбираш, че изглеждаш глупаво на фона на младите деветнадесет-двадесетгодишни хлапета, играейки с тях на техните игри. Глупаво, защото вече не разбираш правилата, а ако ги разбираш, то ти изглеждат толкова скучни и нелепи всички тези условности, които са толкова важни за тези млади келеши. Ти познаваш химията на процеса, така че женското "да" за теб не е победа, не е постижение, не е завоевание. Наличието му не е съвсем закономерност, така че не се превръща в скучен факт, но лекото червейче на досадата разваля впечатлението. Христовата възраст диктува свои собствени правила. Приятелите стават по-малко, заради това всеки контакт, реален или виртуален, ти става особено скъп, тъй като вече си се научил да не пускаш никого в своя живот. Особено тези, които не са ти интересни - Христовата възраст те е научила да не допускаш в живота си излишни степени на ентропия.

Енергията ти стига за важни решения и стъпки, но сега те са сериозно обмислени, а действията са премерени и отработени. Нищо излишно. Христовата възраст не позволява да правиш глупости лесно и без да съжаляваш, защото сега всяка постъпка може да те засегне доста болезнено и сериозно. Христовата възраст не позволява да хвърляш на вятъра мисли, емоции, усещания. Сега те са за теб като скъпоценни перли, отгледани в мидата на личния опит. Христовата възраст те лишава от лекотата в общуването, така че разглеждаш всеки нов човек с такава старателност, на която биха завидели повечето ентомолози. Христовата възраст е кръстопът - само че от него не тръгваш, а стигаш до него. Защото Христовата възраст е постоянен избор. Избор на посока. И каквото и да избереш, червейчето на съмнението те гризе - и малко по малко губиш увереността, която си имал преди - наистина ли си избрал правилния път?

4 коментара :

Кръстю каза...

Да ааа....Христовата възраст при мен съвпадна точно с "вятъра на прЕмяната" (1989 г-септември станах на 33 и два месеца по-късно стана ,каквото стана).
Митинги,радост,надежди...песни...Незабравими хитове ,отразяващи духа на времето и надеждите:"Аз не съм комунист..",Камъните падат","Ще ти скъсам гъза"(Слави), "Ръгай чушки в боба"...
Суит мемори....

Събина каза...

Бегбедe беше написал, цитирам по памет: На 33 си твърде стар, за да си млад и твърде млад, за да си стар...

Хриси каза...

"Енергията ти стига за важни решения и стъпки, но сега те са сериозно обмислени, а действията са премерени и отработени. Нищо излишно."

Абсолютно. Аз само преди месец навлязох в нея... и нещата, струва ми се, никога не са изглеждали по-ясни. По-прости... и без колебания.
И да, съгласна съм с Бегбеде...

Анонимен каза...

Тогава какво да пожелаем на тези,които навършват 33?За какво ли още мечтаят?

Публикуване на коментар